Решение № 93 от 16.06.2025, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Разград, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело № 20253300500160 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от Ф. А. Х., подадена чрез пълномощник, против решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по описа на РС Кубрат, в частта, с която е отхвърлен искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над размера 25 000лв. до размера 40 000лв., претърпени в резултат на настъпила на 3.04.2023 г. трудова злополука. Жалбоподателят счита решението в тази част за необосновано поради несъответствие на правните изводи на съда със събраните доказателства, и неправилно поради несъответно прилагане на утвърдените в съдебната практика материалноправни критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Жалбоподателят моли съда да отмени решението в обжалваната част и осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди до размера 40 000лв.

Депозиран е писмен отговор от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД гр.Разград, подаден чрез пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД гр.Разград, подадена чрез пълномощник, против решение № 3/8.01.2025г., постановено по гр.д. № 527/2023г. по описа на РС Кубрат, в частта, с която е осъден да заплати на Ф. А. Х. сумата 123,91 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.04.2023 г. до окончателното й плащане и сумата 25 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени в резултат на настъпила на 3.04.2023 г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от деня на увреждането 3.04.2023 г. до окончателното й изплащане.

Жалбоподателят излага оплаквания за необоснованост на решението поради несъобразяване със събраните доказателства, както и неправилност на правните изводи на районния съд.

Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което искът му бъде уважен в цялост.

Подаден е писмен отговор от Ф. А. Х. чрез пълномощник, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, установи фактическа обстановка, идентична с установената от районния съд: между Ф. Х. и „Водоснабдяване Дунав“ЕООД бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжност водопроводчик аварийна група. С договор от 2.03.2021г. за придобиване на квалификация, работодателят е осигурил на работника възможността да придобие правоспособност за работа с моторни триони и моторни коси. Не са представени доказателства относно обхвата на обучението, вкл. и за това дали обучаемият е запознат с БЗУТ при работа с моторни триони по време на обучението.

На 3.04.2023 г. Ф. А. Х. се явил на работа. По план на този ден е следвало да се извърши разчистване на трасето на водопровод към село Задруга, Точилари и Горичево, с цел частичната му подмяна. Ищецът започнал да разчиства дървета с моторен трион около водопровод, който подлежал на подмяна. Първото отрязано от ищеца дърво не паднало, тъй като клоните му били вплетени в клоните на други дървета. И двете страни се позовават на факта, че ищецът спрял работа и се обърнал към техническият ръководител Й. А., на когото казал, че е опасно да продължи да реже и предложил да бутнат дървото с багера.

Техническият ръководител казал на ищеца да продължи с рязането, което Х. сторил. Съдът приема горните факти за установени. Спорът между страните е в интерпретацията на тези действия и последици – ищецът твърди, че няма вина за настъпилата злополука, а ответникът – че след като работникът знае за опасността, продължаването на работата е проява на груба небрежност от негова страна. Твърденията ще бъдат анализирани понататък при обсъждане на тяхната правна страна. При отрязване на следващото дърво, първото, което се било оплело в клоните на другите, паднало върху ищеца. Извикана била линейка, с която ищецът бил транспортиран до УМБАЛ „Канев“ гр.Русе.

От представената епикриза се установява, че ищецът е получил фрактура на дясна тибия дистално и на дясна фибула проксимално. На 6.04.2023 г. му била извършена оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза. На 10.04.2023 г. Х. бил изписан с издаден болничен лист за домашно лечение до 10.05.2023г. Впоследствие са издадени множество болнични листове за временна неработоспособност за периода от 11.05.2023г. до 29.09.2023г.

Във връзка с установяване на телесните увреждания, причинната връзка с трудовата злополука и претърпените болки и страдания и направени имуществени разходи за лечение е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза. От заключението се установява, че Ф.

Х. е получил увреждания, изразяващи се в счупване на костите на дясна подбедрица – 2 счупване на дясна фибула проксимално и счупване на дясна фибия дистално, наложило метална остеосинтеза, и хипертрофия на мускулатурата на дясна подбедрица. Травматичните увреждания могат да бъдат получени на 3.04.2023 г. по начина описан в исковата молба – при падане на дърво върху Х. и затискане на десен долен крайник. При тези данни получените от Х. увреждания покриват критериите на медикобиологичната характеристика: трайно затруднение движенията на десен долен крайник за срок повече от 30 дни.

Извършената оперативна интервенция на Х. е била необходима и адекватна на получената травма на дясна подбедрица, тъй като се касае за многофрагментно счупване на дясна тибия, като поставянето на металните импланти цели възстановяване на обичайната позиция на получилите се костни фрагменти, които се фиксират по определен начин, за да се постигне желания резултат. Не е възможно да се постигнат оптимални репозиция и костно срастване на фрагментите при такова счупване само посредством конвенционален метод – гипсова имобилизация. При такова счупване на костите на подбедрицата, болките обичайно са найсилни непосредствено след получаване на травмата и продължават с голям интензитет до имобилизация на крайника. След извършената оперативна интервенция е обичайно болките да се засилят, като постепенно намаляват и отшумяват в рамките на седмици и месеци. След приключване на основния възстановителен период е възможно да се изпитват по-слаби по интензитет болки при физическо натоварване на крайника или при промяна на атмосферните условия, за каквито е съобщил ищеца при извършения във връзка с експертизата преглед. Експертът посочва, че по делото няма данни да е настъпило пълно функционално възстановяване при Х.. Вещото лице отчита среден оздравителен период 7,5 месеца. Установената при извършения преглед хипертрофия на мускулатурата на дясна подбедрица може да бъде във връзка с полученото счупване на подбедрицата и продължителното ненатоварване на крайника, като процесът по възстановяване на мускулите може да отнеме месеци и години. Така установената хипертрофия не представлява съществено затрудняване на функцията на крайника, но може да доведе до поранно настъпване на умора при физическо натоварване. Вещото лице прави извод, че представените от ищеца счетоводни документи са свързани с плащане на консумативи за извършената оперативна интервенция, такса за болничен престой и медикаменти, всички от които са били необходими за лечението и възстановяването на Х..

Във връзка с претърпените болки и страдания е разпитана св.С. Т. – съжителстваща на семейни начала с Х.. Ответникът прави възражение във въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от районния съд при снемане на свидетелските показания, изразяващо се в неотстраняване на свидетеля от съдебната зала преди разпита.

Въззивният съд не споделя възражението. Разпоредбата на чл.171 ГПК предвижда недопускане в съдебната зала на още неразпитан свидетел по време на разпита на друг свидетел. Настоящият случай не е такъв. В протокола от с.з. от 12.03.2024г. е направено отбелязване, от което се установява, че св.Т. е присъствала в залата в началото на заседанието, когато страните са уточнявали процесуални въпроси и са изразявали становища по приемане на доказателства. Освен това показанията й не попадат в предмета на 3 дискутираните от страните въпроси. Не е нарушен чл.171 ал.1 ГПК, поради което нейните показания следва да бъдат възприети при преценка на предпоставките на чл.172 ГПК за възможна нейна заинтересованост, предвид качеството й на фактически съжител на ищеца.

Във връзка с тази преценка въззивният съд съобразява, че показанията й кореспондират с останалия събран доказателствен материал, в т.ч. епикриза, болнични листи, съдебномедицинска експертиза. Така от нейните показания се установява, че докато е бил в болница, Ф. Х. изпитвал силни болки. Впоследствие било установено, че кракът му започнал да зараства накриво, което наложило гипсова имобилизация за около две седмици.

Три месеца ищецът бил на легло. Тъй като не бил в състояние да се обслужва сам, св.Т. напуснала работата си, за да го обгрижва. Децата им също се включвали в грижите за него, когато били свободни. Тъй като Х. продължавал да изпитва болки, се налагало да приема обезболяващи. Девет месеца се движил с патерици. Към настоящия момент също не бил напълно възстановен. Въпреки, че се върнал отново на работа, Х. не можел влиза в по-тесни шахти, както преди, изпитвал болки, не можел да стои повече от четиридесет минути прав, започвало да се подува ходилото му и да изпитва болки в кръста.

По повод злополуката работодателят подал в ТП на НОИ гр.Разград декларация за трудова злополука вх. № 5101-16-08/06.04.2023 г. С протокол № 4/15.05.2023 г. на ТП на НОИ гр.Разград била назначена комисия, която да извърши разследване на обстоятелствата.

Разследващият орган е установил следните нарушения на нормативни актове от страна на работодателя – чл. 11, ал. 5 и чл. 16,ал. 3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд; чл.

17, ал. 3, т. 4 от Наредба № 3/19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; чл. 3, т. 2 и т. 7 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, а именно: 1.Работодателят не е провел извънреден инструктаж на работното място на Ф. А. Х.; 2.Не е документирал проведен ежедневен инструктаж на работника Х., без да се съдържат данни за кратко съдържание на инструктажа, специфични рискове, свързани с изпълняваната от работниците работа в Книгата за извънреден инструктаж; 3. Не е документирал проведен ежедневен инструктаж на Х. без да се съдържат данни за подпис на лицето, провело инструктажа в книгата за ежедневен инструктаж; 4. Оценката на риска, утвърдена от управителя, не обхваща работното оборудване – подвижни секачни машини, напр. работа с моторен трион или храсторез; 5.Работодателят в оценката на риска не е обхванал и не е оценил и други странични фактори, които могат да породят риск от осъществяваната дейност, напр. при сеч и механизирано поваляне на дървен материал. 6.В списъка на полагащото се специално работно облекло и лични предпазни средства липсва информация за срока на износване на личните предпазни средства.

По отношение на пострадалия работник комисията е установила нарушение на чл.33 ЗБУТ – неспазване на задължението да се грижи за здравето и безопасността си и на чл.132 4 от Правила за здравословни и безопасни условия на труд в горските територии – когато отсечено дърво се закачи, се прекратява работата на разстояние най-малко 50 метра от дървото и се предприемат мерки за неговото събаряне.

Разпечатката съдържа 30 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/722a429d-9518-4aac-be3e-57084bc065b6