Протоколно определение № 3954 от 08.07.2026, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 3954 гр. София, 08.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христинка Колева при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева и прокурора С. Хр. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Христинка Колева Частно наказателно дело № 20251100208226 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 15:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ

БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН Т. Л. С., не се явява в съдебна зала.

Със същия е осъществена видеоконферентна връзка с образ и звук.

За него се явява адв.Ю. С., с пълномощно по делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ.С.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпила на 03.07.2026 година молба от адв. Ю. С. за тълкуване и допълнение на съдебното решение, в частта относно определеното за престъплението по чл354а, ал.2 от НК наказание 50 години, като предлага същото да бъде определено на 15 годиниь в частта относно приспадното задържане, тъй като има пропуск относно периода 03.06.2025 година до 03.12.2025 година с допълване на съдебното решение със зачитане наказанието „лишаване от свобода“ от 03.06.2025 година до 25.06.2026 година и моли съдебното решение да бъде допълнено по отношение приспадането към наказанието „лишаване от свобода“ на работните дни през които Т. С. е полагал труд в Република Австрия, периоди са от 01.10.2024 година до 17.04.2025 година и от 12.08.2025 година до 25.06.2026 година.

Към молбата на адв.С. е приложено ТР № 3 от 12.11.2023 година даващо задължителни указания по отношение преспадането на положения труд.

1

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че насоченото основание от страна на защитника на Т. С. не може да бъде извършено тълкуване на решението на съда. Считам, че чисто процедурно и процесуална правилно е да се иска отстраняване на фактическа грешка по реда на разпоредбата на чл.33а, ал.2 от НПК, а не по реда на тълкуване на решението на съда.

Наред с това аз считам, че в молбата са изложени искания за тълкувани, които по същество представляват искания в акта да бъде вклчено съдържание каквото липсва в него относо приспадане на положен труд в чужбина и т.н., което считам, че е недопустимо да се извършват по реда на процедурата за тълкуване.

С оглед на това считам, че ако има изявление от страна на защитата, че желае да бъде отстранена фактическа грешка по реда на чл. 33а, ал.2 от НПК може това да се случи в настоящото производство.

По отношение на допуснатата явна неточност във връзка с изписването на размера на „лишаване от свобода“ и наложеното общо наказание, както и по отношение на приспадане на срока на предварително задържане, където също явно е допусната неточност при приспадане на задържане за определен срок, което не съответства на този по австрийската присъда.

По отношение на други обстоятелствя обаче свързани с приспадане на положен труд в Австрия отношение ще взема по същество. Считам, че в тази си част съдът не може да извършва промени в съдебния акт, евентуално защитникът може доколкото не е изтекъл срока за обжалване да депозира жалба срещу решението в законония срок, поправете ме ако греша който изтича утре и защитата може да упражни това си право.

Защо е недопустимо ще взема отношение по същество.

АДВ.С.: Аз не възразявам по кой ред ще се изчисти срока на приетото за изпълнение наказание, дали ще е с поправяне на явна фактическа грешка или с тълкуване на решението да се приеме, че лишаването от свобода прието за изпълнение в България е 15 години, а не 50 години.

Не възразявам и срещу предожението на прокуратата съдът да прецени дали с поправяне на явна фактическа грешка или да се приспадне целия срок, за който има данни действително, че е бил в затвор в Австрия така, както е посочено в молбата да се приспадне периода и от 03.06.2025 година, за да не става един прозорец през който той е бил в затвора между 03.06.2025 година и 23.12.2025 година ще бъде сложно впоследстие за прокуратурата да приспадне цялото време през което е задържан.

Считам, че няма пречка при положение, че действително и мой пропуск, че не е поискано от съда първоначално да се приспадне труда, но съгласно ТР №3/12.11.2013 година самото решение и ВКС е категоричен с него, че съдът който приема присъдата за изпълнение така или иначе се произнася относно положения труд в държавата, в която е издадена присъдата докато е търпял там „лишаване от свобода“ и „задържане под стража“.

ОСЪДЕНИЯТ: Моля съдът да извърши тълкуване.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме други искания.

2

СЪДЪТ с оглед заявеното от страните намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото доказателства.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата за отстраняване на фактическа грешка е основателна досежно размера на определеното наказание по второто осъждане на Т. С. с присъда издадена от орган на съдебните власт в Република Австрия, което е квалифицирано от българския съд по чл.354а, ал.2, т.1 от НК на Република България като явна грешка е, че е отразено наказание 50 години „лишаване от свобода“, което е възпроизведено и в частта на решението, с което се определено общо наказание 50 години „лишаване от свобода“.

Считам, че следва да бъде допуснато отстраняване на фактическа грешка по реда чл.33а, ал.2 от НПК, като в тази част съдебния акт бъде корегиран като бъде отразен точни размер на наказанието „лишаване от свобода“ 15 години, което следва да бъде отразено като 15 години общо наказание „лишаване от свобода“.

По отношение на искането за корекция в срока на задържане на осъдения, който е бил приспадан от съда видно от съдебния акт е, че е извършено приспадане на задържане от 03.12.2025 година до 25.06.2026 година.

Видно от документите по делото Удосторевението по чл.4 от Специалния закон, както и присъдата на австрийския съд е, че австрийският съд е установил и приспаднал задържане от 02.12.2023 година, като е посочен 00:00 часа до 03.06.2025 година като е посочен и час 18:45 часа.

За друго задържане извън установеното от съдебната власт на Австрия няма данни по делото, поради което аз считам, че извън този разме, който е фиксиран в акта на съда и е възпроизведен, и в Удостоверението по чл.4 съдът не може да извршва приспадане на предварително задържане на осъденото лице.

Относно приспадането на положен труд от осъдения по време на изтърпяване на наказанието в Австрия считам, че в тази си част искането въобще не касае нито отстраняване на фактическа грешка, нито тъклуване на съда, който се е произнесъл с решението по признавнане на присъдата. Бих искал да отбележа обстоятелството, че по отношение на положен труд от осъдения по време на изтърпяване на наказанието в Австрия по отношение на конкретния случай на осъдения Т. С. приложение намира разпоредбата на чл.18, ал.2 от Специалния закон.

След провеждане на консултации, цитирани буквално, с издаващия орган съдът зачита и приспада от срока на наказанието „лишаване от свобода“ 3 работните дни положени на територията на издаващата държава само, ако такова приспадане е предвидено в законодателството на издаващата държава и не е посочено в удостоверението по чл.3 от Специалния закон.

Във връзка с този цитат, моля съдът да констатира, че в удостоверението не е отбелязан труд подлежащ на приспадане. Въобще в Република Австрия положения труд по време на наказанието „лишаване от свобода“ не подлежи на приспадане от присъдата, но този въпрос ще бъде решен в едно бъдещо производство, което и ако бъде инициирано по молба на защитата ще бъде събрана информация относно положения труд и това дали подлежи на приспадане и ще бъде разгледано това производство след влизане в сила на решението по реда на чл.18 от Специалния закон.

Във връзка със становището на защитата относно за приложимост на ТР 3/2013 година на ОСНК считам, че следва изрично да бъде отбелязано, че това ТР няма никаква приложимост в конкретния случай, тъй като това тълкуване касае хипотези на трансфери на осъдени лица от държави, които не са членки на ЕС. Когато хипотезата на трасфер включва трансфер на осъдено лице български гражданин освен цитираната от мен норма от Специалния закон приложимост намира и задължителното тълкуване дадено от друго ТР № 3 от 12.11.2017 година по тълкувателно дело № 3 от 2016 година, с което тълкуване ВКС изрично измени предходната си практика, цитирана от защитата по ТР 3 от 2013 година, като буквално реши следното: „Република България като изпълняваща държава не може да намали наказанието на трасферирано от друга държава членка на ЕС лице поради положен труд от него по време на задъраането му в издаващата държава, когато компетентните органи на последната при спазване на нейното законодателство не са извършили подобно намаляване на наказанието.“.

С оглед на това, моля да съобразите тези обстоятелства като допуснете отстравянаве на фактическа грешка съобразно становището изразено от СГП и оставите без разглеждане искането за допълване с оглед приспадане на положения туд от лицето в Австрия, тъй като това въобще не е предмет на настоящото производство и второ е предмет на друго производство по чл.18 от Специалния закон, който ще бъде приложен на едни по-късен етап, ако има процедзура по чл.18 от този закон.

АДВ.С.: Моля да уважите молбата за тълкуване на решението и да се произнесете или с отстраняване на явна фактическа грешка или с тълкуване на решението така, както е посочено в нея да се приеме, че общото наказание на присъдата, която е приета за изпълнение в Република България е 15 години „лишаване от свобода“.

На следващо място не съм съгласен със становището на прокуратурата, че няма данни за задържането на Т. С. след 03.06.2025 година, дори в документа, който съм приложил пише къде е работил и колко е работил и е посочено, че той е бил в затвора през това време.

В изпратените документи от Република Австрия пише, че решението е постановено на 03.06.2025 година по присъдата му. Когато се постановява решение няма как да се приспадне лишаване от свобода за бъдещ период, 4 приспада се до деня, когата се издава решението. Понеже на 03.06.2025г. е издадено решението те си приспадат задържането му под стража реално докато влезе в сила решението, то е влязло в сила 07.06.2025г. Оттам нататък той е останал в затвора и считам, че има изключително голям обем от доказателства затова, че той не е излизал от затвора и е редно целият период да бъде приспаднат. Не знам защо прокуратурата твърди, че няма такива данни. Не може само от решението да се черпи информация затова колко време следва да му бъде приспаднато защото той започва да търпи една влязла в сила присъда след като му е постановено решение и след като то е влязло в сила няколко дни след постановяването му. Имаме достатъчно доказателства видно от които до деня на произнасяне на настоящия съдебен състав с решението, с което се признава присъдата за изпълнение, считано от 02.12.2023 година 00:00 часа до деня, когато се произнесе решението той е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража" и впоследствие е търпял реална влязлата му в сила присъда в Австрия.

Считам, че е редно да се признае целия този срок, тъй като към момента от решението има прозорец от 03.06.2025 година до 03.12.2025 година.

Реално, ако правилно разбирам прокурора дори това което съдът е приспаднал от 03.12.2025 година до 25.06.2026 година не би трябвало да го има, тъй като не го пише в самото решение, с което Т. С. е осъден.

Тук ние приспадаме цялостния срок през който е задържан.

Действително считам, че би могло и прокуратурата, и българската прокуратура впоследствие след като бъде докаран тук да се изискат документи и да се приспадне целия този срок. Но аз считам, че до деня на произнасяне на решението да се приспадне срока, отделно след това колко ще се приспада си е работа на прокуратурата и евентуално на друг съдебен състав, който ще се произнася по въпросите след като бъде извършен трансфера на Т. С.. Към настоящия момент считам, че е редно това да се направи.