Акт от 26.06.2014, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№........../.......06.2014г.,гр.

Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О ДА

Варненският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на десети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ

БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА мл.с. ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Е.И. като разгледа докладвано от мл.с. Алексиева в.гр.д. № 968/2014г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В.Д.Д., Р.Д.Б.,

Д.Д.И., Е.И. Д. и М.И.Д. чрез адв. Б.Б..

Обжалва се решение №

1224/11.03.2014г. по гр.д.№ 112/13г. на РС- Варна, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от В.Д.Д., Р.Д.Б., Д.Д.А., Е.И.Д. и М.И.Д. срещу В.Т.П. и Н.В.С. за приемане за установено между страните, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор № *** по КККР за с.о.

„Сълзица”, район „Младост”, гр. Варна, с площ от 549 кв.м. при граници: имоти с идентификатори № № ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и ***, както и са присъдени разноски.

Във въззивна жалба се сочи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. В нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не изследвал правата на ищците, легитимиращи се с решение на ПК- Варна, което се твърди да има конститутивно действие и въз основа на което е бил извършен въвод в имота и съставен КНА от 1996г. Твърди се, че от изслушаните по делото СТЕ е било установено идентичност на процесния имот с възстановения в полза на ищците. Излагат се доводи за основателност на въведеното в евентуалност като придобивно основание изтекла придобивна давност в периода 1996г. до 2010-11г. Обосновава се неприложимост на разпоредбата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, доколкото придобитият през 1961г. от Янко Янков имот по замяна по чл.16 ПЗО на ТКЗС и МТС не е идентичен с процесния. В противоречие с практиката се сочи, че съдът е разгледал възраженията на ответниците, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, както и че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. Искането е въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което исковата претенция бъде уважена, като се присъдят разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите В.Т.П. и Н.В.С. чрез адв. Т. с аргументи за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанционното решение. Искането е решението на ВРС да бъде потвърдено и се присъдят разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.

В с.з., чрез процесуални представители жалбата и отговорът се поддържат.

Третото лице помагач С.П. редовно призован, не се явява и не се представлява в о.с.з.

Съдът след като съобрази предметните предели на въззивното производство очертани с въззивната жалба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск за собственост с правно основание в чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от В.Д., Р.Б., Д.И., Е. Д. и М.Д. да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответниците- В.П. и Н.С. не са собственици на недвижим имот с идентификатор № *** по КК и КР за с.о. „Сълзица”, район „Младост”, гр. Варна, с площ от 549 кв.м. при граници: имоти с идентификатори № № ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** и ***.

В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Иван Димитров Карамфилов, който с договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 186, том І, рег. № 927, н.д. № 238/1946г. е придобил правото на собственост върху 6/7 ид.ч. от недвижим имот, представляващ лозе с площ от 10дка, находящо се в м- ст „Соук Солар”.

Собствеността върху имота е била отнета от наследодателя им, като с решение №352/06.06.1996г. на ПК- Варна в полза на наследниците е била възстановена в стари реални граници върху имот с площ от 2,261дка, находящ се в землището на гр. Варна, м-ст „Соук солар”, представляващо имот № 1220 по КП на местността от 1985г., при граници на имота имоти № 1207; 1208; 1209; път; № 1213 и № 1221. С протокол № 644/01.07.1996г. ищците били въведени във владение на имота от длъжностно лице при ОбПК- Варна. С КНА № 42, том ІХ, д. 7496/19.08.1996г. било признато правото им на собственост върху имота възстановено по реда на чл.18з ППЗСПЗЗ. Твърди се, че понастоящем имот

№ 1220 по КП от 1985г. е разделен на три по- малки, обособени по КККР на СО „Сълзица”, район Младост със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, изменена със заповед № КД14-03-471/16.02.2012г. на началника на СГКК- Варна, като единият от така обособените имоти с идентификатор ***, с площ от 549кв.м. е процесният. Твърди се, че като собственици на този имот неоснователно са били вписани в КККР ответниците В.П. и Н.С.. Оспорва се същите да притежават право на собственост върху имота, тъй като техния праводател С. Н. П. не е бил собственик. Последното обосновава и интереса на ищците от отричане правата на ответниците.

В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор ответници оспорват иска като неоснователен. Твърди се, че ответниците са придобили правото на собственост върху имота по силата на правна сделка, така както имотът е бил придобит и от техния праводател и праводателя на последния. Твърди се, че предходен собственик на имота е бил Я.

Н. Я., който е придобил имота по замяна, извършена с протокол № 14/07.10.1962г. по реда на ЗТПС/отм./, която по силата на чл.18з, ал.3 ППЗСПЗЗ запазва действието си в случай на извършени разпоредителни сделки. С НА № 83/1965г. Янков дарил един декар от така получения по замяна имот, с площ от 2дка на сина си Г.

Я. Н.. С НА № 109/1971г. последният се разпоредил с другата половина от имота в полза на свои родственици. В. С., като наследник на Г.

Н. и изключителен собственик на имота по силата на наследство и дарения от 1989г., през 2004г. след извършена доброволна делба станала собственик на ПИ 848 по плана на СО „Сълзица”. С НА № 51 от 2005г. С. продала получения в нейн дял имот на С.П.. Последният с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 50/2007г. продал на ответниците новообразувания имот № 861 по плана на СО „Сълзица”. Оспорен е като нищожен съставеният протокол за въвод във владение № 644/01.07.1996г., поради липсата на некомпетентност на органа по чл. 30 ППЗСПЗЗ, понеже имотът попада в урбанизирана територия. Оспорено е и съдържанието на въпросния протокол, като съставен в кабинетни условия, без реално отстраняване на неговия владелец. Оспорена е идентичността на имота по НА № 186/1946г. с конкретния имот по КП от 1956г.

Оспорва се и решението, на което ищците са основали правата си, като незавършващо реституционната процедура, предвид липсата на планове на старите реални граници, както и като издадено, след като преди това с решение № 89/07.07.1993г. на ПК правото на собственост на ищците върху същия имот, но с посочена по- малка площ е било възстановено. Оспорен е КНА № 42/1996г., с който ищците се легитимарт като собственици на имота. Твърди се, че от 1962г. Янков е бил във владение на имота, което е последователно предавано на последващите приобритатели на имота. В евентуалност е въведено като възражение придобиване на имота в резултат на осъществявано добросъвестно давностно владение с начало 07.12.2007г. до датата на предявяване на ИМ, с евентуално присъединяване владението на праводателите.

По делото е бил привлечен като трето лице помагач на страната на ответниците С.Н.П.. Изразил е становище по иска, оспорвайки неговата основателност и поддържайки доводите изразени от ответниците. Оспорва правата на наследодателя на ищците преди коопериране на земята. Твърди, че е придобил валидно по силата на правна сделка собствеността върху имота. В евентуалност се твърди придобиване на имота по давностно владение, с начало от 03.06.2005г. до датата на предаването му на ответниците.

Съобразно събраните по делото доказателства настоящият състав на съда, счита за установено от фактическа страна следното:

С НА № 186, том І, рег. № 927, н.д. №

238/1946г. на 27.02.1946г. М. К. Б. продала на И. Д. К.

6/7 ид.ч. от лозе, цялото от 10 дка, находящо се в гр. Варна, местност „Соук сулар“, при съседи С.

А., Д. М.,

П. С., К.

Н. и В. Р..

С Решение № 352/06.06.1996г. на ПК- Варна на наследниците на И. Д.

К. е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници на имот, представляващ лозе с площ от 2,261дка, находящ се в гр. Варна, м- ст „Соук солар“, съставляващо имот № 1220 по КП на местността от 1985г., при граници: изток- пл. 1207, 1208, 1209; запад- път; север- пл.

1213; юг- пл. 1221. Решението е придружено и със скица. С протокол № 644/01.07.1996г., длъжностно лице при ОбщПК- Варна е въвело наследниците на К. във владение на възстановения им имот.

От удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си на 07.07.1946г., И.

Д. К. е оставил за свои наследници по закон Р. Г.

Д.- съпруга и деца- Е.И.Д., Д. И.

Д. и М.И.Д.. Д. И.

Д. е починал на 26.02.1994г. и е оставил за свои наследници съпруга- В.Д.Д. и деца- Р.Д.Б. и Д.Д.И..

С НА за собственост № 42, т.ІХ, дело №

7496/96г. на нотариус при ВРС, В.Д.Д., Р.Д.Б., Д.Д.А., Е.И.Д. и М.И.Д. са признати за собственици на посочените ид.ч. за всеки на недвижим имот по чл.18з от ППЗСПЗЗ, представляващ земеделска земя с площ от 2,261дка, находящ се в гр. Варна, местност „Соук солар“, съставляващ имот № 1220 по КП на от 1983г. при граници: изток- пл. № 1206, 1207, 1208, 1209, 1210, 2011; запад- път; север- пл. № 1213; юг- гора. При съставяне на акта са били представени документите по възстановяване правото на собственост върху имота.

С НА № 97, т.V, дело №

2231/20.12.1961г. на основание чл.16 от Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС и МТС, Я. Н.

Я. е признат са собственик на лозе от 2 дка, находящо се в гр. Варна, местността „Соук солар”, при съседи: Р.

Д., А.

Х. и път.

С протокол № 14/07.10.1962г. на комисия по ТПС е взето решение за извършване на замяна, като е блокиран имот на Я. Н. Я., находящ се в гр. Варна, местността „Теке” с площ от 3,4 дка и в замяна същият е получил 1 дка лозе в местността „Франга дере” и 2 дка лозе в местността „Соук солар”, при граници на последния Р. Д., А.

Х. и път.

С НА, обективиращ договор за дарение с

№ 83, т. Х, дело № 3387/1965г. на 14.09.1965г. Я.