Определение № 1205 от 27.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1205 гр. София, 27.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Частно касационно търговско дело № 20268003900014 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1. вр. ал. 1, т. 2 ГПК.

Р. Б. И. и В. С. М. обжалват Определение № 698/11.11.2025 г. по в.т.д. № 15/2025 г. на АС–София, с което е отхвърлена молбата им по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение в частта относно присъдените на въззиваемия И. Х. Я. разноски за адвокат във въззивната инстанция.

Частните жалбоподатели заявяват оплакване за неправилност на обжалвания акт. Поддържат, че отговорността за разноски не е съобразена с изхода от делото във въззивното производство, както и че заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение е в прекомерен размер.

Ответникът по частната жалба И. Х. Я. я оспорва. Счита, че определението е в съответствие с практиката на ВКС, както и че възнаграждението не е прекомерно с оглед боя на исковете в трите съединени дела, по които е осъществявана защитата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав Първо отделение, намира, че частната жалба е допустима - подадена е в срок от легитимирани страни срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал.

1, т. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по обективно съединени искове на И. Я. срещу „ПЕЛЕТИ 7“ ООД с правно основание чл.

124, ал. 1, пр. 2 ГПК и чл. 74 ТЗ за установяване нищожността и/или за отмяна на множество решения, обективирани в протоколи от четири общи събрания на съдружниците в ответното дружество. За решенията по три от събранията първоинстанционният съд е уважил главните установителни искове, а решенията от последното събрание, спрямо които е поддържана единствено незаконосъобразност, са отменени.

Помагачите на ответника Р. И. и В. М. са обжалвали първоинстанционното решение в цялост. В хода на въззивното производство въззиваемият Я. е представляван от адвокат Н. и адвокат П. въз основа на 1 договор за правна защита, в който е договорено възнаграждение в размер от 2 500 лв. Последното е платено в брой.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която са уважени главните искове за установяване нищожност на решенията по първите три събрания, и е уважил евентуалните – за отмяната им, а в частта по исковете по чл. 74 ТЗ относно решенията от последното събрание е потвърдил първоинстанционния акт. В полза на въззиваемия е присъдил разноски за адвокат в размер на 2 500 лв. С молба по чл. 248 ГПК въззивниците са поискали тези разноски да бъдат намалени с оглед изхода от въззивното производство (отмяна на част от първоинстанционното решение), а също и поради прекомерност. Искането е отхвърлено с аргумент, че разноските се присъждат съобразно уважения резултат, като е счетено, че размерът им не е прекомерен.

Напълно съобразен с каузалната практика на ВКС е изводът, че при евентуално съединение на искове срещу един ответник отговорността за разноски се определя според защитения интерес, а не според това чрез уважаване на кой от исковете защитен той. Ако е отхвърлен главният иск, но интересът на ищеца е защитен чрез уважаване на евентуалния, то нему се дължат разноски изцяло (Определение № 2017/30.06.2025 г. по т.д. № 2517/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 3413/08.11.2023 г. по ч.гр.д.

№ 4456/2023 г. на ВКС, ГК, ІV отд.).

Следователно въззивникът има право на пълния размер на сторените разноски за правна защита, но съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК – само за един адвокат. Видно от договора, представен във въззивното производство, въззиваемият е ангажирал двама адвокати – адв. Н. и адв. К., като се е задължил да им заплати общо възнаграждение от 2 500 лв. При липса на уговорка в какво съотношение се дължи то, следва се приеме, че същото е платено за защита от всеки от двамата адвокати по равно. Следователно отговорността на насрещната страна за разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва да се ограничи до половината от платеното възнаграждение, а именно – 1 500 лв.

Възражението на частните жалбоподатели за прекомерност по чл. 78, ал.

5 ГПК е неоснователно предвид големия брой на исковете, по които е осъществявана защитата.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 698/11.11.2025 г. по в.т.д. № 15/2025 г. на АС–София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 448/29.07.2025 г. по т.д.

№ 15/2025 г. на АС-София, като НАМАЛЯВА присъдените в полза на И. Х.

Я., ЕГН **********, разноски за адвокат за въззивното производство до сумата от 639,11 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3