Решение № 260719 от 02.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№… гр. Варна, 02.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на пети февруари две хиляди двадесети първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при секретаря Антоанета

Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 806 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.

240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 92 и чл.

86 от ЗЗД във вр. с чл.99 от ЗЗД , от А.З.К.Н.П.З.

ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***7 срещу Х.И.Г. ЕГН **********, с адрес ***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 4589/12.6.2019г., постановена по ч.гр. дело № 9047/2019г. на ВРС, 11 състав, следните суми: сумата от сумата от 300,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 3254615 от 21.06.2018 г. между Х.И.Г. (заемател) и „И.А.М." АД (заемодател), като вземането по договора е прехвърлено по силата Приложение №1 от 01.01.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. от страна на „И.А.М." АД ЕИК ****** в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД ЕИК ******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 25,40лева, представляваща договорна лихва за периода 24.07.2018 г. до 22.10.2018 г., сумата от 151,40 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението.

Претендират се и разноските.

Производството е прекратено в една част с влязло в сила определение.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК, което обуславя правния му интерес от иска.

Подписан е Договор за паричен заем № 3254615 от 21 юни 2018 г. между „И.А.М." АД като Заемодател и Х.И.Г. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.

Сключен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 януари 2019 г. г. между „И.А.М." АД, ЕИК ****** и „А.з.к.н.п.з." ЕООД, ЕИК ******, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з." ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на Заемополучателя паричен заем в общ размер на 300 лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Х.И.Г. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 325.40 лв., ведно с договорната лихва на 4 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 81.35 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

По договора за паричен заем Х.И.Г. е извършвал/а плащания в общ размер на 0.00 лв.

Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 300лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № 3254615 от 21 юни 2018 г. г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 25.40 лв. за периода от 24 юли 2018 г. - датата на първата вноска до 22 октомври 2018 г. г. - датата на настъпване на падежа на договора.

В сключения между страните договор, ответникът се е задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, дължи неустойка.

Неустойката се начислява еднократно, след 3 дни, от датата на сключения между страните договор и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка е в размер на 151.40 лв.

По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

В него се сочи, че искът е неоснователен.

Оспорва се действителността на договора за кредит.

Прави се възражение за нищожност на клаузата на чл. 2. т. 6 от договора за годишен лихвен процент в размер на 40.00 %. на основание чл. 26. ал. 1 предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави.

В константната съдебна практика трайно се приема, че противоречаща на добрите прави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени вземания двукратния размер на законната лихва/. В тази посока са и Решение № 906/30.12.2004 т. по гр. д. 1106/2003 г. на В КС. 2 г. о.: Решение № 378/18.05.2006 г. но гр. д. 315/2005 г. на ВКГ. 2 г. с: Решение № 1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС. 2 г. о.

Прави се възражение за нищожност и на клаузите на чл.

4. ал. 1 и ал. 2 от договора, въз основа на които се претендира неустойка в размер па 151.40 лева, като нищожна на основание чл. 26. ал. 1 ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави.

Сочи се още, че с така претендираната неустойка се цели да се оскъпи кредита, като размера й не е включен и при определяне на годишния процент на разходите на кредита. В случай, че същата бъде включена в ГПР, то размера му значително би надхвърлил въведеното в чл. 19. ал. 4 от 3ПK ограничение от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения, поради което клаузата за определяне на ГПР също се явява нищожна на основание чл. 19. ал. 5 от 3ПК.

На следващо място, така претендираната неустойка е и прекомерна. Видно от размера на неустойката същата съставлява повече от 50 % от заетата сума.

Съгласно чл. 26. ал. 4 от ЗЗД нищожността па отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните норми на закопа или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези - нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона, или че договор за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не са включени клаузите за възнаградителна лихва и ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне на лихвен процент но кредита, както и на годишен процент на разходите по него е въведено като изрично изискване в чл.11, ал. 1. т. 9 и т. 10 от 3ПK. Поради което, в случая не е приложима нормата на чл. 26. ал. 4 33Д и нищожността на клаузите за възнаградителна лихва и за определяне на ГПР на процесния договор обуславят недействителността на целия договор.

В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 3ПК, която е приложима за процесния договор за кредит. Тази норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванията па конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези но чл.11, ал.1. т. 9 и т. 10 от 3ПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишен процент на разходите. С оглед на което, договорът за кредит също е нищожен.

Исковете по чл. 422. вр. с чл. 415 от ГПК следва да са идентични по основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. С оглед на което, след като договорът е недействителен, по принцип не би могло да се признае дължимостта дори само на главницата на това основание. Разпоредбата на чл. 23 3ПK е аналогична на тази по чл. 34 33Д и се базира на института на неоснователното обогатяване при липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това. което с получил. В случая сумите се претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 3ПK, като дадено по недействителен договор.

Оспорва се и действието на цесията по отношение на ответника. По отношение на ответника прехвърлянето на вземането няма действие тъй като същото не му е съобщено /така чл. 99. ал. 4 ЗЗД/. Уведомлението за извършената цесия не може да се счита за връчено на ответника и с исковата молба, тъй като същият се представлява в настоящото производство от назначен от съда особен представител. Лицата, осъществяващи процесуално представителство в качеството си на особен представител не разполагат с представителна власт за получаване на материалноправни изявления, поради което и връчването на книжата на особен представител, в това число и уведомлението за цесия не може да се счита за достигнало до знанието на ответника.

В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването им, а ответникът чрез особения си представител поддържа отговора и моли за отхвърлянето на исковете.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК, доколкото се претендират вземания по Договор за паричен заем № 3254615 от 21 юни 2018 г., сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.

За да бъдат уважени исковете, в тежест на ищеца по делото е да докаже наличие на валидни договорни правоотношения - че е подписан валиден договор за кредит, както и валиден договор за цесия, с който е прехвърлено вземането спрямо ответника, че ответника е уведомен за цесията, че цедента е изпълнил задълженията си по Договора за кредит за предоставяне на уговорената сума, размера на задълженията.

В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които основава възраженията си. В конкретния случай, предвид характера на възраженията, ответникът не носи доказателствена тежест.

По отношение на сключения между страните договор от 21 юни 2018г., са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл. от ЗПК /в редакцията му СЛЕД ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./

Няма спор в теорията и съдебната практика, че за нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателства по делото, съдът следи служебно. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д. № 2945/2013 г., ВКС, II т. о. Решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о., Решение №

23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 232 от 5.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Това произтича и от Директива 93/13/ЕИО и съдебната практика на СЕС. В решенията по дела С-40/08, С-137/08, С-168/05, С-240/98, С-243/08, С-244/98, С-397/11,

С-415/11, С-472/11 и С-618/10 е прието, че Националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО. В решения по дела С-618/10, С-243/08, С-472/11, С-397/11 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа въпроса за неравноправните клаузи, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, а в решения по дела С-618/10 и С-473/00 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Поради това, макар и особеният представител на ответника да не навежда възражения, съдът следва да извърши служебна проверка и да се произнесе по наличието на нищожни клаузи в Договора. В конкретния случай особения представител на ответника навежда такива възражения.