Решение № 184 от 22.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. ХАСКОВО, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500183 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл ГПК.

С Решение № 336/20.12.2022 година, постановено по гр.д. № 1945/2021 година, РС-Димитровград е отхвърлил предявения по реда на чл.

422 ал. 1 вр. чл. 415 иск от "ФРОНЕРИ БЪЛГАРИЯ” ЕООД - София, с искане да се признае за установено по отношение на „А.Т.Б.“ ЕООД - **** и Д. Г. И. от ****, че по Запис на заповед от 16.03.2020г., издадена в гр.София, за сумата от 20000 лева, платима при предявяване на 15.03.2021г., дължат солидарно на „Фронери България“ ЕООД сумата от 20000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 260299/07.05.2021г. по ч.гр.д.№ 515/2021г. по описа на РС - Димитровград . С оглед изхода на делото, сторените от ответниците деловодни разноски за първоинстанционното производство са възложени в тежест на дружествотоищец.

1

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Фронери България“ ЕООД - София, който внася оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и допуснати нарушения на процесуалните правила. Въззивникът поддържа, че при разглеждането на делото първоинстанционният съд не е определил правилно предмета на делото и от там – не е разпределил правилно доказателствената тежест. Съдът не бил изследвал въпроса – кои задължения по договора за търговско представителство обезпечава процесният запис на заповед – освен парични, договорът вменявал и много непарични задължения на „А. Т.“ БГ“ ЕООД. Съдът не бил изследвал дали тези задължения са изпълнени, както и дали са спазени условията за прекратяването на договора.

Въззивникът счита, че районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е разпределил правилно доказателствената тежест между страните. Така, според него, в тежест на ответниците следвало да бъде възложено доказването на пълно изпълнение на имуществени и неимуществени задължения по договора. А след като съдът е смятал, че ищецът следва да доказва и други факти и обстоятелства извън твърдението му за абстрактната сделка запис на заповед, то следвало да укаже ясно – какви са тези обстоятелства. Въззивникът въвежда твърдение, че сключеният между страните договор обезпечава и непарични задължения на ответниците, като в тази насока твърди, че при липса на изрично уговорено от страните ограничение следвало да се приеме, че волята на страните била записът на заповед да обезпечава всички бъдещи задължения на издателя и авалиста – парични и „непарични“. На следващо място въззивникът счита, че е провел надлежно доказване на твърдението си, че ответниците системно и грубо са нарушавали договора, а изводите на РС-Димитровград за противното били необосновани. С тези и останалите доводи, въззивникът прави искане за отмяна на атакуваното решение на РС-Димитровград и за постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен така, както е предявен.

Претендира деловодни разноски за всички инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемите „А. Т. БГ“ ЕООД и Д. Г.

И. от *****, чрез упълномощен адв. М. К., подават писмен отговор. Заемат становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност – законосъобразност и обоснованост на атакувания съдебен акт. Въззиваемите считат, че с оглед въведените с исковата молба и отговора твърдения, 2 районният съд правилно е разпределил доказателствената тежест. Настояват, че събраните по делото доказателства оборват твърденията на ищеца за допуснато от ответниците неизпълнение на договора. С тези и останалите доводи, развити в отговора, въззиваемите молят за потвърждаване на решението и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, като прецени изложените от страните доводи и доказателствата по делото и във връзка с доводите и оплакванията на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес от обжалване и е редовна. Разгледана по същество – жалбата се явява неоснователна. При проверка допустимостта на обжалваното решение съдът не констатира пороци, които да квалифицират същото като нищожно или недопустимо.

При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът обосновано е отговорил на всички направени от страните възражения.

Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал процесуални нарушения. Въз основа на доказателствения материал е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, на които въззивният съд е дал отговор с определение № 319/05.04.2023 година и в съдебно заседание, проведено по настоящото дело на 31.05. 2023 година. В тази връзка още тук следва да са отбележи, че направените от въззивника доказателствени искания са за установяване на обстоятелства, заявени от „Фронери България“ ЕООД за първи път с въззивната жалба. А именно – твърди се неизпълнение на „всякакви други“ непарични задължения на въззиваемите, произтичащи от процесния договор за търговско представителство, а от там и дължимост на сумата по записа на заповед, издаден за обезпечение изпълнението на договора. С исковата си молба ищецът е въвел твърдения и е основал претенцията си на абстрактната сделка запис на заповед, като дори първоначално е отричал връзката му с каузална сделка (молба л. 291). След като ответниците са се позовали на такава сделка и са предприели доказване на самата сделка и изпълнението по нея, ищецът е 3 отговорил, че дори да има връзка между договора и абстрактната сделка, то ответниците са допуснали неизпълнение на множество задължения, без да посочи ясно и в достатъчен обем факти и обстоятелства, на които основава твърденията си за неизпълнение. Такива разяснения са дадени едва с въззивната жалба и именно за доказването им се искат изброените във въззивната жалба доказателства. Ето защо съдът приема, че по своята същност действията на въззивника представляват въвеждане на нови твърдения – за факти и обстоятелства, които са били известни на ищеца преди образуването на делото и той е бил длъжен да ги наведе още с исковата си молба – чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК или най-късно – като отговор на заявлението на ответниците за връзка на ЗЗ с каузална сделка. След като не го е сторил своевременно, това му процесуално поведение има за последица прилагането на чл. 266 ал. 1 от ГПК, ето защо съдът приема, че направените с въззивната жалба доказателствени искания са преклудирани.

На следващо място ХОС приема, че направените от въззивника оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на доклада по чл. 146 от ГПК и даване на указания по чл. 146 ал. 2 от ГПК също се явяват неоснователни.

Районният съд е разпределил доказателствената тежест в съответствие с твърденията на страните, въведени с исковата молба и отговора. Както вече бе посочено, с исковата молба ищецът е релевирал фактическо основание, от което произтича претендираното негово вземане срещу ответниците - че той е поемател, посочен в записа на заповед –документ по чл. 417 т. 9 от ГПК, въз основа на който е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, срещу издателя на същия менителничен ефект и авалиста – ответниците „А. Т. Б.“ ЕООД и Д. Г. И.. Въведеното в процеса относително възражение от длъжниците „А. Т. Б.“ ЕООД и Д. Г. И. се свежда до твърдение, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на изпълнението на поето от тях задължение по каузално правоотношение. В този случай, длъжниците следва да установят връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, което е причина за издаването на записа на заповед, като при установяване на тази връзка поемателят следва да докаже съществуването на вземането по каузалната сделка. Именно в тази насока са дадените от РС-Димитровград указания на страните при разпределение на доказателствената тежест, като на ищеца изрично е указано, че негова е 4 тежестта да установи съществуването на претендираното вземане.

Получавайки отговора, с молба за 1 с.з. (л. 291) ищецът е изложил противоречиви доводи, като едновременно е отрекъл съществуването на връзката между ЗЗ и договора, а в същото време е заявил лаконично, без конкретика, че този договор е останал изцяло неизпълнен от ответниците.

Независимо от това, РС-Димитровград е уважил направеното от ищеца с молба вх. № 2844/26.04.2022 година искане за поставяне на въпроси към вещото лице и е допуснал събиране на посочените от ищеца гласни доказателства, както и извършване на допълнителна експертиза с формулирани и от двете страни по делото въпроси. С двете заключения на в.л. Калин Найденов са били дадени отговорите на всички поставени от страните въпроси, след което не са били налице основанията по чл. 201 от ГПК. Ето защо няма основание да се приеме, че отказвайки да възложи на вещото лице допълнително заключение по поставените с молба, представена от ищеца в с.з. на 22.11.2022 година, въпроси съдът е допуснал процесуално нарушение, обосноваващо прилагане на изключението по чл. 266 ал. 3 от ГПК.

Между страните не се спори, че на 16.03.2020г. ответникът „А.Т. Б.“ ЕООД е издал в полза на ищеца „Фронери България“ ЕООД запис на заповед за сумата от 20000 лева, платима на предявяване, както и че този запис на заповед е бил авалиран от втория ответник Д. Г. И., който като поръчител също се е задължил да плати горепосочената сума. Безспорно е, че ищецът се е снабдил със Заповед № 260299/07.05.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 т. 9 от ГПК, на основание процесния ЗЗ, по ч.гр.д№515/2021г. по описа на РС-Димитровград. Със същата заповед съдът е разпоредил на двамата ответници да платят солидарно на ищеца, посочените в заявлението за издаване на заповед за изпълнение суми в т.ч. разноски за платена държавна такса от 400 лева и за адвокатско възнаграждение - 1992,60 лева. Тази заповед за изпълнение е била връчена лично на ответниците, като те са депозирали възражения пред РСДимитровград против нея с твърдение, че не дължат изпълнение на вземането по заповедта. Поради това за ищеца е налице правен интерес за предявяване на настоящия установителен иск.

ХОС възприема изводите на РС-Димитровград относно това, че ответниците са установили успешно връзката между претендирания от ищеца менителничен ефект - Запис на заповед от 16.03.2020г. и каузалната сделка Договор за търговско представителство, сключен на 10.03.2020г. между ищеца „Фронери България“ЕООД и първия ответник „А. Т. Б.“ЕООД. С този договор „А.Т. БГ“ ЕООД е приело в качеството на търговски представител да 5 преговаря от името на „Фронери България“ЕООД с потенциални клиенти за периодични доставки на сладолед, като в тази връзка договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на търговеца, да събира вземанията на последния по тези сделки. Безспорно установено е, че с уведомление от 24.08.2020г. ищецът едностранно е прекратил сключения между страните договор за търговско представителство.

Районният съд е извършил пълен, подробен и правилен анализ на доказателствения материал, след което е извел фактически заключения, към които ХОС се присъединява, без необходимост да се преповтарят. До края на първоинстанционното производство ищецът така и не излага пълни, ясни и недвузначни твърдения относно това – в какво се изразява допуснатото от дружеството-ответник неизпълнение по договора. Сега с въззивната жалба се претендира, че ЗЗ е обезпечавал всички възможни неизпълнения по договора, в това число такива, които нямат паричен еквивалент. След собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, ХОС намира за основателни направените от страна на ответниците възражения, че не дължат плащане на посочената в записа на заповед сума от 20000 лева, поради липса на неизпълнение от тяхна страна на задълженията им по договора за търговско представителство (друг е въпросът, че вторият ответник въобще не е страна по договора и не е поемал задължения по него). От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза не се установи при извършената на 18.06.2020г. ревизия на дейността на търговския представител, ищецът да е констатирал неизпълнения на задължения по договора и то в размер на сумата по записа на заповед. Въпреки че в уведомлението за разваляне на договор за търговско представителство от 24.08.2020г. „Фронери България“ЕООД посочва като основание за това липсата на стока на стойност 17000 лева, установена при извършена ревизия, отново няма конкретика досежно вид, наименование и единични цени на всяко от изделията. Това не позволяват да се провери – как е била остойностена липсващата стока и дали действително е имало такива липси. ХОС на свой ред възприема изцяло заключението на в.л.