Решение № 462 от 22.12.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20235001000543 по описа за 2023 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 13 от 05.04.2023г., постановено по т.д. № 38 по описа за 2022г. на ОС К., с коeто e осъдено "З.а.д. Д.Б.:Ж.З." АД – гр. С., ЕИК ********* да заплати на А. С. Х., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Х. Ю., с ЕГН **********, и двамата от с.О., махала „О.“, общ. К., обл. К. следните суми:

32 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие нанесените му от ПТП, настъпило на 12.12.2021г. телесни увреждания, ведно със законна лихва, считано от 16.02.2022г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода от 24.01.2022 г. до 15.02.2022 г.

1112 лв., съставляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за лечение, вследствие нанесените му при ПТП, настъпило на 12.12.2021г. телесни увреждания, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.08.2022 г. до окончателното й 1 изплащане, като е отхвърлен иска в останалата част до пълния предявен размер от 1 390 лв.

Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство в частта, с която е отхвърлен предявения от него против ЗАД „Д.Б.:Ж.З." АД – гр. С., ЕИК ********* иск за неимуществени вреди над присъдената сума от 32 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.. Твърдението е за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД при определяне справедливия размер на обезщетението, както и за неправилност на извода на съда за основателност на наведеното възражение за съпричиняване, а искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и иска за неимуществени вреди да бъде уважен за разликата над присъдените 32 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022г. – датата на предявяване на застрахователната претенция до 16.02.2022г., съответно да бъде уважен и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над присъдените 1112 лв. до пълния предявен размер от 1390 лв.. Претендира разноски, вкл. и за първата инстанция.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника ЗАД „Д.Б.:Ж.З." АД – гр. С., ЕИК *********, с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е в оспорените от ищеца части решението да бъде потвърдено.

Решението е обжалвано и от ЗАД „Д.Б.:Ж.З." АД – гр. С., ЕИК *********, представлявано от адв. Н. Л. в неговите осъдителни части, с които застрахователя е осъден да заплати на А. С. Х., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Х. Ю., с ЕГН **********, и двамата от с.О., махала „О.“, общ. К., обл. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 32 000 лв., както и в частта, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1112 лв. с твърдения за неправилност и необоснованост относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и степента на съпричиняване на вредоносния резултат. Искането отправено до въззивния съд е решението в коментираните части да бъде отменено и исковете за присъждане на обезщетение бъдат отхвърлени изцяло, евентуално да бъде намален размера на претендираните обезщетение, съответно на значителния принос на ищеца.

Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца А. С. Х., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Х. Ю., с ЕГН **********, и двамата от с.О., махала „О.“, общ. К., обл. К., с който жалбата на ответника е оспорена като неоснователна, а искането е съдебно решение в обжалваната осъдителна част да бъде потвърдено.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

2

Първоинстанционното производство е образувано по обективно, активно съединени искове на А. С. Х., с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С. Х. Ю., с ЕГН **********, и двамата от с.О., махала „О.“, общ. К., обл. К. против ЗАД „Д.Б.:Ж.З." АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ПК 1172, р-н И., ЖК Д., бул. Г.М. Д. №* с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Твърденията в исковата молба, на които са основава исковете, се свеждат до следното: на 12.12.2021г. около 12:30 часа в с. О., махала О. в близост до дом №**, водачът на лек автомобил марка и модел „Ф.Б.“ с рег. №********* Ф.Ш.С. на кръстовище, извършвайки маневра завой на дясно по посока с. К., блъска с дясната си част пешеходеца А. С. Х., вследствие на което на последния са причинени телесни увреждания.

Сочи, че за станалото произшествие е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 05/2021г. и е образувано досъдебно производство №*** от 12.12.2021г. по описа на РУ К., а Ф.Ш.С. е признат за виновен с влязло в сила на 02.06.2022г. решение № 4 от 18.05.2022г., постановено по АНД № 13/2022г. по описа на РС К. за това, че в с. О., общ. К. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Ф.Б.“ с рег. №*********, нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП, чл. 117 от ЗДвП и чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на ищеца А. С. Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия крак за повече от един месец, като след извършването на деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия - престъпление по чл.343а,ал.1,б.“а“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание. Ищецът твърди, че след злополуката е откаран в МБАЛ „Д-р А.Д.“ АД и е приет в отделение по ортопедия и травматология с наличие на паталогична на долна средна трета на ляво бедро, наличие на оток, с ъглова деформация, с ъгъл отворен назад, наличие на охлузни рани с размери 5-6 см в областта на долна трета на ляво бедро, медиална, а след извършени му изследвания, в т.ч. и образни, е установена фрактура на диафизата на ляв фемур в дистална трета с дислокация, назначено му е медикаментозно лечение и на 14.12.2021г. е извършена операция. Сочи, че на 22.12.2021г. е изписан с окончателна диагноза счупване на тялото на бедрената кост, закрито, и на същия ден е постъпил за лечение и рехабилитация, като на 27.12.2021г. е изписан с препоръка да спазва предписания режим и поведение по отношение на увредения крайник.

Твърди, че за проведеното лечение е извършил разходи в размер на 1390 лв. за остеосинтезни средства. Като сочи, че пътния инцидент е довел до внезапно и неочаквано увреждане на здравето му, причинил му е и множество 3 болки и страдания, фрактурата на левия му крак е особено мъчителна и болезнена и е довела до значително ограничаване на физическата му активност и е наложило помощ от близки, от които е бил изцяло зависим, отразило се и на психическото му състояние – станал неспокоен и тревожен, плачел без причина, разсеян и мълчалив, затворил се в себе си и изпитвал страх от това да излиза навън, а и да играе с други деца, нарушил се съня му, загубил апетит, поради което и на 24.01.2022г. отправил застрахователна претенция до ответника с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение, който не е удовлетворил същата, настоява съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя да му заплати сума в размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2022г. до окончателното й заплащане, както и сума в размер на 1390 лв., обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за изследвания и лечение, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2022г. до окончателното й заплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗАД „Д.Б.:Ж.З." АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ПК 1172, р-н И., ЖК Д., бул. Г.М. Д. №* в срока по чл. 367, ал.1 ГПК е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва, че към датата на станалото ПТП за лек автомобил марка Ф., модел Б. с рег.

№********* е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с полица №*****************, валидна към датата на станалото ПТП. Оспорва изключителната вина на водача на лекия автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахованата при него и навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от малолетното дете, като твърди, че същото е предприело пресичане на необозначено за целта място, като е навлязло внезапно на пътното платно, без да се съобрази с приближаващия лек автомобил и без да се огледа. В условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване, като твърди, че малолетния ищец се е движил не по тротоара или банкета, а по пътното платно, с което е нарушил чл. 108, ал.1 ЗДвП. Евентуално сочи, че приноса на малолетното дете се изразява в пресичане на пътното платно тичайки, а не със спокоен ход, което счита, че е една от причините за настъпилото ПТП. Евентуално твърди, че пешеходеца е предприел пресичане на пътното платно при ограничена видимост или в нарушение на чл. 114, ал.1, т.2 ЗДвП. Оспорва наличието на причинна връзка между увредите, настъпили за ищеца и процесното ПТП, както и твърденията, че оздравителния му процес е протекъл „бавно“ и е бил съпътстват с болки и страдания, значително влошили цялостното битуване на ищеца, като сочи, че е налице обективно забавяне на възстановителния процес, поради непроведени от ищеца лекарски предписания. Оспорва претенцията за имуществени вреди, като сочи, че липсват доказателства за реалното извършване на претендираните разходи. Оспорва като завишен и 4 претендирания размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, както и акцесорните претенции за законна лихва.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищеца подържа твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за претърпени травматични увреждания и във връзка с тях настъпилите имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че противоправното поведение на водача и причинно – следствената връзка между станалото ПТП и настъпилите увреди за ищцата се установяват от приложеното към исковата молба решение № 4 от 18.05.2022г., постановено по АНД № 13/2022г..

Оспорва възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че е предприел пресичане на пешеходна пътека по смисъла на т.54 от ДР на ЗДвП.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба, с който ответника подържа направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения, както и направените доказателствени искания.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция, депозирана на 24.01.2022г. /л.18/, по която няма данни да е определил и заплатил застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.