Протоколно определение № 87 от 18.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 87 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славейка Ат. Костадинова

Членове:

Милена Б. Рангелова

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева и прокурора А. Г. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600089 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:22 часа се явиха:

За жалбоподателя (обвиняем) Ю. Б. Р. се явява адв. Д. М., упълномощен на ДП.

Адв. М.: Подзащитният ми не желае и няма да се яви днес пред вас, както зявихме в първата инстанция – че не желае да бъде конвоиран.

Явява се и призованата за преводач по делото Ш. Б. Н..

Предвид неявяването на обвиняемия Р. отпада необходимостта от назначаване на Ш. Н. като преводач.

Ето защо съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА преводача Н. от участие по делото.

Да й се изплатят 25 лв. от бюджета на съда за явяването в с.з.

Издаде се РКО за сумата.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на 1 делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се делото: Производството е по реда на чл. 6 5, ал. 7 и 8 от НПК, образувано по частна жалба на адв. Д. М. – защитник на обвиняемия по ДП № 165/2024 г. на РУ на МВР Момчилград – Ю. Б. Р., срещу определение рег. № 38 от 11.02.2025 г., постановено по ЧНД № 58/2025 г. на Окръжен съд Кърджали, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо обвиняемия мярка за неотклонение задържане под стража в по-лека такава.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за доказателства.

Адв. М.: Поддържаме жалбата.

Нямам искания, вкл. за отводи към състава.

Доказателствата си представихме в първата инстанция.

С оглед липсата на искания по този ред, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля от името на доверителя ми да уважите въззивната жалба и да ревизирате определението на Кърджалийския окръжен съд, с което в производство по чл. 65 от НПК ни бе отказана промяната на мярката за неотклонение от задържане под стража в домашен арест. От формална гледна точка първоинстанционният съд изпълни своите процесуални задължения в производството по контрол на мярката за неотклонение, като е приел, че от доказателствената съвкупност по делото е изводимо обосновано подозрение за причастността на подзащитния ми Р. към повдигнатото обвинеине и че в условията на кумулативност по отношение на него продължават да са налице рисковете от укриване и извършване на престъпление.

На първо място защитата не се съгласява с доводите на първоинстанционния съд, че от доказателствената съвкупност по делото е 2 надградено обоснованото предположение с още по-сериозна степен на категоричност на базата на постъпилите в материалите по делото експертни доказателства. Защитата не се съгласява с тези доводи, особено по отношение на намерените 6 пакета в тавана на въпросния автомобил, по отношение на който са извършени съответните процесуалноследствени действия. В материалите по делото е комплектована дактилоскопната експертиза, която след внимателен оглед на приобщените по НПК веществени доказателства не е установила никакви следи, които да регистрират упражняването на фактическа власт върху по-голямото количество наркотични вещества. Разбира се, настоящето производство има своите процесуални специфики и то не е свързано с възможност да бъдат обсъждани в детайли и дълбочина доказателствата по делото и да има процес на кредитиране и дискредитиране на едни доказателства, но на пръв поглед аз смятам, че този извод на Кърджалийския окръжен съд, че едва ли не е надградено обоснованото предположение, не отговаря на конкретните доказателства. Отделно от това въобще не е за подценяване обстоятелтсвото, че инициативата да бъдат потърсени полицейските власти от страна на Р. е била строго негова. Тук не става въпрос за постъпила оперативна информация, която да бъде проверена или пък за случайна проверка на неговия автомобил. Инициативата на обвиняемия за посещение на МВР е била с цел издаване на документ за това, че е паднала регистрационната табела на управлявания от него автомобил, като обективно, ако е било в съзнанието му налично държането на такова голямо количество наркотични вещества, би било логично да има съвсем друг вид поведение, а именно непривличане на внимание. По отношение наркотичното вещество, намерено при личния му обиск и на две места в автомобила, действително може да се заключи, че става дума за упражняване на фактическа власт, но на защитата прави впечатление и друго – че изготвената експертиза, която установяваа процента на активния компонент на веществото кокаин, е в съвсем различно процентно съотношение на активен компонент спрямо голямото количество, което е намерено в подпокривното пространство на колата.

Тези аргументи могат да бъдат добре изследвани в производство по същество, но молбата на защитата е, че ако приемете, че към настоящия момент е изводимо в достатъчна степен на категоричност обоснованото 3 предположение за нуждите на това производство, да приемете, че не съществуват по отношение на Р. кумулативните изисквания за продължаване на тази мярка. Първоинстанционният съд е приел, че рискът от укриване е изводим по отношение на него на базата на няколко обстоятелства. Първото е, че става въпрос за чужд гражданин с двойно гражданство, второто, че на практика работи и живее със семейството си в К. Н. и трето - обстоятелства, свързани с тежестта и характера на повдигнатото обвинение, които евентуално могат да мотивират укриване от негова страна, т.е. това е било изводимо и споделено при първоначалното определяне на мярката за неотклонение. Аз смятам, че наличието на двойно гражданство не може ех lеgе изначално да обоснове риск от укриване от негова страна, защото би се превърнало в една дискриминираща предпоставка. Не бива да се забравя, че той освен че е турски граждани, е гражданин и на Република България. Отделно от това България е неговото родно място, където в малкото населено място си има своите връзки и контакти, които е изградил и е живял дълго време там преди да пътува в чужбина. Защитата представи една характеристика от кмета на селцето, от която е видно, че той действително не е пребивавал дълго време на този адрес, но е лице познато.

В първата инстанция защитата представи един договор за наем на помещение на жилище, където е установен неговият адрес и който фигурира там като такъв именно с идеята не за да се прикрива обстоятелството, че той дълго време не е живял и пребивавал на територията на РБългария, а че в крайна сметка дългосрочно наема на този адрес помещение именно с цел да бъде на разположение на органите на разследване, така че това негово процесуално поведение е свързано с това, че ще бъде на разположение на органите на разследването на този адрес. Аз смятам, че няма индиция, сочеща желанието му да се отклони или да се укрива от органите на разследването, още повече, че има по делото документирано неговото процесуално поведение, свързано с протоколи за доброволно предоставяне на веществени доказателства, които се изследват.

Затова ми се струва, че няма риск той да се отклони. Отделно от това молбата на защитата беше за домашен арест, а не за по-лека форма на мярка за неотклонение. Знаем, че той се обезпечава и с техническо средство, което да регистрира неговото присъствие на адреса и коректността на изпълнение 4 на такава по вид мярка за неотклонение. Резюмирайки всичко до тук считам, че не е налице реален риск Р. да се отклони от органите на разследването.

По отношение на другия риск – опасност от извършване на престъпление, съдът е извел изначално тази опасност от тежестта и характера на повдигнатото обвинение, което е процесуално допустимо, дори бих казал почти задължително, но в производство при първоначално определяне на мярка за неотклонение по реда на чл. 64 от НПК, което е било сторено от компетентния тогава съд, който е приел, че тази тежаест и характер на повдигнатото обвинение са достатъчно основание за първоначално вземане и кратковременно определяне на най-тежката мярка за неотклонение. Разбира се, защитата в никакъв случай не подценява тежестта и характера на това повдигнато обвинение. Става въпрос за наркотично вещество на стойност 800 000 лв. - 900 000 лв. Това в никакъв случай не се подценява, но смятам, че целта на мярката за неотклонение е не да представлява предварително налагане на наказание, а си има строго определени функции съгласно чл. 57 от НПК, така че ми се струва, че с поминимум репресия могат да се постигнат целите в това досъдебно произвдодство.

Ще завърша с това, че са събрани всички значими доказателства. Това заяви и наблюдаващият прокурор, така че да се твърди, че сме изправени пред угрозата, ако бъде с домашен арест да извърши престъпление против правосъдието, т.е. да въздейства под някаква форма на процеса при събиране и проверка на доказателствата, е несериозно, защото те са събрани. Остава само евентуално изготвяне на една експертиза – нещо, което под никаква форма технически няма да затрудни приключването на делото.

По отношение на неговия съдебен статус съдът е написал в мотивите си, че са налице данни за обременено съдебно минало на обвиняемия, които при така констатирания изтекъл дълъг период от последното му осъждане говорят за една нагласа към пренебрегване на законовите санкции и норми.

Аз считам, че институтът на реабилитацията е абсолютно изключен от този довод на първоинстанционния съд, защото всички знаем, че законодателят има предвид, че това юридическо обстоятелство заличава и за вбъдеще следите от осъждането, което очевидно съдът е подценил. Второто му 5 осъждане е за непредпазливо деяние, което се е случило преди повече от 11 години и от тогава Р. не е имал никаква криминална активност. Затова считам, че тези доводи за повишена обществена опасност на личността и обременено съдебно минало нямат добра опора в закона.

С оглед всичко казано дотук, моля да вземете предвид и данните за неговото тежко семейно положение, което винаги е релевантен факт съгласно нормата на чл. 56, ал. 3 от НПК. Майка му е болна. Защитата никога не е твърдяла, както е записано в мотивите на КОС, че при мярка за неотклонение домашен арест той ще полага грижи за майка си, която е в Т..

Това обективно няма как да стане. Както е записано в протокола, той е източник на доходи, който помага за лечението на майка си и за издържането на децата си в Н. Това е заявила защитата, а не че той обективно при домашния арест има как да се грижи за майка си и семейството си. При домашен арест няма как да полага труд, но има възможност да управлява спестяванията си, като заплаща разходите за образованието на децата си - представил съм фактури. Няма как при условията на задържане под стража да се разплаща и разпорежда със своите спестявания. Моля да обърнете внимание и на данните, че лечението на майка му не се покрива от здравната каса в Т., за което също съм представил документи - че той е източник на разходите за лечението й.

Моля, с оглед всичко казано, да определите на подзащитния ми следващата по тежест мярка за неотклонение – домашен арест, за да може това ДП очевидно да се развие в съдебна фаза.

Домашният арест може да се изпълнява на адрес по договора за наем в с. Пазарец, № 110 /къща/, Кърджалийска област, община Момчилград.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение жалбата. Изцяло съм солидарен с доводите на Кърджалийския окръжен съд за отсъствие на предпоставки за ревизия на действащата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение задържане под стража.

Становището ми е в унисон с това на колегата от Окръжна прокуратура Кърджали, че няма обстоятелства, които да налагат ревизия на изводите на съда за наличие на необходимите предпоставки за действие на тази найтежка мярка за процесуална принуда.

Очевиден е характерът на самото обвинение, което е за тежко 6 умишлено престъпление, при това квалифицирано.