Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260492 от 21.01.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2057/2020
Вид
Решение № 260492
Подписан
21.01.2021
В сила
21.01.2021
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 94, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 98 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 412, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 21.01.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря К. Лозева, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 2057 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 284670 от 25.11.2019 г. по гр.д. № 2165 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 138-ти състав ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, е осъдено да заплати на „Д.З.“

АД с ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 411 КЗ сумата от 1 084, 54 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по имуществена астраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и разноски за определянето му по щета № ********* за вреди, причинени при настъпило на 15.08.2016 г. ПТП на л.а.“Опел Вектра“ с рег. №*******, вследствие на виновно противоправно поведение на водач на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба 16.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата от 240, 11 лв.

, представляваща мораторна лихва върху главницата за период от 10.11.2016 г. до 15.01.2019 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лв. – разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 5211525/16.12.2019 г. на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, подадена чрез юрисконсулт Б.М., против първоинстанционното решение.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките за уважаването на претенцията и иска отхвърляне на предявените искове, а при условията на евентуалност присъденото застрахователно обезщетение да бъде намалено. Излага съображения за допуснати процесуални нарушения от СРС при преценката на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза. Твърди, че въпреки дадените указания вещото лице да работи след разпита на допуснатите по делото свидетели, то не е сторило това и е изготвило експертиза само въз основа на документите по делото, а съдът неправилно е кредитирал заключението с доверие. Жалбоподателят сочи още, че първоинстанционният съд не е взел предвид всички релевирани от него възражения. Твърди, че вината за настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/ е на водача, застрахован при ищеца, който е нарушил чл. 94, ал. 3 ЗДвП и чл. 98 ЗДвП, като е паркирал неправомерно. Счита, че по делото не е доказано поведението на застрахования при него водач А.К.А.да е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпилите вреди, а и от показанията му като свидетел не се установява процесното произшествие да се е осъществило по претендирания начин и да е довело до тези вреди. Необосновано били кредитирани изцяло показанията на разпитаната свидетелка М. по отношение на механизма на ПТП, още повече, че същите противоречали на останалите събрани по делото доказателства и не следвало да бъдат вземани предвид. Поддържа още, че мястото на настъпване на процесното произшествие не е установено, поради което и извод за наличие на противоправно поведение не може да бъде направен. По изложените съображения се иска отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на иска, евентуално присъждане на застрахователно обезщетение в по-нисък размер, съобразен с доказаното по делото съпричиняване на вредоносния резултат и несъответствията между действително настъпилите вреди по процесния автомобил и заплатеното обезщетение. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх. № 5021928/10.02.2020 г. по регистъра на СРС, подаден от „Д.З.“ АД, представлявано от юрисконсулт М.С.. Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е приел и кредитирал с доверие изслушаната САТЕ, а ответникът настоящ въззивник е разполагал с възможността да оспори изводите на вещото лице или да зададе допълнителни въпроси, което не е сторил.

От друга страна приетото като доказателство заключение кореспондира с данните от останалите събрани доказателства, в тази връзка дори да се приеме, че СРС е извършил процесуално нарушение, то не е съществено. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението по САТЕ несъмнено се установява, че процесното ПТП се е осъществило по описания в исковата молба механизъм, както и че са причинени описаните в приложените документи имуществени вреди. От заключението по изслушаната САТЕ се установява и размерът на щетите по средни пазарни цени, изчислен към датата на ПТП. По изложените съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, да се потвърди първоинстанционното решение, а в полза на въззиваемата страна да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение.

Въззивникът е представляван в открито съдебно заседание, проведено на 08.10.2020 г., от юрисконсулт М., който е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба и направените в нея искания. Поискал е присъждането на разноски и е представил списък.

Въззиваемата страна не е изпратила представител. Подадена е молба с вх № 265865/29.09.2020 г. по Регистъра на СГС от юрисконсулт М.С., в която е изразено становище по даване ход и по същество на делото. Поддържа се становището, изразено в отговора на въззивната жалба. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от насрещната страна разноски и е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 200 лв.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2001115/15.01.2019 г. на „Д.З.“ АД, подадена чрез юрисконсулт М.С., с приложено към нея пълномощно, против „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове осъдителни искове, както следва: главен иск за заплащане на сумата от 1 084, 54 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на

МПС“, ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и акцесорен иск за заплащане на сумата от 240, 11 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 1 084,

54 лв. за периода от 10.11.2016 г. до 15.01.2019 г. Ищецът е навел твърдения, че на 15.08.2016 г. в гр. Стара Загора застрахованият по имуществена застраховка „Каско на МПС“ л.а.“Опел Вектра“ с рег. №******* е увреден при настъпило ПТП вследствие на неправомерното и виновно поведение на водач на л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******. За да обезщети причинените щети застрахователят е заплатил на застрахования обезщетение в размер на 984, 50 лв., като е прихванал сумата от 85, 04 лв., представляваща невнесената застрахователна премия. Сочи, че поради последователното застраховане на автомобила при него имуществената застраховка била подновена за процесния период без оглед и снимки.

В срока по чл. 131, ал.1 вр. чл. 133 ГПК ответното дружество „ЗАД Д.Б.Ж.И З.“ АД е подал отговор на исковата молба чрез юрисконсулт А.М.с приложено към него пълномощно. Намира исковата молба за нередовна доколкото липсвало пълно описание на механизма на процесното ПТП и мястото на настъпването му. Оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва да са налице предпоставките от фактическия състав на иска по чл. 411 КЗ. Твърди, че застрахованият при него водач А.А.не е осъществил противоправно поведение, описаните вреди не се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с поведението му, заплатеното застрахователно обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителните щети.

Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 984, 50 лв. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва верността на представения като доказателство двустранен -констативен протокол, като счита, че в същият е налице непълнота относно мястото на произшествието, а от друга страна посочените обстоятелства в графа „скица на пътната обстановка на ПТП“ са в противоречие с останалите отбелязвания в него по отношение на водачите. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат чрез поведението на застраховния при ищеца водач Р. М., която е нарушила разпоредбите на чл. 94, ал. 3 и чл. 98 ЗДвП. Оспорва валидността на имуществената застраховка „Каско“, сключена между „Д.З.“ АД и собственика на увредения автомобил С.П.. Твърди, че претендираното застрахователно обезщетение е прекомерно завишено, като размерът му не отговаря на нормовременната ставка за работа и на средните пазарни цени. Оспорва извършеното прихващане по имуществената застраховка с дължима вноска. Иска се отхвърляне на предявените искове, евентуално намаляване на присъдения размер при съобразяване на направените възражения за прекомерност.

Приета като доказателство е полица

№ 032016052005504 за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа“, по силата на която в дружеството „Д.З.“ АД е застрахована собственият на С.П. П. л.а.“ Опел Вектра“, с рег. №*******.

Застраховката е сключена за период от 12 месеца и е действаща от 28.04.2016 г. до 27.04.2017 г. Уговорено е разсрочено плащане на застрахователната премия в общ размер от 358, 48 лв., както следва: на 26.04.2016 г. – 89, 62 лв., на 27.07.2016 г. - 89, 62 лв., на 27.10.2016 г. - 89, 62 лв., на 27.01.2017 г. - 89, 62 лв. полицата е подписана от представител на застрахователя и застрахования. Уговорено е покритие – Пълно каско.

Приети като доказателство са

Общи условия на застрахователя /“Д.з.“ АД за застраховка Каско на МПС. Съгласно т. 6 от Раздел II клауза „Пълно Каско“ включва рисковете по клауза

„Минимално Каско“, клауза „Частично Каско“ /включваща щети при пътнотранспортно произшествие/ и клауза „Разширено Каско“.

Съгалсно т. 36 от раздел VIII ако през време на действие на застрахователния договор няма настъпили щети или ако е имало такива и те са били отстранени в официален или доверен сервиз при подновяване на застраховката за следващ срок оглед и заснемане не се изискват.

Приложено като доказателство е извлечение за последователно сключени договори за имуществена застраховка Каско МПС със С.П. за периода от 2014 г. до 2017 г., както и документи за друга щета на процесния автомобил в срока на действие на процесната застрахователна полица с № 0320160520005504, при сключването на която е отразено, че се подновява без оглед и снимки.

По дело е приет като доказателство

Двустранен констативен протокол за пътно-транспортно произшествие № 925449 и изписан на ръка № 91790, в който е отразено, че на 15.08.2016 г. в 21, 20 ч. е настъпило ПТП между превозно средство А, представляващо л.а. „Рено Туинго“ с рег. №*******, собственост на Р. Н.З.и застраховано по гражданска отговорност по застрахователна полица BG130/116000319199, управлявано от А.А.и превозно средство Б, представляващо л.а. „Опел Вектра“ с рег. №*******, собственост на С.П., управлявано от Р. М.. Отразено е, че водачът на превозно средство А е виновен за ПТП и поставен подпис, за който е придадено значение да е на този водач. Маркирани са причинените на двата автомобила щети, а именно на превозно средство А – е зачеркната лявата предна част на автомобила, а на превозно средство Б – зачеркнати са лявата и дясната част на автомобила, описано е, че е паднало лявото огледало, увреден е ляв калник, лява врата предна и задна и дясна врата – предна и задна. Съставена е скица на пътната обстановка и ПТП. Протоколът е подписан от двамата водачи.

По делото е прието като доказателство писмо от ОД на МВР – гр. Стара Загора, в което е посочено, че във връзка с ПТП на 15.08.2016 г. няма изготвена докладна записка. Към писмото е приложена ежедневна форма на отчет с рег. № 2855/16.08.2016 г. На ред № 1 и ред № 2 от приложената справка – таблица за извършената дейност по конрол на пътното движение е посочено, че на ул. „Св.Княз Борис“ в 20.50 ч. е извършена проверка за алкохол на А.А., управлявал МПС с рег. № „*******и на Р. М., управлявала МПС с рег. № ******* Като писмено доказателство по делото е прието Искане за оценка на вреди от 16.08.2016 г., подадено от С.П. П. до „Д.З.“ АД, в което е посочено, че на 15.08.2016 г. при управление на л.а.