Решение № 491 от 24.07.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20241001000288 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 172 от 29.11.2023 г., постановено по търг. дело № 473/2021 г., Окръжен съд Видин е осъдил „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ЕООД да заплати на „Нитроинженеринг“ЕООД сумата от 130 187,71 евро, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Нитроинженеринг“ЕООД /като продавач/ и „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ЕООД /като купувач/, който договор е обективиран в нотариален акт №193, том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р. К., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 23.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл.135 ЗЗД е обявил за относително недействителен по отношение на „Нитроинженеринг“ЕООД сключения между „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ЕООД и „Армс Кийпинг“ООД договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №120 от 18Л 2.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания гр.Белоградчик, за прехвърляне правото на собственост върху следните имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Горни Лом, община Чупрене, област Видин, одобрен със заповед № РД-18-81/11.02.2019 година на изпълнителния директор на АГКК; с административен адрес на поземления имот – село Горни Лом, ул.“Двадесет и първа“№71, местност Коло, площ-134856 кв. м.; трайно предназначение на територията-урбанизирана; начин на трайно ползване-за друг вид производствен, ведно с намиращите се в поземления имот |: СКЛАДОВ ОБЕКТ; предходен 1 идентификатор-няма; номер по предходен план-001425 и съществуващи СГРАДИ с поредни идентификатори ***; ***; ***; ***; *** и

***.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ЕООД и „Армс Кийпинг“ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.135, ал.1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди се решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че не е верен извода на първоинстанционния съд, че от страна на ответниците не било направено възражение за неизпълнение на задълженията на ищеца, а само че се възразявало, че не бил настъпил падежа за заплащане на последната вноска от проджната цена. Напротив, твърди се, че още с отговора на исковата молба било направено своевременно такова възражение, че „липсата на плащане е само и единствено свързана с неизпълнението на задължението за освобождаване на територията на имота на всички намиращи се в него всички взривни вещества“ и въз основа на това твърдение ответникът многократно в производството пред първостепенния съд е поддържал правоизключващите си възражения срещу иска, поради което и не е верен извода на съда, че това възражение е преклудирано.

Не бил верен и извода на съда, че всички противопехотни мини, посочени в нотариалния акт, били изнесени от имота позовавайки се на обстоятелството, че ответникът не е оспорил представените по делото протоколи за извозване на мини, собственост на гръцката армия. Твърденията на ответника са били, че в имота все още имало налични взривни и бойни вещества и предмети в складове № 4 и №6 и именно това обстоятелство представлявало пречка да се използва съответната част от имота и изнасянето на които по изричната воля на страните, изразена в текста на споразумението между тях, е че изнасянето им от територията на производственото предприятие представлява по изричната воля на страните предпоставка за изискуемостта и за плащането на последната част от продажната цена на имота. Твърденията на жалбоподателя са че ставало въпрос за наличието на опасни взривни вещества , боеприпаси и части от тях, противопехотни мини и артилерийски ракети, които представляват пречка имота да се ползва съгласно неговото предназначение и наличието на които макар и да се признава във водената от ищеца „Нитроинженеринг“ЕООД писмена кореспонденция с трети лица, същото обстоятелство неоправдано се отричало от него в хода на настоящия процес.

Твърди се и че изводите в решението на съда са и противоречиви. От една страна, съдът бил приел, че споразумението от 27.10.2018г. е нищожно, а в същото време се позовавал на него при изчисляване на срока за обичайно отлагане на плащането на последната вноска от продажната цена на имотите.

Поддържа се във въззивната жалба, че съдът не е обсъдил въобще множеството 2 приложени по делото писма и доклади, с които ответникът се е снабдил от Министерство на отбраната и от които става ясно че дружеството ищец и свързания с него оператор на бившия завод „Миджур“- „Видекс“АД не са изпълнили своите задължения да изнесат от имота взривните вещества, боеприпасите и частите от тях от процесните складове, закупени от първия ответник и които понастоящем са собственост на втория ответник, както и че неправомерно се опитва да прехвърли тази си отговорност и задължение върху дружествата от холдинга „Терем“- „Терем Ивайло“ЕАД и „Терем Цар Самуил“ЕАД, които са конституирани като трети лица помагачи по делото. Решението било неправилно тъй като от събраните по делото доказателства се установявало, че именно ищцовото дружествопродавач „Нитроинженеринг“ЕООД е било задължено да изведе от складовете намиращите се там взривни вещества и боеприпаси и части от тях, след като е отказало да ги утилизира, но не го е сторило.

Въззивникът оспорва изводите на съда и в частта им, с която е прието за относително недействително спрямо ищцовото дружество, извършената покупко- продажба между първия и втория ответник и съответно е уважил предявеният иск по чл.135 ЗЗД.

Жалбоподателят счита, че решението на съда и в тази му част е неправилно и незаконосъобразно понеже не е налице сделка, увреждаща кредитора, нито такава, която да е довела до значително увреждане на имуществото на първия ответник. На първо място се сочи, че не било доказано качеството „кредитор“ на ищцовото дружество, което да има правото да получи изискуемо и ликвидно вземане с оглед несбъдването на предвиденото в споразумението от 27.10.2018г. предварително условие да се освободи окончателно имота от всички намиращи се в складове 4 и 6 боеприпаси. На следващо място се поддържа и довод, че извършеното имуществено разпорежане не създава евентуални рискове за ищеца за удовлетворяване на бъдещата осъдителна искова претенция за събиране на вземането за остатъка от продажната цена тъй като купувачът

„Миджур Мениджмънт

Кънстракшън“ЕООД имал достатъчно имущество от което ищецът са се удовлетвори при благоприятен за него изход на спора по осъдителния иск.

Поради така изложените съображения са иска отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено друго с което предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Нитроинженеринг“ЕООД, с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Конституираните на страна на ищеца като трети лица помагачи „Терем Ивайло“ЕАД и „Терем Цар Самуил“ЕАД изразяват становище за неоснователността на въззивната жалба.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е 3 процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Нитроинженеринг“ЕООД, с която са предявени срещу „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ЕООД и „Армс Кийпинг“ООД, кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за осъждане на първия ответник да заплати сумата от 130 187,71 евро, представляваща неизплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Нитроинженеринг“ЕООД /като продавач/ и „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ЕООД /като купувач/, който договор е обективиран в нотариален акт №193, том I, рег.№893, дело 134 от 2017г на нотариус Р. К., ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 23.12.2021г. до окончателно изплащане на сумата, както и на основание чл.135 ЗЗД да се обяви за относително недействителен по отношение на „Нитроинженеринг“ЕООД сключения между „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ЕООД и „Армс Кийпинг“ООД договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт №120 от 18Л 2.2019г, том 7, дело №923/2019г на Служба по вписвания гр.Белоградчик, за прехвърляне правото на собственост върху описаните в нотариалния акт недвижими имоти.

Твърденията в исковата молба са че договорената продажна цена за покупкопродажба на описаните в нотариалния акт недвижими имоти била 580 000 евро без ДДС или 696 000 евро с вкл. ДДС, като с нотариалния акт първият ответник „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ЕООД, в качеството си на купувач се задължил да заплати на ищеца-продавач продажната цена на три части, по посочена от продавача банкова сметка, както следва: А) 116 000 евро, платими в срок от 3 работни дни след подписването на нотариалния акт и вписването му в имотния регистър към Агенция по вписванията; Б) 580 000 евро, платими както следва: -190 000 евро, е падеж до 2 месеца от подписване на нотариалния акт и при условие, че проекта за промяна на предназначението на Едноетажна масивна сграда /Склад №9 със застроена площ от 306,25 кв.м и описан под точка №18 на пункт първи в „Производство на патрони и ТИР“ е съгласуван с компетентните държавни и общински органи и е получено разрешение за строеж-390 000 евро, е падеж от 01 до 06 октомври 2017г., в случай че имотът не е обременен с вещни тежести по вина на продавача.

Поддържа се в исковата молба, че по силата на пункт IX от нотариалния акт, „Нитроинженеринг“ЕООД се е задължило да предаде владението върху описания в нотариалния акт недвижим имот на „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ЕООД в деня на подписване на нотариалния акт, като и да освободи последния от всички обезвредени и/или необезвредени противопехотни и противотанкови мини, налични на територията на имота.

Твърди се от ищеца, че били настъпили установените в нотариалния акт условия за заплащане на продажната цена. Владението върху продадения имот било предадено от ищеца на първия ответник в деня на подписване на нотариалния акт, за което е подписан двустранен приемо- предавателен протокол от 24.04.2017г. за предаване на 4 владението.Последният протокол за предаване на мини от територията на завод Миджур бил от 19.11.2018г.

Сочи се от ищеца, че на 18.10.2017г между „Нитроинженеринг“ЕООД и „Миджур Мениджмънт Кънстракшън“ ЕООД, последният действащ чрез пълномощника си П. С. В., било подписано Споразумение за разсрочено плащане, заверено на 19.10.2017г от нотариус К. Б., в което страните били декларирали, че „поради обективни факти и обстоятелства желаели да променят начина и срока на плащане на транш 3 от нотариалния акт, а именно сумата в размер на 390 000 евро, платима в срок от 01 до 06.10.2017г да се заплати по следния начин:

-260 000 евро да бъдат изплатени до 25.10.2017г по банковата сметка на продавача;

-130 000 евро, платими до 5 работни дни след извеждането от територията на имота на всички боеприпаси и/или всички взривни вещества, разположени на територията на имота, които са и/или не са свързани с търговската дейност и/или договорните отношения на дружеството Видекс и търговските партньори на последното“.