Решение № 558 от 08.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. Благоевград, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500835 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Л. Т., чрез особен представител адв. Г. Я., против Решение № 420/20.05.2025 г. постановено по гр. д. № 2476/2023 г. по описа на Районен съд - Благоевград.

С обжалваното решение № 420/20.05.2025 г. постановено по гр. д. № 2476/2023 г., Районен съд - Благоевград е признал за установено по отношение на ответника Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ................. № 16, вх. Б, ет.

1, ап. 2, че дължи на „А, със седалище и адрес на управление: гр. ....................“ № 81В, ап. 3, представлявано от законните представители .................., следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 70 от 26.01.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 154/2023 г. на Районен съд - гр.

Благоевград, а именно сумата в размер на 300,00 лв. - главница, произтичаща от Договор за паричен заем № 4250269, сключен на 01.09.2021 г. между „И“ АД, от една страна, и Л. Л. Т., която сума е заплатена от „Ф“ ЕООД, като на 31.03.2022 година е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Ф“ ЕООД и „А“ ЕООД, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „А“ ЕООД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда /26.01.2023 г./ до 1 окончателното погасяване, като е отхвърлил в останалата част, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените искове за заплащане на договорна възнаградителна лихва в размер на 15,24 лв. за периода от 11.09.2021 г до 27.11.2021 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 13,57 лв. за период от 11.09.2021 г. до 05.04.2023 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Л. Л. Т., чрез особен представител адв. Г. Я., с която се твърди, че постановеното от първата инстанция решение е недопустимо, съответно неправилно.

Сочи се, че съдът не може да признае дължимостта на главницата както поради липсата на издадена заповед за изпълнение за същата сума на извъндоговорно основание, така и защото ищецът е претендирал сумата на договорно основание, а признаването на остатъка от главницата за дължим на извъндоговорно основание, предвидено в чл. 23 от ЗПК, представлява произнасяне от съда по непредявено искане.

Правилно било прието от първоинстанционния съд, че договорът за потребителски кредит сключен между Л. Т. и „И“ АД, както и договорът за предоставяне на гаранция, сключен между Л. Т. и „Ф“ ЕООД са нищожни, но не било отчетено обстоятелството, че ищецът „А“ ЕООД не може да иска и получи от ответника дадената по договора за паричен заем сума, тъй като не било извършено валидно цедиране на вземанията. Гарантът „Ф“ ЕООД не се е суброгирал в правото на „И“ АД да получи обратно чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 от ЗПК, тъй като не били налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД.

В тази връзка не била настъпила суброгация в правата на удовлетворения кредитор, поради което и сключеният договор за цесия между „Ф“ ЕООД, като цедент, и „И“ АД, като цесионер, не можело да породи действие и да направи ищеца титуляр на вземания спрямо Л. Т..

Твърди се, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет.

Договорът за цесия не пораждал действие, защото цедентът поради липсата на суброгация в правата на „И“ АД не притежава вземанията, които цедира, поради което не може да направи цесионера титуляр на тези вземания.

С оглед изложеното, моли съда да обезсили Решение № 420/20.05.2025 г. постановено по гр. д. № 2476/2023 г., Районен съд - Благоевград, при условията на евентуалност моли съда да отмени същото и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от „А “ ЕООД.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

2

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Въз основа на събраните доказателства, настоящият въззивен състав намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Благоевград е образувано въз основа на искова молба, подадена подадена от „А“ ЕООД, ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. С № 81 В, представлявано от управителите ......, чрез юрк. Е. Ц., против Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ................. № 16, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр. основание чл.

422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 410 от ГПК.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено, че Л. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. ................. № 16, вх. Б, ет. 1, ап. 2 дължи на „А със седалище и адрес: гр. С” № 81 В, представлявано от управителите .........., чрез юрк. Е. Ц., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 154/2023 г., а именно сумата в общ размер от 328,21 лв., формирана както следва: - главница по Договор за паричен заем № 4250269 в размер на 300,00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата по Договор за паричен заем 4250269_ec в размер на 15,24 лв. за периода от 11.09.2021 г до 27.11.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата по Договор за паричен заем 4250269_ec в размер на 13,57 лв. за периода от 11.09.2021 г. до 05.04.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и сторените разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. д. № 154/2023 г. по описа на Районен Съд Благоевград и е била издадената Заповед за изпълнение на парично задължение.

Твърди се, че на 01.09.2021 година Л. Л. Т., ЕГН ********** , е сключил Договор за паричен заем № 4250269_ec с „И“ АД, по силата на който е получил сумата от 300,00 лева, срещу което се е съгласил да заплаща 12 броя 3 вноски от по 34,00 лв. в срок до 24.11.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Сочи се, че е бил уговорен и фиксиран лихвен процент в размер на 40%, както и годишен процент на разходите в размер на 48,35 %. Сочи се, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № 4250269_ec на 01.09.2021 г. по безспорен начин е установен сключения между страните договор, задълженията по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Твърди се, че Договор за кредит не е сключен в противоречие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК и същият е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че в чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

Твърди се, че ответникът е сключил на 01.09.2021 г. Договор за предоставяне на гаранция с дружеството Ф ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице – „И“ АД и да отговаря пред „И“ АД солидарно с Л. Л. Т., ЕГН ********** , за всички задължения по Договора за кредит с „И“ АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне гаранция дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „И“ АД.

Навежда се, че на 31.03.2022 г. година „Ф“ ЕООД и Л. Л. Т., ЕГН **********, са сключили договор за гаранция, по силата на който „Ф“ ЕООД се е задължило спрямо „И“ АД за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Сочи се, че съгласно чл. 3 от Договора за кредит, с подписването на същия, заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заеманата сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената заемна сума, като ответникът Л. Л. Т., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

Навежда, че „И“ АД е поканило „Ф“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на Л. Л. Т., ЕГН **********, по Договора за кредит. Сочи се, че „Ф“ ЕООД е изпратило уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ф“ ЕООД. Твърди се, че на 04.06.2021 г. „Ф“ ЕООД е погасило дължимите от Л. Л. Т., ЕГН **********, на „И“ АД суми, както следва: главница в размер на 300,00 лева по Договор за паричен заем; договорна лихва в размер на 15,24 лева, считано от 11.09.2021 г. до 27.11.2021 г.; лихва за забава в размер на 13,57 лева, изискуема по повод чл. 8 от Договора, където страните са се съгласили, че ответникът дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за период от 11.09.2021 г. до 27.11.2021 г. Сочи се, че „Ф“ ЕООД е изпълнило задълженията си към Л. Л. Т., ЕГН ********** , по Договора за предоставяне гаранция. Сочи се, че на 05.04.2022 г. „Ф“ ЕООД е уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане съобразно 4 уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, за встъпването на „Ф“ ЕООД в правата на кредитора „И АД.

Навежда се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г. „Ф“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за паричен заем на цесионера „А, като ответникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 г., както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г. Ако бъде прието, че уведомяването на ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то се иска от съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).

Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към датата на подаване на исковата молба задължението все още не е погасено.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва сключването на договор за паричен заем с „И“ АД и на договор за предоставяне на гаранция с дружеството „Ф“ ЕООД, но твърди, че двата договора са нищожни.