Решение № 1597 от 26.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. София, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Елизабет Петрова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000503398 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 21 от 30 юли 2021г. по гр. д. № 98/2021г., Окръжен съд – Видин е осъдил ЗД „Бул инс“ АД да заплати както следва : - на И. Л. И. сумата от 100 000/сто хиляди лева/ лв., за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Л. И. М. при ПТП, настъпило на 27.10.2021г. (при допусната очевидна фактическа грешка навсякъде в решението в датата на ПТП – вярната е 27.10.2020г. ), както и сумата от 66.20 лв., за причинените му имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за погребението на починалия, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лева отхвърлил иска; - на К. Л.

И.

- сумата от 100 000/сто хиляди лева/ лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния баща Л. И. М. при ПТП, настъпило на 27.10.2021г., както и сумата от 50.00 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение при психолог; ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 1

04.11.2020г.- съгласно чл.429, ал.3 от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лева отхвърлил иска; - на В. С. М. - сумата от 100 000 /сто хиляди лева/ лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния съпруг Л. И. М. при ПТП, настъпило на 27.10.2021 г., както и сумата от 50.00 лв., за причинените й имуществени вреди, представляващи заплатен разход за посещение при психолог, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 04.11.2020 г.- съгласно чл.429, ал.З от КЗ, вр с.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер от 150 000 лева отхвърлил иска; осъдил ответника да заплати по сметката на ВОС сумата 12 006 лева, д.т. върху размера на обезщетенията, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В. М. дължимото адв. възнаграждение за един адвокат предвид чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от иска, а именно 7 533,32 лева; осъдил ищците да заплатят на ответника сума от 658 лева всеки един от тях.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на В. С. М., И. Л. И. и К. Л. И. срещу решението по гр. д. № 98/2021г. на ОС Видин в отхвърлителните му части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон, – чл. 52 ЗЗД - при определяне размера на търсените от тях обезщетения, искат отмяна на решението в обжалваните части и вместо това уважаване на исковете им за още 50 000 лв.

ЗД „Бул инс“ АД е оспорил жалбата на ищците.

След връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба, - изведено от оплакванията, че разноски не следва да се присъждат в тежест на ищците и в полза на ответника, тъй като такива не са сторени, а евентуално поради липса на основание за присъждането им по искове за „морални вреди“, по които ищците са освободени и от държавна такса, -ВОС е взел предвид молба – уточнение на ищците, чрез представителя им по пълномощие, от 06.01.2022г., с която той е поискал увеличаване на присъденото адвокатско 2 възнаграждение за безплатна правна помощ, като е изменил решението си с определение № 25 от 21 март 2022г., осъждайки ответника да заплати на адвоката още 3 060, 01 лв.

Срещу това определение е подадена частна жалба от адв.М. като представител на ищците, оспорена от насрещната страна, с искане за съответната му отмяна и присъждане на адвокатско възнаграждение по всеки предявен иск в размер на по 300 лв., съответно в размер на по 3 530 лв.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците – съпруга и низходящи от първа степен на починалия при ПТП Л. И. М. – с а възникнали вземания срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на делинквента, за обезщетение за вреди от смъртта на съпруга и бащата в размер на по 100 000 лв., като е приел възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия за неоснователно.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно в негови обжалвани части.

Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие, плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП), 3 при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, както е в случая.

С оглед спорния предмет на делото във въззивното производство и обстоятелството, че решението на първоинстанционния съд в осъдителните му в полза на ищците части не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от положението, че ищците са увредени лица от ПТП, станало на 27.10.2020г., от което е настъпила смъртта на съпруга на ищцата В. М., съответно бащата на другите ищци, а ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента, причинил процесното ПТП (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр. ГПК вр. чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ). Следователно установено е на настоящия етап от производството, че ищците са претърпели вреди от смъртта на Л. И. М..

Спорно във въззивното производство, съобразно отбелязаното по-горе за оплакванията на жалбоподателите, е какъв е размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от ищците, чиято легитимация като увредени лица е призната от съда, но чийто изводи относно дължимия размер на обезщетенията по същество се оспорват като необосновани, съотв. поддържа се неправилно като резултат приложение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД.

За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. А. – сестра на ищцата В. М. и на св. Г.

– приятел на семейството и далечен роднина на загиналия при ПТП Л., работил някога заедно с него и съпругата му. Първоинстанционният съд е изградил изводите си и въз основа на показанията на тези свидетели, подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК, и фактическите положения, приети въз основа на тях, не са оспорени във въззивното производство.

От показанията на свидетелката е установено, че семейството на починалия при ПТП Л. било „много добро и сплотено“, заедно живеели в дома си в ***. Свидетелката научила за инцидента веднага след настъпването му, тъй като пострадалият бил транспортиран до болницата, където тя работи, и го пресрещнала в спешното отделение. Л. бил много добър съпруг и баща, 4 уважавал съпругата си, с която бил в брак от 36-37 години, както и децата си, с които живеел заедно в едно домакинство, а отношенията им били много добри, като баща им ги подкрепял и се гордеел с постиженията им. Л. винаги помагал в домакинските работи, бил здрав, работоспособен човек, работил към борсата и обработвал градината в дома си, тъй като съпругата му имала здравословни проблеми. Всички - съпругата и децата му - приели много тежко смъртта му, скърбяли непрекъснато (разпитът е от 18.05.2021г. ). При всяка среща със свидетелката плачели, не можели да приемат смъртта на Л..

Той бил блъснат на рождения ден на дъщеря си и тя понесла много тежко смъртта на баща си, тъй като се приготвяли да празнуват рождения й ден, а вместо това направили погребение. Загубата се отразила много зле на психиката на двете ищци, като В. приемала и антидепресанти. Свидетелката е разказала още, че близките на починалия спазвали всички ритуали по повод смъртта му и всяка неделя посещавали гроба му.

Св. Г. е разказал още, че към 18.05.2021г. е работил с дъщерята на Л.

К. в частна фирма. В деня на инцидента имал намерение да поздрави К. за рождения й ден, но вместо това тя го изпреварила с новината за смъртта на баща си. Казала му, че е приключила с отбелязването на рождения си ден, че нямало да го празнува повече никога и плачела. И от показанията на свидетеля е установено, че загиналият бил кротък, тих, добър и работлив човек, като такъв го знаели съгражданите му, събирали се със свидетеля често на рождени дни, по сборове. Л. живеел със съпругата си, с която се разбирали много добре, помагали си взаимно, работели в градината си. С тях живеели и децата им, които много помагали на родителите си. Л. постоянно се грижил за семейството си, не позволявал на съпругата си да работи много, а отношенията му с децата били много добри, като си помагали си взаимно и заедно работили вкъщи. Семейството приело много тежко вестта за смъртта на Л., продължавали да тъгуват, променили се. Постоянно посещавали гроба му, правили панихиди и щели да поставят паметник на годишнината от смъртта му.

От заключението на изслушаната по делото съдебно –психиатрична и психологична експертиза, чието изслушване е допуснато от въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, уточнено в съдебно заседание, изготвено въз основа на специални техники и методики, и след запознаване с медицинската документация по делото за психиатрични прегледи на ищците, при отчитане 5 на индивидуалните характеристики на личността на изследваните лица, е установено още по делото, че загубата при ПТП на съпруга за В. М. и съответно на бащата при К. И., има интензивно и трайно негативно отражение върху психичното им функциониране. И двете отличават внезапната му смърт като екстремно изразен стресогенен фактор.

Обобщените данни сочат, че са преживели това събитие като претоварващо индивидуалния им капацитет за справяне (психотравма). Видно от представената документация и при двете са осъществени психиатрични прегледи и проведено лечение с диагноза МКБ F41.2 - „Смесено тревожнодепресивно разстройство“. Според насочените към изследване на емоциите методики при В. М. се отчита настъпило след стресогенното събитие средно към тежко изразено състояние на депресия, характеризиращо се с преживелищни (трайно потиснато настроение, песимистични интерпретации, тревожност, намалена концентрация, плачливост, лабилност на емоцията) и вегетативни (понижена енергия, нарушение на съня) симптоми. И към края на м.10.2022г., когато е проведено експертното изследване, се наблюдават депресивни симптоми (тъга, чувство за безсмислие). Продължителни във времето (и продължаващи) при нея са отделни прояви на емоционална лабилност и социално дистанциране. При К. И. към момента на стресогенното събитие са били налице интензивни емоции на скръб, чувство за невъзвратима загуба, ужас и шок, а след това - реактивно депресивно състояние с към средна степен на изразеност, характеризиращо се с преживелищни (потиснатост, плачливост, лабилност на емоцията, песимистични интерпретации) и вегетативни (трудно заспиване, липса на енергия) симптоми. Тези емоции са били най-интензивни около година след стресогенното събитие. В проведеното психологично изследване е отчетен силен дисфункционален стрес и психологична проблематика на ниво тревожно-депресивно разстройство. И двете, съобразно уточнението в съдебно заседание, с оглед особеностите на личността им, са преживели загубата като голяма трагедия без да има сериозни отклонения в социалното им функциониране, а известни ограничения в него.