Решение № 1636 от 15.05.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11688/2018
- Вид
- Решение № 1636
- Подписан
- 15.05.2020
- В сила
- 01.11.2021
- Състав
- ЖИВКО СТОЯНОВ ЖЕЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.54, ал.1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл.28, ал.4 - ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.4 - ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.4 - ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.4 - ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28, ал.4 - ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.28 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1636 15.05.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети януари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията Живко Желев гражданско дело номер 11688 по описа за 2018 година.
Предявени са искове по чл. 54 ал.2 ЗКИР, вр. чл. 108 ЗС на С.Г.П. срещу Л.В.Х., и по чл. 54 ал.2 ЗКИР, вр. чл. 124 ал.1 ГПК, предявен от С.Г.П. срещу М.Е.П..
Ищцата твърди, че на основание Постановление 11 на МС от 02.03.1982 г. ѝ е предоставена за ползване земеделска земя, съставляваща парцел № ** от кв.*, с площ от около 500 кв.м., находяща се в землището на с. Б.*****, местност „Г.ч.“, която съобразно удостоверение от община Р. представлява имот № ***. Посочва, че въз основа на разрешение за строеж от 1986 г., върху предоставената земя била изградена сграда, като това станало преди 01.03.1991 г. Твърди, че е подала заявление в сроковете по пар. 4а от ЗСПЗЗ, в следствие на което била извършена е оценка на предоставения имоти заплатена по сметка на общината определената сума. След това на ищцата бил издаден нотариален акт по пар.4а ЗСПЗЗ от 17.06.1997г. Към момента на придобиване на имота, същият е представлявал имот № **********, при граници: *************. От момента на предоставяне на имота до настоящия, същият се ползвал от ищцата. Твърди, че е установила, че имотът е неправилно заснет в плана за новообразуваните имоти публикуван в ДВ бр.
65/11.08.2006 г. Част от него попадала в имот ******, за който принадлежал на Л.В.Х. въз основа на заповед на Кмета на Община Р. по пар. 4к ал.7 ЗСПЗЗ. Друга част попадала в имот ****, който на 20.06.2014 г. бил придобит чрез договор за покупко-продажба от М.Е.П.. Неговият праводател – М.И., придобил имота чрез постановление за възлагане от 24.10.2013г., а преди това, имотът бил актуван като собственост на Община Р.. Ищцата счита, че е собственик на имот, състоящ се от имот ******* по плана на новообразуваните имоти, северната част на имот ***** и северната част от имот *****, въз основа на упражнено право на откупуване по пар. 4а ал.1 ЗСПЗЗ. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е собственик на посоченото основание, твърди, че имотът е придобит въз основа на давностно владение от момента за предоставянето му за ползване до месец юни 2018г., когато собственикът на имот ***** е трасирал собствения си имот и е навлязъл в нейния.
Поради изложеното иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Л.В.Х., че ищцата е собственик на част от имот ****** по плана на новообразуваните имоти на земеделски земи за местност Г.Ч., с. Б.********, а именно северната част към границата с имот *****, с площ от около 130 кв.м. Освен това се иска със съдебното решение да бъде установено по отношение на ответника М.Е.П., че ищцата е собственик на част от имот **** по плана на новообразуваните имоти на земеделски земи за местност Г.Ч., с. Б.*****, а именно северната част към границата му с имот ***, с площ от около 30 кв.м..
С определение № 218/08.01.2019 г. по настоящото дело, като ответници са конституирани и Б.С.Х. – с. на Л.В.Х., и Т.Г.П. – с. на М.Е.П..
Ответниците Л.В.Х. и Б.С.Х. поддържат, че са собственици на поземлен имот № **, м. Г. ч., кв. ********, в землището на с. Б., въз основа на договор за покупко-продажба. Техният праводател – А.Б. придобил имота през 1996 г. чрез договор за дарение от своите р. – Х. и В. Б.. Имотът бил предоставен на Х.Б. по силата на пар. 4а ЗСПЗЗ, за което същият се сдобил с констативен нотариален акт през 1994 г. Имотът бил един и същи от този момент до настоящия. През 2016 г. с договор за покупко-продажба Л.Х. ***, за което била издадена Заповед от 13.09.2016 г. Възразяват, че ищцата е можела да обжалва плана на новообразуваните имоти, но доколкото не го не е правила, същият е влязъл в сила.
Ответниците М. и Т. Е. не са подали отговор на исковата молба.
Съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Въз основа на удостоверение № 2069 от 23.07.1986 г., издадено от РНС – П. /лист 11/, на ищцата С.П. било предоставено правото на ползване върху парцел **, кв.2, находящ се в с. Б.********. На същата било издадено Разрешение за строеж № ***/08.12.1986 г. /лист
12/ за застрояване на барака с площ 8 кв.м. на пет метра от границата в посочения имот. Съобразно служебна бележка от Община Р. от 19.02.1992 г. /лист 13/ посочената земя била четвърта категория.
На 17.06.1997г., на ищцата П. бил издаден нотариален акт за собственост на недвижим имот въз основа на писмени документи по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ № *************** г. досежно следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 340 кв.м., съставляваща кадастрален номер *** в местност „Г.ч.”, ***********, находяща се в землището на с. Б.***********, при граници: ****************, заедно с построената в него сезонна постройка от 12 кв.м., трайни насаждения и подобрения /лист 15/.
С акт за общинска собственост № ****/27.07.2007 г. /л.23-24/ имот № **** по плана на новообразуваните имоти в м. „Г. ч.”, с. Б., с площ от 430 кв.м., бил актуван като частна общинска собственост. С постановление за възлагане на недвижим имот /л.20-21/ от 09.10.2013г. посоченият имот бил възложен на М.Г.М..
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ********* г. по описа на Служба по вписванията гр. П. при Агенция по вписванията /л.18-19/, имотът бил прехвърлен от М.М. на М.Е.. Видно от писмо изх. № *****/10.10.2018 г. от Община П. /л.91/, последният имал сключен граждански брак с ответницата Т.Е. на 10.05.1997 г.
На 12.03.1994г. Х.А.Б. бил признат за собственик на дворно място, находящо се в с. Б. **********, в местността „Г. ч.”, представляващ имот кадастрален номер ************, по плана на селото, с площ от 500кв.м., ведно с построената в него сграда, при граници: ***********, за което бил съставен Нотариален акт № *************** г. /л.25-26/. С договор за дарение на недвижим имот от 03.05.1996 г., обективиран в нот. акт № ****************** г. /л.27-28/, Х.Б. и неговата с. дарили имота на своя с. – А.Б..
Въз основа на договор за покупко – продажба от 14.11.2002 г., обективиран в нотариален акт № ********** г. по описа на Служба по вписванията гр. П. при Агенция по вписванията /л.29-30/, А.Б. продал на П.Б. и А.Я. посочения имот.
Впоследствие, с договор за покупко-продажба от 02.06.2010г., обективиран в нот. акт № ***********г. по описа на Служба по вписванията гр. П. при Агенция по вписванията /л.31-32/, А. и П.Б. прехвърлили на Л.В.Х. посочения имот.
Видно от писмо изх. № *********/12.10.2018 г. от Община П. /л.95/, последният имал сключен граждански брак с ответницата Б.Х. на 31.05.2003 г.
Със Заповед № ***/13.04.2016 г., издадена от Община Р., обл. П. /л.33/, на основание пар. 4к ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, ответникът Л.В.Х. придобил право на собственост върху новообразуван имот с № *****, местност „Г.
Ч.”, находящ се в с. Б., с площ от 1467 кв.м., при граници: *******************.
Посочената заповед била обжалвана от ищцата С. ***, като било образувано адм.д.
№ 1/2019 г. по описа на съда. С Определение от 01.03.2019 г. /л.206-207/, жалбата била оставена без разглеждане,а производството прекратено. По депозирана жалба срещи посоченото определение от ищцата, било образувано ч. к.адм.д. № 855/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С определение № 831/19.04.2019 г. /л.208-209/, определението на първоинстанционния съд било потвърдено.
Установява се от заключението по съдебно-техническа експертиза, изготвено на вещото лице Г. /л.222
- 229/, че по разписната книга към плана на ползвателите на земеделски земи /приложение № 1 касае извадка от същия досежно имот № ***/, има следните записвания за собственост: имот **** – 593 кв.м., собственик С.Г.П. – заповед № ****/23.07.1986 г.; имот ** – 649 кв.м., собственик Община Р. – н.а. № ******** г., имот ** - 448 кв.м., собственик Община Р. – н.а. № ********г. В приложение №2 от експертиза са посочени заснетите граници в помощния план. В приложение № 3 е показана извадка от Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/, който е изработен въз основа на помощния план, като съобразно ПНИ се обособяват нови имот за ползвателите и старите собственици – вносители на земеделски земи в ТКЗС. Имотът на ищцата П. е заснет с номер *** и е намален до 340 кв.м. В приложение № 4 вещото лице е изработило комбинирана скица между плана на ползвателите, помощния план и плана на новообразуваните имоти. Вещото лице посочва, че спорната по делото площ е квадратура от 202 кв.м., като 154 кв.м. попадат в имот *****, а 48 кв.м. попадат в имот ***** кв.м.
Със заключение по допълнителна съдебно-техническа експертиза /л.232-234/ е посочено, че в скиците по основната експертиза са означени частично материализирани граници – леки /паянтови/ огради от бетонови колове. При извършен оглед на място, вещото лице е констатирало изградени огради на имот ***** от ПНИ, означени в приложение №4 от първоначалната експертиза и подробно описани в допълнителната.
Посочено е че в имот ***** е изградена постройка в по-високата част на дворното място. Изготвена е допълнителна скица на имот *** по плана на ползвателите, в която е ситуиран имот с площ 340 кв.м. с размери по графични данни 16.50/20.60 м. по точки 1,2,3 и 4 от скица № 3а.
В хода на настоящото производство бяха разпитани трима свидетели. Свидетелят Н.П. посочва, че познава имота на ищцата, като същият е около 350 кв.м., като е ограден от както го е виждал. Същият посещавал ищцата поне 3-4 пъти годишно. Преди около две – три години забелязал, че огражденията са се променили, като в горната част били забити колчета, така че същият да не може да се ползва. Свидетелят разбрал, че някой от съседите има претенция по отношение на тази част. Имотът се ползвал от ищцата и нейният брат, като имало трайни насаждения, а в северната част и барака и стая за инструменти, които датирали от 1993 г.
Свидетелката С.В. дава показания в насока, че познава имотът на ищцата, който по площ определя около 300 – 350 квадратни метра.
Същият бил ограден с мрежа. От 2000 година до настоящия момент нямало промяна в имота. В горната част на същия имало разположена тоалетна и барака за инструменти. Свидетелката посочва, че е посещавала имота до 2013 г.
Показанията на свидетеля Г.Г. са в насока, че също е запознат къде се намира имотът на ищцата, като същият се стопанисвал от нейния б.. Имотът бил ограден с телена ограда. В горната му част имало разположени дървета, барака и сонда. Г. поддържа, че неговият б. и ищцата били взели за ползване един общ парцел, който бил разделен между двамата по 350 кв. м. за всеки. След това неговия баща бил закупил допълнително земя като по този начин парцелът който свидетеля притежавал бил станал 510 кв.м. / л.239/ .
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Ищцата поддържа, че е придобила правото на собственост на основание преобразуване на право на ползване в право на собственост по реда на §4а ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 80 от 1994 г. Съгласно тази норма гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ, придобиват право на собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 30 септември 1995 г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район.
В случая ищцата е позувател на основание на ПМС № 02.03.1982г., което е сред актовете попадащи в кръга на §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Заплащането на определената цена представлява част от фактическия състав на придобиването. В случая е видно, че съгласно издадения от общината оценителен протокол ищцата е заплатила стойността на предоставената и за ползване площ от 340 кв.м., като това е сторено в сроковете по §5, ал.5 от ПЗР ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 8 от 1993 г./.
Като въз основа на това се е снабдила с нотариален акт съгласно §5, ал.5 от ПЗР ППЗСПЗЗ / ДВ бр. 8 от 1993 г./. Към този момент обаче, границите на имота придобиван от ищцата не се били окончателно определени, тъй като не е бил влязъл в сила планът за новообразуваните имоти – арг. от чл.28 ал.4 ППЗСПЗЗ.
Разпечатката съдържа 44 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/72265874-0eba-4066-b6ca-1105c9defb73