Решение № 220 от 19.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Бургас , 19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Недялка П. Пенева

Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100500780 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД гр.Пловдив с ЕИК 115552190, против решение № 260488 от 18.03.2021 г. по гр.д.4004/2020 г. по описа на Бургаски районен съд, с което въззивникът е осъден на основание неоснователно обогатяване, да заплати на И. И. Д. сумата от 1 852,57 лв с ДДС, представляваща стойност на заплатена от ищеца на ответника цена за допълнително начислена /коригирана/ електроенергия в периода от 12.09.2019 г. до 11.12.2019 г. за 90 дни, за която е издадена фактура от 18.12.2019 г., сумата 76,16 лв, представляваща главница по фактура от 23.06.2020 г., издадена за лихва за забава и сумата 19 лв, представляваща такса, платена за възстановяване на ел.захранването, за която е издадена фактура от 23.06.2020 г., също заплатени, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба на 20.07.2020 г. до окончателното им плащане, както и сумата 554,10 лв, представляваща разноски, направени по водене на делото.

Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че не е доказан периодът на извършване на преизчислението на количествата ел.енергия, тъй като не са представени доказателства, че в процесния тримесечен период не е извършвана друга проверка на електромера. Твърди се, че въззивното дружество не може да докаже този отрицателен факт, а тези обстоятелства се установяват от приложеното по делото електронно досие. На второ място се твърди, че в ПИКЕЕ от 30.04.2019 г. е отпаднало изискването, операторите на разпределителната мрежа да доказват началния момент на неточното отчитане на електромера, и с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ на оператора са дадени две възможности да определи периода на корекцията – период от 1 датата на констатиране на неизмерване/неправилно или неточно измерване; или период от 3 месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно или неточно измерване. Твърди се, че на първо място в случая не е извършвана дрега проверка на електромера, а на второ място, съгласно заключението на вещото лице по СТЕ, поради липсата на такива данни в паметта на електромера, не е възможно да се установи началният момент на неточно отчитане. Сочи се, че по делото безспорно е установена неправилна схема на свързване на процесния електромер към разпределителната мрежа на ЕР ЮГ ЕАД, а сумата от 1852,57 лв, допълнително начислена, е определена въз основа на обективни методики за преизчисляване на количествата ел.енергия за минал период. Твърди се, че макар самият електромер да не е манипулират, манипулиран е начинът на свързването му към електроразпределителната мрежа, което е довело до неточно отчитане на количеството ел.енергия. На следващо място се твърди, че са неправилни изводите на съда, че по делото не било установено кога и при какви обстоятелства е търсен ищецът за извършване на проверката на 11.12.2019 г., тъй като това се установява от показанията на св.Недков.

Твърди се, че от приетата СТЕ е установено, че методиката по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ е правилно приложена математически и съгласно действащата нормативна уредба. Сочи се, че са неоснователни и в противоречие с трайната съдебна практика доводите на ищеца, че следва да бъде доказана вината му за неправомерното присъединяване към разпределителната мрежа, за да се ангажира отговорността му. Посочена е съдебна практика, приложима, според въззивника в настоящия случай. Претендира се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът се отхвърля. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства.

Въззиваемият И. И. Д. оспорва въззивната жалба като неоснователна с писмен отговор в законовия срок, и чрез процесуалния си представител – в съдебно заседание.

Твърди се, че представените от ответника писмени доказателства са били оспорени от ищеца, и доколкото те представляват частни документи, неносещи подписа на ищеца, ответникът е следвало да ангажира доказателства за верността им. Сочи се, че по делото е доказано, че ищецът е бил уведомен за проверката не предварително, а в деня на извършването й. По отношение на спазването на процедурата за уведомяване на МВР се твърди, че в първоинстанционното производство е поискано от ищеца изслушване на представения запис от тел.112 с цел да се установи дали обаждането касае посещение на процесния адрес, но това доказателствено искане е било оставено без уважение от съда.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и претендиране на разноски за въззивното производство. С твърдението за допуснато процесуално нарушение – оставено без уважение от първоинстанционния съд своевременно направено искане по доказателствата, се заявява искане в съдебно заседание да бъде изслушан запис от обаждането на тел.112.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия от И. И. Д. от *** за осъждане на въззивника „Електроразпределение Юг“ ЕАД, да заплати на ищеца сумата 1 852,57 лв с ДДС, представляваща стойност на заплатена от ищеца на ответника цена за допълнително начислена /коригирана/ електроенергия за периода от 12.09.2019 г. до 11.12.2019 г. (за 90 дни), за която е издадена фактура № 8229516321/18.12.2019 г., сумата 76,16 лв представляваща главница по фактура ФМ8229516321/23.06.2020 г., издадена за лихва за забава и сумата 19 лв, представляваща такса, платена за възстановяване на ел. захранването, за която е издадена фактура № 2

6103224032/23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил. Твърди се, че ищецът е собственик на имот, находящ се на адрес: ***, представляващ обект с потребление ИТН *** и абонат на ответното дружество с клиентски номер ***. Твърди се, че посочената в исковата молба фактура за извършена корекцията на сметка, е съставена на основание Констативен протокол от служители на ЕВН от 11.12.2019 г. Твърди се, че ищецът е заплатил сумата по фактурата, както и сумите от 76,16 лв - лихва и 19 лв - такса за включване на ел.енергия, които са недължимо платени от ищеца на ответника и с които суми ответното дружество неоснователно се е обогатило, тъй като сумите са били пратени от ищеца без правно основание. Сочи се, че Общите условия на ответника не съдържат ред за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка, съгласно чл. 98а, ал.2, т.6 вр.ал.1 от ЗЕ, въпреки, че за ответника, като краен снабдител с ел.енергия, е предвидено задължение в посочения текст и в чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, за регламентиране на тази дейност и посочване на процедура за уведомяването клиентите, регламентиращи начина на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Сочи се, че ищецът не е уведомяван от името на ответника за извършване на проверката и промяна на СТЕ, поради което счита, че проверката е извършена в нарушение на чл.47 от ПИКЕЕ. На следващо място се твърди, че не е установено негово виновно поведение, довело до настъпване на тези вреди, поради което не може да бъде ангажирана договорната му отговорност. Оспорен е съставеният Констативен протокол по съображения, че е съставен в отсъствие на ищеца.

Сочи се също, че не е доказано защо сметката е коригирана за 90 дни, а не за друг период.

Твърди се, че клауза, която регламентира едностранно коригиране на сметка, без определяне на периода и без да се отчита реално консумираната ел.енергия, следва да се счита за неравноправна. По отношение на ПИКЕЕ е посочено, че също не могат да обосноват безвиновна отговорност и да дерогират приложението на закон, който е нормативен акт от по – висока степен. Сочи се, че ПИКЕЕ предвижда да бъде определено количество ел.енергия, но само ако се установи грешка над допустимата, съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, т.е.при констатирана техническа изправност на измервателното устройство, а в случая е налице отчитане с грешка над допустимата поради неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване, извършено от неизвестно лице. На последно място се твърди, че корекцията е извършена в нарушение на Общите условия, тъй като ответникът не е изпратил електромера за извършване на замерване в Българския институт по метрология.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ответникът е оспорил иска с представен в законовия срок отговор на исковата молба. Изложени са твърдения по фактите, а именно – че при извършена проверка на 11.12.2019 г. на електромера в имота на ищеца е констатирано неправомерно монтиране на 3 бр.медни шунтове – по един на всяка фаза между входящите и изходящите фазови проводници на клемния блок на електромера, довели до неточно отчитане на използваната ел.енергия и до заплащане на непълния размер на използваната енергия. Твърди се, че е налице законово основание за извършване на корекцията (чл.83 ЗЕ и Раздел ІХ от ПИКЕЕ).

Сочи се ,че с влизане в сила на ПИКЕЕ от 04.05.2019 г., преизчисляването на количеството ел.енергия вече се извършва от операторите на съответните електрически мрежи, какъвто е и ответното дружество. Излагат се твърдения, че дружеството, в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, не е длъжно да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Твърди се, че при извършването на проверката и на корекцията са спазени законовите процедури.

3

С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираните суми. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че е спазено приложимото правило на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ относно определяне на размера на задължението, но не е доказан периодът, за който е направена корекцията, тъй като видно от приложеното електронно досие, предходната проверка на електромера е извършена през м.ноември 2017 г. Съдът е приел, че посоченият документ не е подписан, представлява частен документ, изходящ от ответника, поради което не може да бъде прието за доказано, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелството относно датата на предходната проверка, съотв.не е установен периодът, за който е извършена корекцията, а оттам – и размерът на вземането.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:

По делото не е спорно, че ищецът е собственик на имот, находящ се на адрес:

***, представляващ обект с потребление ИТН ***, и като такъв е абонат на ответното дружество с клиентски номер ***.

Не е спорно, че на 11.12.2019 г. служители на ответното дружество са извършили проверка на електромера на имота на ищеца и са съставили Констативен протокол № 577548 от 11.12.2019 г., в който е отразено, че при проверката е констатирано, че електромерът отчита с грешка над допустимите граници, като причина за това е „монтирани медни шунтове – 3 бр. по един на всяка фаза между входящите и изходящите фазови проводници на клемния блок на електромера“. Не е спорно, че електромерът на имота на ищеца не е бил демонтиран и не е изпращан за проверка в БИМ. Не е спорно, че при извършената проверка не е присъствал собственикът на имота или негов представител.