Решение № 336 от 12.11.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 336 гр. Сливен, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. С.а като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20242230200969 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба, подадена от Д. П. Г., ЕГН ********** против НП № 24-0804-004545/10.06.2024г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, надлежно упълномощен, който поддържа жалбата.

Счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В хода на съдебните прения излага съображения за недоказаност на вмененото на жалбоподателя административно нарушение. Претендира присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва 1 жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно като излага съображенията си за това. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 25.03.2024г., в 18.53ч. в с. Ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес ЦЛК 320, с рег. № РВ 6663 ТС, собственост на П.Г.Р. от с. Ч.. При управлението на автомобила, на кръстовището между ул. “Добри Чинтулов“ и ул. „Гео Милев“ извършил резки маневри, въртял превозното средство в кръг от ляво на дясно и преднамерено го извеждал извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на гумите /дрифт/, с което създал непосредствена опасност от възникване на ПТП и застрашавал живота и здравето на хората. След това жалбоподателят продължил движението си ул.

„Гео Милев“ в посока запад, след което се върнал по същата улица и на същото кръстовище между ул. “Добри Чинтулов“ и ул. „Гео Милев“ извършил същите резки маневри като въртял автомобила от ляво на дясно в кръг и преднамерено го извеждал извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на гумите, с което създал непосредствена опасност от възникване на ПТП.

Поведението на водача при управлението на автомобила било възприето от св. В.-полицейски инспектор в с. Ч., който прибирайки се вкъщи чул свистене на гуми. Поради това отворил входната врата, за да види какво се случва и видял автомобила, който се въртял на кръстовището между ул.

“Добри Чинтулов“ и ул. „Гео Милев“, след това същият автомобил преминал покрай него и видял, че се управлява от Д. от с. Ч.. След това автомобилът направил няколко дрифта на кръстовището между ул. “Девети септември“ и ул. „Гео Милев“, продължил движението си по ул. „Гео Милев“ и като стигнал отново до кръстовище между ул. “Добри Чинтулов“ и ул. „Гео Милев“ автомобилът отново се завъртял няколко пъти, след което продължил в посока изток, към махалата на селото. В дома на св. В. имало монтирана охранителна камера за видеонаблюдение, от записа на същата се виждали двата дрифта, извършени на кръстовището между ул. “Добри Чинтулов“ и ул. „Гео Милев“ в с. Ч.. Свидетелят В., в качеството си на полицейски инспектор в с. Ч., подал 2 сигнал за нарушението. С протокол за доброволно предаване от 16.04.2024г. предал един брой компактдиск с видеозапис на нарушението. На 30.04.2024г. свидетелят В. дал сведение за нарушението. На същата дата сведение дал и жалбоподателят, в което посочил, че на 25.03.2024г. около 18.53 ч. е управлявал автомобила на баща си Мерцедес ЦЛК 320, с рег. № РВ 6663 ТС и заради мокрия асфалт и заради това, че не работела системата E S P той завъртял колата.

Свидетелят И. Д. съставил на жалбоподателя АУАН № 4545/30.04.2024г. за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като последният го подписал и в АУАН посочил следните обяснения: „не работеше SPI блокаж, затова се завъртя“.

Въз основа на съставения АУАН, началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен издал процесното наказателно постановление, за деянието, описано в АУАН, квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП .

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя и на св. В.. Свидетелят В. е очевидец на извършеното нарушение, имащ преки и непосредствени впечатления и като такъв възпроизвежда обстоятелствата, при които то е било извършено, установил е самоличността на извършителя на нарушението.

Свидетелят В., прибирайки се в дома си лично е възприел шума от свистене на гуми на автомобил, което е го е накарало да излезе от входната врата на пътя, за да види какво точно се случва. След това той лично е установил, че жалбоподателят е водач на автомобила, както и завъртанията, които същият прави с автомобила на посочените участъци, сред които са и процесните.

Съдът даде вяра на показанията на св. В., като произтичащи от достоверен и непредубеден източник, кореспондиращи с възпроизведения видеозапис. Макар и от видеозаписа да не се установява кой управлява автомобила, то съдът без колебания приема, че това е жалбоподателят, т.к. свидетелят В. лично е видял и възприел личността на водача на автомобила, в момента в който е минавал на близко разС.ие покрай него. От друга страна, съдът следва да отбележи, че при подписването на АУАН, в тази насока не са направени възражения от страна на жалбоподателя. Нещо повече, съдът приема, че дадените от него обяснения потвърждават авторството на деянието и не на последно място, в сведението, дадено от жалбоподателя на 30.04.2024г.

3 и приложено като доказателство към съставения АУАН самият той е посочил, че е управлявал автомобила.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество същата е неоснователна.

При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са констатирани допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да опорочават административнонаказателното производство или да нарушават правата на нарушителя. Спазени са и сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал.

3 от ЗАНН.

Съдът намери, че правилно е приложен и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на МПС се забранява да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В обстоятелствената част на процесното наказателно постановление наказващият орган ясно е описал всички елементи от обективна страна на нарушението.

Съдът намира за безспорно и несъмнено доказано от обективна страна, че на 25.03.2024г., в 18.53ч. в с. Ч. жалбоподателят като водач на лек автомобил Мерцедес ЦЛК 320, с рег. № РВ 6663 ТС, собственост на П.Г.Р. от с. Ч., използвал път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение за превоз на пътници и товари, а за друга цел – демонстративно опасно шофиране, като извършва резки маневри, въртене на превозното средство в кръг от ляво на дясно и преднамерено извеждане извън контрол чрез презавИ.е до загуба на сцепление на гумите /дрифт/ на посочените в АУАН и НП места, с което е създавал непосредствена опасност от възникване на ПТП. Макар и да липсва легално определение на понятието „дрифт“, в практиката то се е наложило като техника на шофиране, при която шофьорът извършва действия като форсиране на двигателя и рязко подаване на газ, последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на кръгови движения с МПС; преднамерено извеждане на превозното 4 средство извън контрол чрез „презавИ.е“, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Именно посочената техника на шофиране е предприета от страна на жалбоподателя. Този извод се подкрепя от събраните по делото доказателства.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено.

Жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС, е знаел за принципната забрана да не ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, и въпреки това не се е съобразил с нея като преднамерено е извел процесния автомобила извън контрол. Следователно той е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването им.

В тежест на жалбоподателя е да докаже, че са налице обективни причини, които са наложили извеждане на автомобила извън контрол, каквото по делото не бе сторено, в т. ч. не се ангажираха доказателства във връзка с възраженията по съставения АУАН.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените АУАН по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът счита, че в хода на съдебното производство не са оборени констатациите в процесния АУАН.

Административнонаказващият орган е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и правилно е обвързал същото със санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

С оглед изложеното, съдът счита постановление следва да бъде потвърдено. че процесното наказателно

Предвид изхода на делото и изрично направеното искане от процесуалния представител на административнонаказващия орган, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН , вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ОД МВР-Сливен следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, който съдът определи съобразявайки правната и фактическа сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-0804004545/10.06.2024г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на Д. П. Г., ЕГН ********** от с. Ч., Община Сливен, ул. „Г.С. №....., за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по пътищата, на осн. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. П. Г., ЕГН ********** от с. Ч., Община Сливен, ул. „Г.С.

№..... да заплати на ОД МВР-Сливен разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 6