Решение № 217 от 16.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Велико Търново, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500309 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 91 от 11.05.2023 г. по гр.д. № 509/2022 г. Окръжен съд Ловеч е отхвърлил предявения от Т. Д. Й. против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ за сумата 201600 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно осъждане по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.08.2022 г. до окончателното изплащане.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Д. Й., от назначения особен представител, с оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, и необоснованост. Наведени са доводи, че ищецът е осъден с Присъда № 47/15.07.2015 г. по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 години. В исковата молба се сочи, че обвиненията срещу него по чл. 115 и чл. 330 НК са били незаконосъобразни, допуснати са 1 съществени процесуални нарушения при внасяне на обвинителния акт и при постановяване на присъдата, както и неправилно е приложен материалния закон, което е довело до неправилното му осъждане. Представил е доказателства, че не е извършител на деянието по обвинителния акт, но те не са били взети предвид. Неимуществените вреди са причинени в периода от постановяване на Присъда № 47/15.07.2015 г. по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен до предявяване на иска на 15.08.2022 г. Същите се състоят в психични репресии и психически тормоз, причинен от неоснователното и необосновано наказателно преследване срещу него, който е причинил пагубни и непоправими последици на неговата чиста душевна същност като примерен и съвестен гражданин на Република България, строго съблюдаващ и спазващ законите на страната. От показанията на разпитаната свидетелка се установяват нанесените психически травми след постановяване на присъдата и започване на изпълнението й. При определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази нормата на чл. 52 ЗЗД, като претендираният размер от 201600 лв. е справедлив и би компенсирал претърпените неимуществени вреди от Й..

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо него да постанови друго, с което се присъди посочената в исковата молба сума.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор по тази жалба, но в съдебно заседание заявява, че оспорва същата.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, 2 поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Административен съд, гр. София е подадена жалба и искова молба от Т. Д. Й., в която излага доводи, че е осъден на 10 години лишаване от свобода по Присъда № 47 на Окръжен съд Плевен по неистински обвинения и косвени доказателства, които са противоречиви по всички факти и обстоятелства. Въпреки че обвинението е било неистинско, е приключило с осъдителна присъда. Твърди, че не е извършил това тежко престъпление, за което е набеден. От незаконните действия и бездействия на несправедливи и корумпирани нискостоящи назначени в прокуратура и съд лица са му причинени много болки, унижения и психически стрес.

В уточняваща молба сочи, че действията и бездействията от страна на съдията са, че безкритично са използвани лъжливите показания на свидетели, въпреки противоречията им. Коментира показанията на св. Л. И., счита, че обвиненията по чл. 115 и чл. 330 НК са незаконосъобразни, тъй като от изготвените експертизи се установява, че имуществото и постройката нямат нотариален акт, нито акт 16, и са незаконни, оценката също е неправилна. Според съдебния лекар лицето е нямало опасност за живота и е било в добро общо състояние. Въпреки това, съдията му е дал 10 години присъда за неистинско обвинение, като уточнява, че се касае за присъда № 47/15.07.2015 г. по НОХД № 760/2014 г. Оценява неимуществените си вреди в размер на 1400 лв. на месец или 16800 лв. на година, за 7 години общо 117600 лв., заедно с по 1000 лв. на месец издръжка като затворник или 84000 лв. за 7 години, т.е. общ размер 201600 лв.

С Определение № 6483/22.08.2022 г. по адм.д. № 7526/2022 г. на Административен съд София – град производството по делото е прекратено, и същото е изпратено на Административен съд Плевен за продължаване на действията по жалбата.

В образуваното адм.д. № 729/2022 г. на Административен съд Плевен на ищеца е предоставена правна помощ, като в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на нередовности по исковата молба, е постъпило допълнение, изготвено от процесуалния представител, в което е посочено, че искът е предявен срещу Окръжен съд Плевен и Окръжна прокуратура Плевен. Претендираните вреди произтичат от Присъда № 3

47/15.07.2015 г. по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен, и внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура Плевен, по който е образувано съдебното производство, като същите са постановени от съдебната инстанция и държавното обвинение, вследствие на неправилно прилагане на закона и допуснати съществени процесуални нарушения при внасяне на обвинителния акт в съда и при постановяване на присъдата по него, съобразно събраните писмени и гласни доказателства в хода на наказателното производство.

Претенцията на ищеца е за присъждане на обезщетение за нанесени му неимуществени вреди – психични репресии и психически тормоз, причинен от неоснователното и необосновано наказателно преследване, водено срещу него. Поддържа се размер на обезщетението за неимуществени вреди от 201600 лв.

С Определение № 2063/10.10.2022 г. производството по адм.дело № 729/2022 г. на Административен съд Плевен е прекратено, като е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Плевен и Окръжен съд Плевен.

С Определение № 39/07.11.2022 г. по д. № 47/2022 г., смесен състав на ВАС и ВКС делото е изпратено на Окръжен съд Ловеч.

С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България оспорва иска като недоказан, тъй като не са налице основания за приложението на чл. 2 ЗОДОВ. Направено е възражение за изтекла давност по отношение за периода за вреди преди 15.08.2017 г. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта.

С изготвения доклад съдът е приел правна квалификация на предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконно осъждане по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен, ведно със законна лихва от датата на исковата молба – 15.08.2022 г. до окончателното изплащане. Прието е, че производството срещу Окръжен съд Плевен е недопустимо, тъй като съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди само в случаите по чл. 2, ал. 1, т. 4 и 5 ЗОДОВ, каквато хипотеза не е налице, поради което производството против Окръжен съд Плевен е прекратено.

С обжалваното решение е прието, че с влязла в сила осъдителна 4 присъда ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК и чл. 330, ал. 1, пр. 1 и 8 НК, като му е наложено да изтърпи общо наказание от 10 години „лишаване от свобода“.

Единствено по реда на възобновяване на наказателното производство ищецът би могъл да докаже незаконността на обвинението, а не в настоящото гражданско дело, като възобновяване по реда на НПК му е отказано.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Недопустимо е в настоящото производство да се обсъждат въпроси относно законосъобразността на постановената присъда, основани на твърдения за допуснати процесуални нарушения. Не е налице първият елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, поради което искът е отхвърлен, тъй като обвинението е признато от съда за законно.

От събраните по делото материали се установява следното от фактическа страна:

С Присъда № 47/15.07.2015 г. по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен Т. Д. Й. е признат за виновен в това, че на 02.02.2013 г. около 01,00 часа край гр. Плевен, в м. Кожухарска чешма, до вилна постройка № 10, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви Е. Ш. И. от гр. Плевен, като опитът останал недовършен, поради независещи от дееца причини, поради което на Й. е наложено наказание лишаване от свобода 10 години. Признат е за виновен още за това, че на 02.02.2013 г. около 01,00 часа край гр. Плевен, в м.

Кожухарска чешма, запалил сграда – вилна постройка № 10 на стойност 12991,09 лв., ведно с имущество на стойност 2248,75 лв. или всичко имущество със значителна стойност – 15239,84 лв., собственост на Е. Ш. И., поради което му е наложено наказание 4 години лишаване от свобода.

Определено е общо наказание за двете престъпление 10 години лишаване от свобода.

С Решение № 229/07.12.2015 г. по ВНОХД № 258/2015 г. на ВТАС Присъда № 47/15.07.2015 г., постановена по НОХД № 760/2014 г. на Окръжен съд Плевен, е потвърдена.

5

С Решение № 60/13.04.2016 г. по нак.д. № 137/2016 г. на ВКС е оставено в сила Решение № 229/07.12.2015 г., постановено по ВНОХД № 258/2015 г. на ВТАС.

Т. Й. неколкократно е сезирал ВКС с искане за възобновяване на наказателното производство, каквото не е допуснато, като последния отказ за образуване на производство пред ВКС е с Разпореждане № 86/16.05.2022 г. на Председателя на Трето наказателно отделение във ВКС.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е разпитана св.

Г. А. – сестра на ищеца. Брат й се чувствал много зле, защото е в затвора за 10 години, без вина. Оставил болно дете, за което свидетелката се грижи. По време на процеса бил спокоен, защото нищо не бил извършил, но като влязъл в затвора, се сринал. Коментира, че брат й е осъден за убийство, а човекът е жив и здрав.

Настоящият състав приема, че от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, депозираните уточнения, включително и уточнение, извършено от назначения особен представител на ищеца, могат да се обобщят съображенията на ищеца и неговите искания, като основното му оплакване се изразява в това, че той е незаконосъобразно осъден, поради неправилно приложение на закона и допуснати процесуални нарушения от Окръжен съд Плевен и прокуратурата, като ищецът извършва собствен анализ на събраните в наказателното производство писмени и гласни доказателства. Доколкото в исковата молба не се съдържат твърдения, че постановената присъда на наказателния съд е отменена, а ищецът – оправдан, или наказателното производство – прекратено, изложените фактически твърдения не могат да бъдат подведени под квалификацията на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Липсват твърдения, от които може да се обоснове и някой друг от съставите на ЗОДОВ, при които е предвидена отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. На практика ищецът се позовава на допуснати нарушения на националното законодателство при разглеждане на неговото наказателно дело чрез неправилен анализ на събраните доказателства от страна на прокуратурата при внасяне на обвинителния акт в съда и на първоинстанционния съд, постановил осъдителната присъда, от които незаконни действия той е претърпял неимуществени вреди. Съгласно чл. 7 от 6