Определение № 1648 от 24.06.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 260/2024
- Вид
- Определение № 1648
- Подписан
- 24.06.2024
- В сила
- 22.06.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1648 гр. Бургас, 22.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500260 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.413, ал.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, подадена чрез пълномощник адв.Здравко Цанев, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2721/07.09.2022 г., издадена по ч.гр.д.№ 5728/2022 г. по описа на РС – Бургас, в частта за разноските, с която не е претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение е присъдено в размер на 50 лв., а не в пълния му размер от 360 лв.
В жалбата се изразява недоволство от издадената заповед в обжалваната й част относно неприсъждане на претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер, като в тази част същата се счита за неправилна и незаконосъобразна. Моли въззивния съд да отмени заповедта за изпълнение в обжалваната част за разноските и да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Бургаският окръжен съд, като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, а доколкото за размера на присъдените разноски заявителят е бил уведомен с връчването му на заповедта на 06.02.2024 г., съдът намира, че жалбата е депозирана в срока по чл.413, ал.1, вр. чл.275, ал.1 ГПК поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
1
БРС е сезиран със заявление от „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу Д. Г. М., за заплащане на сумата от 521.90 лв., представляваща неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги, предсрочно изискуеми лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договора, дължими по сключени между страните Договор за мобилни услуги № **** от 15.06.2015 г., Допълнително споразумение № **** от 28.11.2018 г. и Договор за лизинг № * от 28.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и направените разноски по делото в размер на 25 лв. за платена държавна такса и 360 лв. с ДДС за платено адвокатско възнаграждение. Заявлението е подадено чрез адв.Здравко Цанев, надлежно упълномощен от заявителя, като е представен и договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено адвокатско възнаграждение в размер 360 лв. с ЗЗД (300 лв. без ДДС), платено в брой.
Районният съд е уважил заявлението като е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с № 2721/07.09.2022 г., с която на заявителя е присъдена главницата от 521.90 лв., ведно със законната лихва, както и направени разноски от 25 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – адвокатски хонорар. Не е присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 360 лв., като БРС е посочил, че адвокатският хонорар е определен при отчитане спецификата на производството, действителната фактическа и правна сложност на делото, както и че ограниченията на минималните размери на адвокатските възнаграждения, наложени с НМРАВ, не отговарят на легитимни цели, вкл. и устанвените с чл.101, пар.1 от ДФЕС – така Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16.
С оглед данните по делото, Бургаският окръжен съд намира за неправилен отказа на първата инстанция да присъди на заявителя претендираното адвокатско възнаграждение в пълния му размер от 360 лв.
Съгласно т.7 от ТР № 4/18.06.2013г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато произнасянето на заповедния съд по разноските е погрешно – несъобразено с правилата на чл.78 ГПК, в това число и когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересуваната страна разполага с уредената в чл.413, ал.1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските. Настоящият случай е именно такъв, доколкото в заповедта за изпълнение не са присъдени претендираните от заявителя разноски в пълния им размер.
В случая, предвид уважаването от заповедният съд на подаденото от банката заявление по чл.410 ГПК и издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума за главница и законна лихва, на основание чл.78, ал.1 ГПК на заявителя се дължат всички направени в заповедното производство разноски. В тази връзка, предвид 2 представените в първата инстанция доказателства, БРС неправилно е присъдил на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер само на 50 лв., вместо действително направения разход от 360 лв. В случая, районният съд недопустимо е приложил служебно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, без да е бил сезиран с възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК дава възможност на съда да присъди по-нисък размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, н о само когато е налице заявено искане за това от насрещната страна. С приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Съдът не може служебно да намалява размера на дължимите разноски (т.3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК). Обратен извод не следва от цитираното в заповедта Решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и приложено от районния съд към жалбата при изпращането й на въззивната инстанция Решение на СЕС по дело С-438/22, с които настоящият състав е запознат. Посочените решения на СЕС са относими и приложими при определянето на адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл.38, ал.2 ЗА) и при намаляването на адвокатското възнаграждение при възражение за прекомерност (чл.78, ал.5 ГПК), каквато не е настоящата хипотеза, предвид характера на едностранното заповедно производство.
Заповедният съд не е имал правомощието да преценява дали претендираното възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, а е бил длъжен да присъди възнаграждението в пълния му претендиран размер, тъй като липсва възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е предвидено като право на насрещната страна (длъжникът може да оспори присъдените със заповедта разноски като прекомерни), а не като служебно правомощие на съда.
Ето защо, депозираната частна жалба е основателна, а издадената от БРС заповед за изпълнение по чл.410 ГПК следва да се отмени в обжалваната част за разноските, с която на „Йеттел България“ ЕАД е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. и вместо това въззивният съд следва да разпореди издаване на заповед за изпълнение за сумата от 360 лв. – адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ заповед № 2721 от 07.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5728/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, 3 в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 360 лв. за направените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4