Решение № 19742 от 30.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19742 гр. София, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ р.ЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20231110102565 по описа за 2023 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 1 483,05 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 188,33 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 16.10.2020 г. до 23.06.2022 г., сумата 65,34 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 18.07.2022 г. до окончателното й изплащане и за сумата 12,75 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода 31.07.2019 г. - 23.06.2022 г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. С.., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 38607/2022 г. по описа на СРС, 153 състав. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи 1 условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Съгласно приложимите общи условия се дължи и обезщетение за забавено плащане.

Ответникът Д. Д. Д. чрез адв. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Намира исковата молба за нередовна, а производството за недопустимо. Оспорва да е потребител /ползвател/ на топлинна енергия за процесния период, като твърди, че липсват доказателства да е собственик на процесния имот, както и за реално доставеното количество топлинна енергия. Оспорва представеното известие към фактура за прогнозна начислена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г, извадката от счетоводни операции абонат .., както и двете съобщения към фактура № .. и към фактура № **********. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми с падеж три години преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира и направените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Б.” ООД не излага становище по основателността на претенциите.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от приложената данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ от 26.11.2011 2 г., процесният имот, представляващ апартамент №.., находящ се в гр. С.., е деклариран като собственост на ответника Д. Д. Д.. В документа ответникът е отбелязан като единствен собственик на имота, а процесното жилище - като основно. Това обстоятелство се потвърждава и от представените списъци на етажните собственици, съдържащи имената и подписите на титулярите на топлоснабдените имоти.

В случая ответникът не оспорва, че е собственик на процесния имот, но твърди, че не е негов ползвател. Не се твърди и не се доказа в полза на майката на ответника З.Т.К. да има учредено вещно право на ползване върху имота. Не бяха представени доказателства нито за откриване на партида за топлоснабдения имот на името на лице, различно от ответника, нито за сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и майката на ответника З.Т.К., за която се твърди, че го ползва. В разясненията, дадени с Тълкувателно решение от 17.05.2018 г. по тълк.д.№ 2/2017 г. на ОСГК, се посочва, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същ.еменно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, каквито доказателства в случая очевидно липсват.

С оглед на тези обстоятелства и по горните мотиви съдът приема, че ответникът, в качеството си на собственик на процесния имот, има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ през исковия период 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и е обвързан по силата на закона от облигационна връзка с ищцовото дружество по отношение доставяната до имота топлинна енергия. С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е пасивно 3 легитимиран да отговаря за цялото задължение.

Представено е удостоверение с рег. № ..., издадено от С. - р. “В.”, от което се установява, че административен адрес ж.к. “З.”, бл.. е идентичен с административен адрес ж.к. “З.”, бл. .. По делото е установено, че процесният имот е бил т. и че сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към т. мрежа.

Представени са съобщения към общи фактури за отчетни периоди 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г.

Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т." на клиенти в С. (.), одобрени от К., в сила от 10.07.2016 г.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДК. (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № ..

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово 4 разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на “Б.” ООД съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от 08.08.2002 г. и сключения въз основа на него договор с топлинния счетоводител от 04.09.2002 г.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т.н.

“терминал” се снема показанието на топломера в 0.00 часа на първо число на месеца. Топломерът, монтиран в абонатната станция, е преминал първоначална и последващи метрологични проверки за съответствие, за което са изготвени и представени на вещото лице свидетелства за проверка за процесния период със заключение за съответствие на одобрения тип.

Експертизата е установила, че в топлоснабдения имот е имало 5 бр. отоплителни тела, тръби от горния кръг и един водомер за топла вода. От заключението се установява, че са съставяни протоколи за главен отчет с подпис на абоната/лице, подсигурило достъп, като показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.

Посочено е, че топлата вода е изчислявана по реален отчет, а показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки. Съгласно заключението на СТЕ заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената от общия топломер. Експертизата е установила, че количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за 5 сметка на ищеца. От отчетената ТЕ са приспаднати технологичните разходи, като във фактурите и изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение.

ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 155 куб. м. Съгласно заключението дяловото разпределение е извършено в съответствие с нормативната уредба, отчетените показания на общите и индивидуални уреди, като количеството доставена топлоенергия е на стойност 1483,02 лева. От представените от третото лице-помагач писмени доказателства /протоколи за отчет на УДР/ се установява, че е осигурен достъп до имота за извършване на отчитането на уредите през исковия период.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба /Наредба № 16ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването/ - за топлинна енергия за отопление на имот, за битово горещо водоснабдяване и отдадена от сградната инсталация.