Определение № 814 от 24.10.2022, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 814 гр. Шумен, 24.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20223600500456 по опИ. за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК 130460283, действащо чрез пълномощника си адв. В. Г. – САК, срещу разпореждане № 1411/10.08.2022 г. по ч.гр.д. № 756 /2022 г. по опИ. на РС – Нови пазар, с което е отхвърлено заявлението на заявителя и частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника А. А. И. с ЕГН ********** от с. Лятно, общ. Каолиново, обл. Шумен за сумата в общ размер на 319,78 лв., от които: 1/ по допълнително споразумение от 07.08.2019 г. по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „187“ неустойка в размер на 103,23лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 107,63лв., за предоставено ползване на устройство Motorola One 32GB Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел ІІ, т.1 от допълнително споразумение от 07.08.2019 г.; 2/ по договор за мобилни услуги от дата 25.04.2018 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „548“, неустойка в размер на 1,56 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 0,77 лв., за предоставено ползване на устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договор за мобилни услуги от 25.04.2018 г.; 3/ по договор за мобилни услуги от дата 07.08.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „531“, неустойка в размер на 53,66 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 24,86 лв., за предоставено ползване на устройство Motorola One 32GB Dual White с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договор за мобилни услуги от 07.08.2019 г.; 4/ по договор за лизинг от дата 07.08.2019 г., сумата от 15,99лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора; 5/ по договор за лизинг от дата 07.08.2019 г., сумата от 9,59 лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора, както и 6/ по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 07.08.2019 г., сумата от 2,49 лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора.

Жалбоподателят излага доводи, че претендираните неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, обезпечават различни договори и представляват три месечни 1 абонаментни такси, за който размер претенцията е изцяло съобразена с клаузите на договорите.

Уговореният размер на неустойката, ненадвишаващ 3 пъти размера на очакваните вреди при забавено изпълнение на задължението не излиза извън присъщите й обезщетителни, обезпечителни и санкционни функции. Счита, че клаузата не е неравноправна на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка.

По отношение на претенцията относно неустойките за предоставяне на ползвани мобилни устройства с отстъпка от стандартната цена - Motorola One 32GB Dual Black, Motorola One 32GB Dual White и Nokia 2 Black се излагат доводи, че същите са предоставени на преференциални цени, предвид обстоятелството, че длъжникът ще използва предоставена мобилна услуга. Според жалбоподателят длъжникът е неизправна страна по договора по лизинг и за мобилна услуга, поради което следва да бъде санкциониран. Счита, че в случая би могло да се приеме, че абонатът е получил повече от това, което е престирал по договора и цената на вещта - и преференциалната такава, е предоставена на длъжника с оглед качеството му на абонат на Оператора, и е в пъти пониска от стандартната такава. По отношение на претенцията на основание чл.1, ал.2 от договора за лизинг в размер на 15.99 лв., респ. 9.59 лв., и респ. 2.49 лв. се излага довод, че същата се претендира доколкото абонатът не е върнал устройствата, така както е бил длъжен по чл.1, ал.3 от договора за лизинг и сумата има характер на 24-та месечна лизингова вноска за придобиване правото на собственост върху устройството, което до този момент не е собственост на абоната.

Освен това счита, че не е необходимо доказване на обстоятелството как и по какъв начин са били прекратени процесните договори, за да бъде искането за присъждане на неустойка редовно. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20223620100756/ 2022 г. на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Йеттел България“ ЕАД гр. София, ЕИК 130460283, действащо чрез пълномощника си адв. В. Г. – САК заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника А. А. И. от с. Лятно, общ. Каолиново, обл. Шумен, за заплащане на сумите:

825,52 лв. главница, от които 112,76 лв. неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги; 421,05 лв. неплатени лизингови вноски и 291,71 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент.

Към заявлението са приложени всички опИ.ни договори, както и още допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от дата 29.04.2014 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „187“, както и договор за лизинг за предоставено ползване на устройство Motorola One 32GB Dual Black.

С обжалваното разпореждане от изпълнение само за претендираните суми:

10.08.2022г., съдът е отказал да издаде заповед за

1/ по допълнително споразумение от 07.08.2019 г. по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „187“ неустойка в размер на 103,23лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 107,63лв., за предоставено ползване на устройство Motorola One 32GB Dual Black с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел ІІ, т.1 от допълнително споразумение от 07.08.2019 г.;

2/ по договор за мобилни услуги от дата 25.04.2018 г. за мобилен номер, завършващ на 2 последни цифри „548“, неустойка в размер на 1,56 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 0,77 лв., за предоставено ползване на устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договор за мобилни услуги от 25.04.2018 г.;

3/ по договор за мобилни услуги от дата 07.08.2019 г. за мобилен номер, завършващ на последни цифри „531“, неустойка в размер на 53,66 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойка в размер на 24,86 лв., за предоставено ползване на устройство Motorola One 32GB Dual White с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договор за мобилни услуги от 07.08.2019 г.;

4/ по договор за лизинг от дата 07.08.2019 г., сумата от 15,99лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора;

5/ по договор за лизинг от дата 07.08.2019 г., сумата от 9,59 лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора, както и

6/ по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 07.08.2019 г., сумата от 2,49 лв., съгл. чл.1, ал.2 от договора.

За останалите суми заявлението е уважено и на заявителя е издадена заповед за изпълнение № 385/10.08.2022 г.

За да отхвърли заявлението в тази му част, първоинстанционният съд е приел, че подаденото заявление се основава на договор с потребител (договори за мобилни услуги), които съдържат неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал.2 от ЗЗП, относно претенциите за неустойки за предсрочно прекратяване на договорен абонамент. Претендираните от заявителя суми се основават на посочени в договорите условия, върху които потребителят, какъвто е длъжника, не може да влияе. Съгласно представените договори за мобилни услуги / в чл. 11, последен абзац и от допълнително споразумение от 07.08.2019 г. по договор за мобилни услуги за мобилен номер, завършващ на последни цифри „187“, в т. ІV, 2/, е посочено, че при прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, като максималният размер на тази неустойка не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В т.12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, вследствие на което те са прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД, но не е посочена дата на прекратяването на договора.

В конкретната хипотеза длъжникът е допуснал неплащане на повече от 3 месечни абонаментни такси за периода от м. февруари до м. май 2020 г. за всеки от притежаваните телефонни номера, съгласно приложените фактури, в които са начислени и сумите по договорите за лизинг, което от своя страна представлява „системно нарушение“, а това означава, че за прекратяване на договора е необходимо писмено предизвестие. Самия заявител не твърди и не сочи, да е извършвал писмено уведомяване на длъжника за извършеното от него прекратяване на договорите. Съгласно посоченото в чл. 51 от ОУ, доколкото липсват други разпоредби относно уведомяването при прекратяване, самото уведомяване следва да се извърши чрез един от следните начини: писмено – с препоръчано писмо с обратна разписка; по факс; чрез електронна поща; с кратко съобщение (SMS); чрез повикване към потребителя; чрез медиите; чрез публикация на интернет страницата на Теленор – www.telenor.bg. Предвид наличието на специална разпоредба относно уведомяването за прекратяване на договора, посочено в чл.19в от ОУ „с едномесечно 3 писмено предизвестие“, съдът е приел, че самото уведомяване за прекратяването следва да се извърши писмено.

В „индивидуалния договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него. Съгласно нормата на чл.

20а от ЗЗД - договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. Поради това, че се касае за писмени договори, то и изявлението за прекратяването им, респ. едностранното им разваляне, следва да е в писмена форма и да е достигнало до другата страна – чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.

Съдът е приел, че претендираните от заявителя неустойки излизат от своята обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27, изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В този смисъл, посоченото в договора за мобилни услуги, не съответства на посоченото в ОУ към тях, поради което според НПРС клаузата от договорите за мобилни услуги относно заплащането на неустойката се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т.5 и т.

19 от ЗЗП, поради това, че не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По отношение претенцията за неустойка в размер на 15,99 лв. за договора от дата 07.08.2019 г.; 9,59 лв., по договор за лизинг от дата 07.08.2019 г., както и сумата от 2,49 лв., по договор за лизинг на базови аксесоари от дата 07.08.2019 г.,първоинстанционния съд е приел, че и договорите за лизинг на опИ.ните мобилни устройства, не са индивидуално сключени договори, а напротив такива с предварително установени в полза на заявителя клаузи. Декларираното съгласие от длъжника, че е съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя задължението на доставчика на мобилни услуги и лизингодател да изпълни задълженията си по ОУ, касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на длъжника за това. Съгласно чл. 11 от ОУ на договора, лизингодателят има право да развали договора за лизинг и в следните случаи на неизпълнение на договора за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, като за самото разваляне и предсрочно прекратяване, настъпват съгл. чл.