Определение № 539 от 16.09.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 322/2026
- Вид
- Определение № 539
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.27 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 5, 6 и 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, 6 и 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 5, 6 и 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 539 гр. Разград, 16.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500322 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.413 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от М. Н. Д., подадена чрез пълномощник, против заповед за изпълнение № 1022/03.08.2026г., издадена по ч.гр.д. № 1204/2026г. по описа на РС - Кубрат в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер 50 евро, вместо претендираното такова в размер 200 евро. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на заповедта в обжалваната част, като моли въззивният съд да присъди адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията в жалбата, констатира следното: Производството пред РС Кубрат е образувано по подадено заявление от М. Н. Д., чрез пълномощник за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника АД „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ чрез Търговското представителство БЪЛГАРИЯ, 121773298 за сумата 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 за закъснял повече от три часа полет LH1431 и LH1168 по направление София – Франкфурт - Фуншал , ведно със законната лихва, считано от 03.08.2026 г. до окончателното плащане. Заявено е и искане за присъждане на разноски, в т.ч. и 200 евро заплатено адвокатско възнаграждение. За заплащането е приложен договор за правна защита, както и разписка за отразено плащане на адв.възнаграждение в горния размер в брой.
С обжалваната заповед съдът е разпоредил плащането на главницата и законната лихва, а за платеното адвокатско възнаграждение от заявителя на представляващия го адвокат съдът е разпоредил плащането на 50 евро на осн. чл.27 ал.1 НЗПП, като е отхвърлил искането над този размер до предявения такъв от 200 евро.
Въззивният съд констатира, че дружеството-заявител е представлявано от адвокат в производството пред РС - Кубрат и в този смисъл приложимост намира Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, а не Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая съдът не определя възнаграждение на назначен от него процесуален представител на заявителя, а следва да отчете размерът на платеното възнаграждение от доверителя на неговия пълномощник в съдебното производство.
След направеното по-горе уточнение, съдът приема следното: в решение от 25.01.2024г. по дело C-438/22 г на СЕС е направен извод, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, 1 параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
Горното решение дава на настоящия съдебен състав основание да приеме, че определените в Наредбата размери не са обвързващи. Съдът може да прецени пропорционалността на платеното от заявителя адв.възнаграждение спрямо сложността на делото и да присъди по-нисък от минималния размер на разноските, дължими от длъжника, вкл. и без направено възражение за прекомерност /заповедното производство на този етап е едностранно и няма насрещна страна/.
Минималният размер от 102,26 евро/200 лв. на възнаграждението, определен по чл.7, ал.7, вр. с ал.
2, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на заявителя, но не е задължителен, предвид цитираната по-горе практика на СЕС.
В настоящия случай съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност – подадено е заявление по образец, не са дадени и съответно изпълнени последващи указания на съда, проведеното заседание по издаване на Заповед за изпълнение е закрито, без участие на упълномощения от заявителя адвокат, липсват други усложнения в развитието на процеса, материалният интерес е в сравнително невисок размер, по конкретния казус е налице обилна и непротиворечива съдебна практика. При това положение съдът счита, че претендираното адв.възнаграждение се явява несъответно на горните показатели. Възнаграждението, което длъжникът следва да бъде осъден да плати, следва да е в размер на 80 евро.
Заповедта следва да се отмени само в частта, с която е отхвърлено заявлението за адв.възнаграждение над размера 50 евро до размера 80 евро, като бъде разпоредено издаването на Заповед за изпълнение за още 30 евро адв. възнаграждение, а в частта, с която искането над 80 евро до 200 евро е отхвърлено, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Заповед за изпълнение №1022/03.08.2026г., издадена по ч.гр.д. № 1204/2026г. по описа на РС - Кубрат в частта за разноските, с която е отхвърлено искането за присъждане на адв.възнаграждение над размера 50 евро до размера 80 евро, като вместо това постановява:
Да се издаде заповед за изпълнение за заплащане на адв.възнаграждение в производството по чл.410 от ГПК за още 30 евро, над размера 50 евро до размера 80 евро, което длъжникът АД „ДОЙЧЕ ЛУФТХАНЗА“ чрез Търговското представителство в БЪЛГАРИЯ да заплати на М. Н. Д..
Потвърждава заповед за изпълнение № 1022/03.08.2026г., издадена по ч.гр.д. № 1204/2026г. по описа на РС - Кубрат в останалата обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3