Определение № 452 от 29.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Кюстендил, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500241 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявано от Н.С. и А.Д. чрез пълн-к юрк Д.И. като ищец в производството срещу постановеното от Дупнишкия районен съд разпореждане( по съдържание и правни последици определение) №201/24.01.2025г. по гр.д.№37/2025г., с което на основание чл.129, ал.3 ГПК производството по делото се прекратява, като е постановено връщане на подадената от жалбоподателя искова молба.В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Сочи се подадената искова молба, съдържаща ясно и точно изложение относно претендираните вземания, относно периода за който се претендира договорна лихва и периода за който се претендира обезщетение за забава, изложението в исковата молба е изцяло в съответствие с претенциите в заповедно производство и отговаря на представения със заявлението документ по чл.417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката.На собствено основание се сочи, че след дадени указания, по делото е постъпила молба, с която нередовностите на исковата молба са отстранени.Това е направено от трето лице помагач – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, цесионер на вземането, чиито уточнения съдът е следвало да вземе предвид.С оглед молбата на третото лице помагач съдът е следвало и да даде допълнителни указания във връзка с отстраняване нередовностите на исковата молба.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество по предявения иск.

Частна жалба срещу споменатото разпореждане е подадена и от „Агенция за събиране на вземанията „ ЕАД , със седалище и адрес на управление : гр.София, ***, офис сграда

Лабиринт, ет.2 ,офис 4 , представлявано от З.Б. чрез пълн-к Н.А. като трето лице помагач в процеса.В подадената жалба е изразено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

1

Жалбоподателят излага хронологията във връзка с подадената искова молба:след като е било подадено заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е образувано ч.гр.д.№109/2023г. Районен съд – Дупница.В заповедното производство са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, образувано изп.д.№226/2023г.,ЧСИ Валентина Александрова , КЧСИ №742. След указанията на съда и в срока по чл.415 ГПК, е входирана искова молба, образувано гр.д.№1803/2023г. Районен съд – Дупница,По така образуваното дело на 11.06.2024г. в първото заседание жалбоподателят е привлечен, за участие в делото, като трето лице помагач.Постановено е съдебно решение, което е обжалвано и отменено с решение по в.гр.д.№419/2024г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил с решение №280/05.11.2024г. поради недопустимост, делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на съда, съгласно мотивите на въззивното решение.На основание така постановеното решение, с разпореждане от 09.01.2025г. съдът е оставил исковата молба без движение, предвид предявените искове – за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, при твърдение за сключена застраховка от длъжника по Договора за кредит и възражение за недължимост на предвидена в договора такса за оценка на риска, за отстраняване нередовности - а именно за уточнение относно начина по който е формирано претендираното вземане за главница, за включени в претендираната сума дължими на друго основание суми, например за застрахователна премия , такса за оценка на риска и др. за конкретизиране размера на всяка от тези суми, както и за изложение на обстоятелства, във връзка с периода , за който се претендира договорна лихва и периода, за който се претендира обезщетение за забава,за което жалбоподателят бил уведомен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, доколкото вземането му било прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, в това число и лихви – Договор за цесия 30.12.2023г., представен по гр.д.

№1803/2023г. В определения срок, жалбоподателят като трето лице помагач отстранил нередовностите на исковата молба.Счита, че разпоредбата на чл.129, ал.3 ГПК не може да се тълкува разширително, както е посочено в решение №301/24.02.2011г. САС ч.гр.д.№332/2011г., основание за връщане на исковата молба е неотстраняване на дадените за това указания, каквото в случая липсва, тъй като третото лице помагач е отстранило нередовностите на исковата молба.Позовава се на даденото с решение №129 от 10.01.2011г. БАС в. гр.д.№264/2010г. тълкуване на закона, относно правомощията на третото лице помагач в процеса и поддържа, че то може да движи делото със своите процесуални действия, без това да представлява акт на разпореждане с иска – да е оттеглен, изменен или отказ от иска.Позовава се и на разпоредбата на чл.301 ГПК предвиждаща, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаванетои счита, че в хипотезата на чл.301 ТЗ, ефектът на потвърждаване на действията извършени без представителна власт от името на търговец, настъпва при непротивопоставяне от негова страна, веднага след узнаването им.Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването, представлява отказ от потвърждаване и позоваване на недействителността.Това противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаване на действията на мнимия представител.Приложението на презумпцията на чл.301 ГПК предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод ,че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия.За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на обжалваното определение, връщане на делото на районния съд за 2 продължаване на съдопроизводствените действия.

Преписи от жалбата са връчени на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.К. Д., като пълномощник на А. И. Н. – ответник в процеса.В подадения отговор се съдържа становище за неоснователност на подадените жалби и искане за отхвърлянето им, като неоснователни.Ответникът се позовава на обстоятелствата, че с разпореждане от 09.01.2025г. Дупнишкият районен съд е оставил без движение исковата молба с конкретни указания за отстраняване на допуснатите нередовности, констатирани от Окръжен съд – Кюстендил по вгд№419/2024г. Съобщение за оставяне на исковата молба без движение, заедно с препис от разпореждането съдържащо указания за последиците от неизпълнението е било получено от ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на 09.01.2025г.В дадения 1- седмичен срок, изтекъл на 16.01.2025г. ищецът не е отстранил констатираните нередовности.Относно постъпилата уточнителна молба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД – трето лице помагач в процеса, становището на ответника е, че третото лице помагач ( чл.218 ГПК) не е самостоятелна страна в процеса, а подпомага ищеца в производството , то няма собствено процесуално право да изменя или допълва исковата молба от свое име, без надлежно пълномощно помагачът според ответника не може самостоятелно да отстранява нередовности в исковата молба.В съответствие с изложеното е искане подадената частна жалба да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Обжалваното определение ( разпореждане №201/24.01.2025г.) е съобщено на „Ти Би Ай Банк на 27.01.2025г., жалбата е подадена в законоустановения срок, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт – допустима.Подадената от „Агенция за събиране вземания“ ЕАД жалба, не е лишена от правно основание и също допустима – арг. чл.221 ГПК и чл.275, ал.1 ГПК.

Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД срещу А. И. Н., съдържаща искане за постановяване на решение, за признаване за установено, че лицето А. Н. в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №********** от 05.12.2019г. дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като Кредитодател по този договор за сума – 9840.78 лв, от които 5451.78 лв главница, 2505.34 лева – договорна лихва, за периода от 05.08.2021г. до 05.12.2012г. , 1883.66 лв- обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 05.08.2021г. до 10.01.2023г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелствата на които се основава искането са следните:След подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение е издадена такава ч.гр.д.№109/2023г., последвано от възражение на длъжника и дадени указания на ищеца за предявяване на иск за установяване на вземането.Сочи се сключен между страните Договор за потребителски кредит,№**********, размера на предоставена в заем сума -9840.78 лв, 6600 лв. предоставени за общо ползване и 1745.10 лв за кредит за заплащане на избрани от потребителя допълнителни услуги по смисъла на пар.1 ЗПК – за два вида застраховки.На основание заявление за рефинансиране от 05.12.2019г. 1408.19 лв послужили за погасяване на задължение по друг договор за кредит.Уточнено е, че при изразено желание за сключване на застраховка или присъединяване към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19 , частта от средствата по кредита, представляваща дължимата по конкретна застраховка сума се превежда от Кредитора за сметка на 3

Потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респ. – по банковата сметка на Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване на Договора.Посочено е, че е уговорен лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент в размер на 30.56 %, фиксиран , поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му.Посочено е какъв е годишния процент на разходите, и общата сума дължима по Договора – 13480.06 лв.Споменато е, че при просрочие от страна на потребителя, дължимата сума се увеличава с дължимите лихви и допълнителни разходи по чл.15 от Договора.Посочено е как е разсрочено вземането, какъв е размера на месечните погасителни вноски 30 вноски, 29 х 449.33 лв и една 449.49 лв, първа погасителна вноска дължима на 05.01.2020г., а последната на 05.06.2022г., включваща главница и лихва.Отбелязано е, че на основание Анекс от 21.05.2020г. срокът на Договора е продължен до 05.12.2022г. – краен срок за издължаване на кредита и се твърди, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, след което договорът е падежирал, останали дължими горепосочените суми, като е формулирано искане за постановяване на решение, с което да бъде призната за установена дължимостта им, както следва: 5451.78 лв – главница, 2505.34 лв- договорна лихва, за периода 05.08.2021г. до 05.12.2012г., 1883.66 лв – обезщетение забава върху просрочена главница, за периода 05.08.2021г. до 10,01.2023г..

Договорът, Анекс, Заявление – декларация за установяване на договорни отношения, заявление за рефинансиране на задължения ,сертификат №1700110100032019, Анекс №1 към Договор за потребителски кредит №**********/05.12.2019г., са представени като доказателство по делото.

По делото е постъпил писмен отговор на исковата молба, подадена от А.