Определение № 3822 от 23.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3822 гр. Варна, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501557 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. *** и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 35236/04.05.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу решение № 1288 от 02.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9820/2025 г. по описа на ВРС, 12-ти състав, с което „Електроразпределение Север" АД, ЕИК:

104518621, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул.

„*********" № ***, е осъден да заплати на „Сириус-49“ ЕООД, ЕИК: 103254318, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, к.к. „*******“, ресторант „Сириус“, на осн. чл.

55, ал. 1 ЗЗД, сумата от 4819,20 евро без ДДС представляваща платена на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК: 104518621, без основание цена, начислена като мрежови услуги пренос/достъп ниско/средно напрежение за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. на клиентски № ****** за адрес на потребление: гр. Варна, к-с."Св.Св. *****, р-т „СИРИУС“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /12.08.2025г./ до окончателното й изплащане, която главница включва: сумата в размер на 774,55 евро без ДДС, начислена като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС, начислена, като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура № 0106290346 от дата 06.08.2020 г. за периода от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., платена на дата 10.08.2020 г.; сумата в размер на 1005,71 евро без ДДС, начислена като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС, начислена като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура № ********** от дата 08.09.2020 г. за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г., платена на дата 09.09.2020 г.; сумата в размер на 831,51 евро без ДДС, начислена като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 73,69 евро без ДДС, начислена като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура № 0106347960 от дата 07.10.2020 г. за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г., платена на дата 14.10.2020 г.; сумата в размер на 580,19 евро без ДДС, начислена като такса/услуга пренос ниско 1 напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС, начислена като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура № 0106383265 от дата 09.11.2020 г. за периода от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. платена на дата 11.11.2020 г.; сумата в размер на 540,71 евро без ДДС, начислена като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 73,69 евро без ДДС, начислена като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура № 0106424217 от дата 07.12.2020 г. за периода от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г., платена на дата 18.12.2020 г.; сумата в размер на 634,59 евро без ДДС, начислена като такса/услуга пренос ниско напрежение и сумата в размер на 76,14 евро без ДДС, начислена като такса/услуга достъп средно/ниско напрежение с фактура № 0106465747 от дата 07.01.2021 г. за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., платена на дата 15.01.2021 г.

Въззивникът поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че процесните суми са платени без основание, като излага, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, основано на сключени договори за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, по силата на които ищецът е дължал заплащане на цените за мрежови услуги. Според въззивника това задължение произтича както от договорите, така и от ПТЕЕ, поради което наличието на облигационна връзка представлява достатъчно правно основание за извършените плащания. Оспорва се изводът на районния съд, че собствеността на „Сириус-49“ ЕООД върху БКТП № 1613 и кабелната линия 20 kV до БКТП № 1811 има значение за дължимостта на цената за мрежова услуга „пренос ниско напрежение“. Поддържа, че задължението за заплащане на мрежовите услуги е нормативно установено и не зависи от собствеността върху отделни енергийни съоръжения или от това дали конкретен участък от мрежата е собственост на оператора, а от присъединяването на клиента към електроразпределителната мрежа и фактическото доставяне на ел. енергия. Излагат се доводи, че процесните съоръжения представляват част от електроразпределителната мрежа по смисъла на ЗЕ, а предвиденото в закона изключение за незаплащане на цена за пренос е приложимо единствено за производители на ел. енергия, какъвто ищецът не е. Въззивникът счита, че съдът неправилно е възприел заключението на СТЕ, без самостоятелен анализ, като е приел, че начислените суми са за реално непредоставена услуга. Поддържа, че не е обсъдено възражението му, че мястото на измерване на постъпващата при ищеца ел. енергия е определено на ниско напрежение по взаимно съгласие на страните, обективирано в договора за пренос и в становището за присъединяване от 04.09.2002 г., изготвено по искане на „Сириус-49“ ЕООД. Посочва, че ищецът никога не е оспорвал договореното място на измерване, поради което отклонението от нормативните правила не води до недължимост на начислените мрежови услуги.

Позовава се на практика на ВКС, според която страните могат да уговорят различно място на измерване при наличие на съответно съгласие. На следващо място сочи, че присъединяването на обекта е извършено през 2004 г. при действието на различна нормативна уредба, като правоотношението по присъединяване е приключило с осъществяването му и не може впоследствие да бъде преценявано съобразно правилата, въведени с ПИКЕЕ през 2013 г. Поддържа, че тези правила нямат обратно действие и не могат да поставят под съмнение законосъобразността на вече осъществено присъединяване, тъй като това би противоречало на чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Моли за отмяна на решението.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Сириус-49“ ЕООД, чрез адв. Ц. Д., с който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че макар между страните да са съществували облигационни отношения по повод достъпа и преноса на ел. енергия, това не обуславя само по себе си дължимостта на начислените мрежови услуги. Посочва, че спорът между страните е относно наличието на законово основание за фактуриране на таксите за достъп и пренос през 2 електроразпределителната мрежа. Излага, че договорите, на които се позовава въззивникът, са били със срок до 31.12.2014 г., а предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД за връщане на суми, платени без основание. Поддържа, че процесният обект не е присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, а е захранен чрез съоръжения, собственост на трети лица, както и чрез собствени на ищеца съоръжения. Посочва, че БКТП № 1811 е захранен чрез кабелна линия средно напрежение, която не е собственост на въззивника, а подстанция „Златни пясъци“ е собственост на „Електроразпределение Златни пясъци“ АД, поради което въззивникът не е предоставял реално услугите, за които е начислявал процесните суми. Въззиваемата страна счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че СТИ е монтирано в нарушение на нормативните изисквания. Излага, че съгласно чл. 14 от ПИКЕЕ, чл. 120 от ЗЕ, както и приложимите разпоредби на ПТЕЕ и Наредба № 6/2004 г. (отм.), съответно Наредба № 6/2014 г., мястото на измерване следва да бъде на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване към съответната мрежа. Поддържа, че през процесния период СТИ е поставено на различно място, поради което измерването на потребената ел. енергия е извършвано в нарушение на нормативните изисквания. Посочва, че това обстоятелство се установява от заключението на съдебнотехническата експертиза и останалите доказателства по делото. Оспорват се доводите на въззивника, че мястото на измерване е било определено по взаимно съгласие на страните.

Според въззиваемата страна определянето на мястото на монтиране на СТИ е нормативно установено правомощие на оператора и не зависи от волята на потребителя. Сочи, че представеното становище за присъединяване не удостоверява валидно съгласие относно мястото на измерване, тъй като не съдържа подпис на инвеститора, липсват данни за връчването му и за възможността да бъде оспорено. По отношение на възражението за неприложимост на ПИКЕЕ поради липса на обратно действие се поддържа, че отношенията по достъп и пренос представляват трайни правоотношения и се уреждат от действащата нормативна уредба за съответния период. Според въззиваемата страна липсата на обратно действие на ПИКЕЕ не освобождава оператора от задължението да приведе СТИ в съответствие с действащите императивни изисквания. В заключение се поддържа, че по предявения иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ищецът е доказал извършеното плащане, а ответникът не е установил наличие на правно основание за получаването и задържането на процесните суми, поради което същите подлежат на връщане. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените разноски.

По редовността и допустимостта на жалбата:

При извършената служебна проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът намери, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 35236/04.05.2026 г. по регистратурата на ВРС, депозирана от „Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Н. Б., срещу решение № 1288 от 02.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9820/2025 г. по описа на ВРС, 12-ти състав.

3

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1557/2026 г. по описа на ОС-Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 9:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговора на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел. ***, ел. поща: [email protected].

Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4