Решение № 832 от 07.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 832 гр. София, 07.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110132201 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

07.02.2022 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 32201/2021 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ДОе“ ЕАД срещу С., в която се твърди, че на 13.09.2020 г. в гр. София, при движение по ул. „Кукуш“ срещу сградата на Сименс било настъпило ПТП, като лек автомобил „Фолксваген Джета“, рег. № СА ......... РТ, управляван от С.Г. бил 1 попаднал в необезопасена и необозначена дупка в следствие на което били нанесени вреди по автомобила. Поддържа, че към датата на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440119213137689 с период на застрахователно покритие от 28.12.2019 г. до 27.12.2020 г. Навежда доводи, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132024659 по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 86,58 лева – с платежно нареждане от 18.09.2020 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Излага съображения, че ответника отговарял за поддръжката на пътя, като в случая отговарял по чл. 49 ЗЗД. Твърди, че с плащането на застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. Поддържа, че е поканил ответника да заплати претендираната сума, но последния бил отказал. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията се оспорва. Твърди, че е недоказано наличието на причинно-следствена връзка, съответно не е установено наличието на застрахователно събитие, което да е настъпило. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства досежно твърдения механизъм на ПТП-то. Навежда доводи, че няма данни местопроизшествието да е посетено от служители на КАТ или такива на ищеца, като липсвал и изготвен протокол в който да е отразен механизма на ПТП-то и причините за него, както и че действително е налице дупка на пътя с определени размери и какви вреди са произлезли от случилото се. Излага съображения за липсата на причинна връзка, както и недоказаност на настъпилия застраховетелен риск. Твърди, че с оглед техническите характеристики на автомобилните гуми било налице неустановеност на причинната връзка. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава подробно. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба е направени искане за привличане на трети лицапомагачи, като е предявен обратен иск срещу „НС“ ЕООД и „...............“ ООД, като се поддържа, че страните се намирали в облигационни правоотношения по договор за поддръжка и ремонт на уличната мрежа, като ул. „Кукуш“ била включена в улица предмет на договора. Поддържа, че по договора ответниците били поели задължения за извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на улична мрежа и пътни съоръжения, който следвало да се изпълняват за срок от 48 месеца, считан от 23.07.2019 г. Навежда доводи, че ответниците по обратния иск не били изпълнили задълженията си по сключения договор, което обосновава като сочи, че ответниците били действали при условията на ДЗЗД. Развива аргументи, че ответниците по обраните искове отговаряли при условията на солидарна отговорност. Иска ответниците по обратния иск да бъдат осъдени да заплатят претендираната сума при условията на солидарност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба по обратният иск от „НС“ ЕООД, в който се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, като сочи, че изплащането на застрахователно обезщетение не можело да бъде основание за предявяването на регресен иск, освен това претенцията на ищеца била недоказана.

2

Поддържа, че не е налице доказано застрахователно правоотношение, което обосновава.

Навежда доводи за недоказаност на твърдените вреди и техния размер, тъй като не бил ангажиран протокол за ПТ, респ. наличието на необезопасена дупка на пътя, както и че в следствие на това по автомобила са нанесени вреди. Освен това сочи, че са налице основания застрахователят да откаже изплащането на застрахователно обезщетение. Излага съображения, че причина за ПТП-то била единствено поведението на водача на автомобила.

Твърди, че по делото не е установен механизма на ПТП-то, както и че не са изпълнени изискванията на ЗДвП досежно уведомяването на органите на КАТ. Прави възражение за съпричиняване. По отношение на обратния иск сочи, че не следвало да бъде конституиран като трето лице-помагач, доколкото от сключения между ищеца и ответника договор било изяснен неговия предмет, съответно, че е налице изпълнение по договора. Сочи, че самия ищец е ангажирал доказателства, че е приел изпълнението на работата по договора, което обосновава. Аргументира, че само ищеца по обратния иск носел отговорност за ПТП-то и само последният отговарял по предявените искове. Иска отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба от ответника „...............“ ЕООД и не е изразено становище по предявения обратен иск.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

I. По отношение на предявения главен иск:

СРС, 156-ти състав е осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, във вр. чл. 49 ЗЗД.

В чл. 410 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложена някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Макар че в правната норма, регламентирана в чл. 410 КЗ, не е предвидена правната възможност заплатилият по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. Макар и тези тълкувателни разяснения да са дадени при 3 действието на чл. 344, ал. 1 (отм.) ЗЗД, те са приложими и при тълкуването на чл. 410 КЗ, тъй като обективираната от законодателя нормативна воля в тези две разпоредби е една и съща.

Когато правото на собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Правните субекти, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност. Юридическите лица носят обезпечителногаранционната отговорност по чл. 49 ЗЗД, дори когато не е установено кой конкретно измежду работниците и служителите на юридическото лице е причинил вредоносния резултат, като в този смисъл е и задължителната съдебна практика – Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), делинквента да е имал задължение да поддържа пътя на който е настъпило ПТП-то.

Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е отделено за безспорно, че: 1) към датата на ПТП-то за автомобила била сключена валидна застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 440119213137689 с период на застрахователно покритие от 28.12.2019 г. до 27.12.2020 г.; 2) че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 44012132024659 по която било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 86,58 лева – с платежно 4 нареждане от 18.09.2020 г., като били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. С.Г..

От разпита на св. Г. се установява, че през м.09.2020 г. бил управлявал автомобил „Фолксваген Джета“, който бил личният му автомобил с рег. № СА ................ РТ.

Свидетелства, че бил спукал гума при пропадане в дупка на пътя, което се случило в ж. к.

„Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“. Изяснява, че се движем от ж.п. прелез в посока към мобилния оператор А1, като имало остър завой под 90 градуса и като влязъл в завоя пред него се появила дупка и не успял да реагира, като автомобила пропаднал в дупката. След това усетил, че гумата започнала да бие на джанта, отбил и сменил гумата, като сложил резервната. Установява, че улицата била двупосочна. Дупката била дълбока около 20 см., защото пропадането на автомобила било осезателно и се отразило доста като друсане на колата, а широчината била около 50 см. Сочи, че се движел с около 50 км./ч. Свидетелства, че за дупката нямало сигнализация, нито знак, че пътят е в ремонт, като инцидента настъпил около обяд. Изяснява, че тъй като бил в завой нямал възможност да маневрира, тъй като срещу него идвал друг автомобил.

Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Г. за достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече, логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо, допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се, включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.