Решение № 367 от 19.11.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Смолян, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 409/21.08.2025 г. по гр. д. № 528/25 г. Смолянски районен съд е осъдил РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА

ПОЛИЦИЯ“ да заплати на

А. М. Б. на основание чл. 178 ал. 1 т. 3, във вр. с чл. 187 ал. 7 от ЗМВР сумата от 2 054, 74 лева – представляваща дължимо и неплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 305, 98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за всяко отделно месечно възнаграждение, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през което е положен труда, начислено до 31.03.2025 г.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 179 ал. 1 от ЗМВР, сумата от 370, 41 лева, представляваща сбор на неплатено възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване със служебен транспорт при командироване в периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 01.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 118, 63 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от 370, 41 лева за периода от 01.04.2022 г.

1 до 31.03.2025 г. на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

С горното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, както и ответникът е осъден да заплати по сметка на РС – Смолян ДТ в размер на 232, 19 лева и разноски за експертиза в размер на 150 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, чрез главен юрисконсулт М. Х., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Във въззивната жалба се сочи, че статутът на ищеца е уреден в пълнота в ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; в приложимата за процесното служебно правоотношение правна уредба не е предвидено субсидиарно прилагане на разпоредбите на други нормативни актове, в т. ч. общото трудово законодателство. Сочи се, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на част от служителите, работещи в системата на МВР, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др.; с оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на изрична законова делегация подзаконови нормативни актове. Твърди се, че непълнота в закона би била налице при липса на специална нормативна уредба, каквато не е налице в настоящия случа; за положения от служителите извънреден и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират правоотношенията между страните по делото. В тази връзка се прави позоваване на Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС, с което съдът е приел, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. По-нататък се сочат действащите прец процесния период наредби, според които при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта, когато работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период – експертизата установява, че ищецът е полагал по 8 часа труд през нощта.

Прави се позоваване на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР /ДВ бр.

60/07.07.2020 г./, поради което се твърди, че неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е стигнал до заключение, че липсва специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Твърди се във въззивната жалба, че различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на 2 служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Твърди се, че тази специфика обуславя и редица различия именно по отношение обема на полагания труд, като се сочи разликата в допустимия извънреден труд. В тази връзка се твърди, че тези различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно по-неблагоприятните условия, завишените изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизма, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват.

Твърди се, че районният съд е допуснал и друго нарушение на материалния закон – приел е, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за нощен труд с правно основание, относимо към извънреден труд.

По отношение втория иск се прави позоваване на Указания рег. № 3282р-17463/28.06.2023 г. на ВПД Директор ГДГП-МВР и т. ІІ от Заповед № 4074з-1363/2023 г.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени; претендират се разноски за двете инстанции.

В срок е депозиран писмен отговор от ищецът, чрез пълномощник адв. М. О., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се сочи, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънреден труд сочи, че ако регламентацията в ЗМВР е сравнима с регламентация в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Сочи се, че освен ограничението на нощния труд до 7 часа, заплащането на същия на служителите по трудови правоотношения на нощния труд е по-висока от това на служителите на МВР.

Сочи се, че с последното изменение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ, поради което частен охранител, работещ по трудов договор и извършващ сходна дейност, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР; същото се отнася и за горските инспектори; единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведената в следващите наредби.

По-нататък в отговора се възразява на тезата, че с оглед 3 спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. Твърди се, че тези механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд, поради което, с оглед указанията в решението на СЕС, следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд; анализът на законовите разпоредби за придобивките сочи, че те се ползват от всички държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд; описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“ и като „други мерки за защита“ по смисъла, посочен в т. 51 от решението СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.

Сочи се, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка от КТ и Наредбата от 22.0 7.2022 г- се еднакви; по този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата т. 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР.

Сочи се, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициент 1, 143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел; остава без отговор въпроса на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.

По-нататък в отговора се прави позоваване на Определение от 29.07.2024 г. на СЕС, в което се приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която националното право въвежда по отношение на различни категории работници в областта на нощния труд, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел /в този смисъл Решение от 24.02.2022 г. дело С-262/20/. Сочи се, че СЕС приема, че чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна 4 уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел; СЕС приема, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, поради което въззивният съд не следва да съобразява тълкуването, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.

По-нататък в отговора се твърди, че през исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, поради което следва да се приложи общото правило на чл. 140 ал. 1 от КТ, в която връзка се твърди, че на практика, в рамките на специалния закон категория служители, чието работно време се отчита подневно и категорията служители, чието работно време се отчита сумарно, биват третирани различно, като работещите на смени са по-неблагоприятно третирани в сравнение с работещите на нормално работно време.

Твърди се, че при това положение нормата на чл. 187 ал. 1 изр. 2 от ЗМВР не следва да се прилага като противоречаща на чл. 12 и чл. 20 от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права, а за двете категории служители следва да се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.