Решение № 5347 от 05.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5347 гр. С., 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря В.К. като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110100076 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от 05 април 2023 г. град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря В.К.,

Като разгледа гражданско дело №

76 от 2022-ра година по описа на

1

Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 47/04.01.2022г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 20272/04.02.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 07.07.2021г. по ч.гр.д. № 35832/2021г. на СРС.

Ищецът „************“ ЕАД чрез юрк. Б.А. е предявил срещу В. П. Т. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „************“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. "***********", бл. 35, вх. А, ет. 8, ап. 30, аб. № *********, както следва:

904,54 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.11.2018г.-м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.06.2021г.) до окончателното им изплащане;

113,88 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г.-09.06.2021г.;

37,66 лева за главница за дялово разпределение за периода м.05.2018г.м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (22.06.2021г.) до окончателното им изплащане;

6,57 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018г.-09.06.2021г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът не изпраща представител или се представлява от юрк.

Ралица Петракиева, юрк. Таня Желязкова, юрк. Емил Чолаков или юрк. Катрин С..

Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

Ответникът В. П. Т. чрез назначения му особен представител адв. С. С. - АК-С., е подал Отговор на исковата молба, вх. № 160142/01.08.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че няма качеството на клиент на топлинна енергия. Сочи, че, въпреки наличието на настанителна заповед за имота, няма данни той да му е предаден, както и да е сключен договор за наем. Нито ответникът, нито членове на домакинството му ползвали топлинна енергия в процесния имот. Оспорва се ответникът да е получавал фактурите за начислените му суми, съответно настъпване на тяхната изискуемост. Титуляр на вземането за дялово разпределение било лице, различно от ищеца, затова и искът за тези суми бил недопустим. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност. В насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът не се явява, като се представлява от назначения му особен представител адв. С.. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.

Третото лице – помагач „**********“ АД е депозирало молба, вх. № 2

177615/25.08.2022г. на СРС, в изложение към която изразява становище, че разпределението на топлинната енергия е извършено съобразно изискванията на закона. За насрочените по делото публични съдебни заседания не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По иска с правно основание чл. 124, ал.

1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представеното заверено копие, със Заповед № РД-09-328/29.09.2011г. на Кмета на Столичната община – Район „Подуяне“ ответникът В. П. Т. е настанен в общинско жилище, находящо се в град С., ж.к. „********“, бл. 35, вх. А, ет. 8, ап. 30.

Преди това с Молба-декларация от м.02.1996г. той е поискал да му бъде открита партида за доставка на топлинна енергия за посочения адрес. Доколкото единният граждански номер, собственото и фамилното имена съвпадат, съдът намира, че изписването в молбата-декларация на бащиното име на ответника като „П.“ е без съществено значение и не може да формира извод, че се касае за друго лице. От изслушаното по делото заключение на вещо лице по съдебно-графическа експертиза се установи, че подписът върху декларацията е положен от ответника В. Т..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. По смисъла на чл.

153, ал. 1 и §1, т. 42 (обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране на правоотношенията принципи, облигационна 3 връзка по този начин може да възникне единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота (р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о.).

В тази насока следва да се разбират и дефинитивните норми на §1, т. 2а, т. 27б и т. 41б ЗЕ. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ú на топлоснабдителното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на ползвателя без да се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. В този смисъл е задължителната съдебна практика – ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1. Доколкото ответникът е направил искане за открИ.не на негово име на партида за топлоснабдяване, съответно през процесния имот със съгласието на собственика – Столичната община, е ползвал топлоснабдения имот /няма доказателства в противна насока/, съдът намира, че се доказа ответникът да има качеството на клиент на топлинна енергия, съответно да носи отговорност за заплащането на свързаните с доставката ú задължения

Дължимата от клиентите на топлинна енергия сума за доставка на същата следва да съответства на реално доставеното количество такава. Установяването на това количество, на стойността и цената на доставената на потребителя топлинна енергия, проверката на правилното ú отчитане и начисляване, както и извличането на касаещите делото обстоятелства от счетоводните записвания на ищеца, изискват притежаването и прилагането на специални знания из областта на топлотехниката и счетоводството.

Съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице по гражданско дело се назначава тогава, когато за изясняване на въпросите по делото са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. Следователно е необходимо изслушването на вещи лица по съответно поставените въпроси. Следва да се отчете обаче, че счетоводните записвания на топлофикационното дружество сами по себе си нямат необходимата за случая доказателствена стойност да установят доставената топлинна енергия и нейната стойност. Именно това обаче е целта на съдебно-техническата експертиза по делото – да установи реално какъв е обемът на доставената на потребителя топлоенергия, съответно каква е нейната стойност, като провери правилно ли е отчетена тя и съобразено ли е начисляването на съответните суми с техническите и нормативните изисквания. От своя страна основните задачи на съдебно-счетоводната експертиза са свързани с установяване на отбелязано плащане на процесните 4 задължения в счетоводството на ищеца, което отразяване, като неблагоприятен за него факт, следва да има съответна доказателствена сила, както и изчисляване стойността на съответната дължима лихва. Доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза е базирало заключението си върху данните за реално потребената и отчетена топлинна енергия за имота, съответствието на отчитането и уредите за измерването ú с установените изисквания и оттам правилното изчисляване на стойността на същата, настоящия състав на съда намира, че основателността на предявените искове следва да бъде преценявана именно въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза. Целта на изслушването на вещо лице по съдебна експертиза е да даде независима преценка на обстоятелства, каквато съдът не може да направи поради необходимостта от прилагане на специални знания, в това число и да прецени точността на данните, съдържащи се в представени от страните документи, и да направи произтичащи от тях заключения, включително чрез съпоставка с информационни масиви извън кориците на делото. Логично е тези данни да се черпят от топлофикационното дружество и от дружеството, извършващо дялово разпределение, доколкото същите, съобразно чл. 53 и чл. 61 от Наредбата за топлоснабдяването (отм.), чл. 53 от Наредбата № Е-РД-04-1/12.03.2020г. за топлоснабдяването и чл. 139, ал. 2 ЗЕ, имат задължение за отчитане и извършване на разпределение, а не други трети лица или държавни органи.