Решение № 4704 от 07.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4704 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Димитър Ковачев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100507395 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по обща въззивна жалба от Д. Й. Д., В. Й. Д., Т. Р. С., Р. Р. С.а, С. С.

К., И. С. М., Ц. А. К., В. Ц. В. и А. В. Г. чрез адвокат М. А. срещу Решение 20079638 от 16.02.2023г. по гр.д. 43623/2020г. на СРС, 39 с-в, с което е уважен срещу жалбоподателите искът на „Съюз на Слепите в България" с правно основание 124 от ГПК за установяване право на собственост възникнало по регулация, евентуално по давност върху имот- нива от 0.967 дка. в строителните граници на кв. „Обеля“, местността „Чегаревец“, съставляващ част от имот пл. № 216, кад. листове 151 и 171 по кад. план от 2003г. при граници: имоти № 1048; № 1047; № 214, който имот съгласно действащата кадастрална карта, одобрена със заповед №Д-18-54/30.08.2010 г. на изп. директор на АГКК съставлява реална част от поземлен имот с идентификатор ***.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалните и материални норми. Посочва неправилно прилагане и противоречие с практика на ВКС по прилагането на чл. 39, чл. 55а от Закона за плановото изграждане на населените места /отм./, като посочва, че няма изискуемото се решение на ИК на ОНС/СГНС, а само решение на съвета по планово изграждане, който е различен орган 1 с различна компетентност. Посочва, че заповедта от 1965 г. за изменение на регулационния план била отменена. Не било установено и завземане на имота чрез заповедта и позволителния билет за ограда. Застрояването не било от ищеца, а от МНО с временни войнишки сгради. Отчуждаването по ЗПИНМ не било пречка за възстановяване на собственост тъй като имота бил незастроен. Заварените постройки били временни и не били пречка по смисъла на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността.

Не било доказано и давностно владение от 2008г, като свидетелите били незрящи и нямало как да установят имота.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени, гласни доказателства и СТЕ намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Предявена е искова молба по чл. 124 ГПК, уточнена с молба от 29.12.2020г. (л.

74) за установяване право на собственост на ищеца по силата на отчуждаване по регулация върху имот, който съставлява реална част (обхваща се) от по-голям имот и за която част на ответниците било издадено реституционно решение от органите по реституция.

Сочи се, че със заповед № 70 от 19.02.1962 г. на председателя на ИК на СГНС е одобрено отреждането на парцел II западно от ДИП „Малчика" в м. „Модерно предградие” - Обеля вдясно от шосето за Драгоман /бул. „Баба Парашкева"/ за нуждите на „Съюза на слепите в България".

Посочва, че през 1965г. със заповед № 329 от 30.11.1965 г. е направено сливане на част от парцел II отреден за „Съюза на слепите в България" и част от терен извън регулация западно от ДИП „Малчика“, северно от бул. „Баба Парашкева“, източно от „Околовръстен път“, м. ..Модерно предградие“ в един общ парцел за производственожилищен комплекс.

Снабдил се с нотар.акт №46/66 г по нотар.дело №1956 от 30.04.1966 г. Според него е придобито право на собственост въз основа на отчуждаване по регулация по чл.108 ППИНМ на парцел II по плана на м.Модерно предградие , западно от ДИП „Малчика“; като мястото е с площ от 101 920 кв.м. Имота бил зает от съюза, а през 1973г. с позволителен билет и протокол за приемане на строеж била изградена ограда, КПП и сграда. В имота имало реализирано строителство, което също е пречка за реституция.

2

От жалбоподателите ответници единствено В. В. е депозирала отговор на исковата молба. В отговора е възразила, че имота е бил колективизиран и част от ТКЗС „Антони Запотоцки“, като впоследствие бил изключен от ТКЗС и предоставен на Министерство на народната отбрана за изграждане на военно поделение „КЕЧ“ и гранично „ТИЛ“, а през 2008г. им бил възстановен като наследници на С. В.П..

Позволителния билет за ограда не бил издаден на ищцовото сдружение, а на военните.

Липсвала идентичност между имота на ищеца предаден по регулация и този на ответниците. Нямало доказателства кои имоти предадени от ТКЗС към ищеца били заплатени. Нямало представен нотариален акт от който да е видно отчуждените по регулация имоти към кой имот на ищеца се предават. Заповедите за регулация били обявени за нищожни с влязло в сила решение. Строителството не било извършено от ищеца. Нямало застрояване до 1997г, като застроеното след това било от ответниците и наематели на имоти. Имало решения на ВКС за други имоти в тези рамки в които се сочело, че постройките не са пречка за реституция. Съдът не можел да извършва служебно косвен контрол върху решението за реституция. Позовават се на решение по дело 351/2006г на СГС постановено в производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

От представените по делото на л. 12-13 нотариален акт 46, том XI, дело 1956/1966г.- за собственост по отчуждаване и регулация, л. 55-64 Заповед от 1962 на СГНС, отдел „Архитектура“, заповед от 1965 г. на СГНС, Управление „Архитектура и благоустройство“, позволителен билет, протокол на приемателна комисия, протокол 42 от 26.11.1965г. на Съвета по планово изграждане, Статия 5 и от приетата без оспорване СТЕ въззивния съд намира за установено, че спорният имот попада в обхвата на имот отчужден за нуждите на ищеца през 1965г. От писмените доказателства се установява, че имота е бил на наследодател на ответниците, като е бил включен в ТКЗС, от което е отчужден.

През 1962г. в местността е отреден Парцел II за нуждите на ищеца.

Впоследствие от земите включени в посоченото по-горе ТКЗС са отделени част от тях и през 1965 г. са отчуждени по регулация за ищеца и включени в отредения му по-рано парцел II.

Няма доказателства посочените по-горе заповеди за регулацията да са обявени за нищожни и възражението на В. В. в ОИМ е неоснователно. Няма доказателства след колективизацията и преди или след одобряването на регулацията със заповедта от 1965г., имота да е бил предоставян на министерство на отбраната или друга структура на въоръжените сили. Вещото лице в ОСЗ изрично посочва, че няма документи за такова предаване, а от приемателния протокол за приемане на строежа на ограда, сграда и КПП се установява, че инвеститор на строежа е именно ССБ, като само изпълнител, тоест строител е било ГУСВ (Главно управление строителни войски).

От СТЕ се установява, че процесния имот попада изцяло в обхвата на имота 3 описан в нотариалния акт на л. 12-13 и съставлява част от Парцел II по плана одобрен със заповедта от 1965г. (л. 56). Според СТЕ в имота по последващ кадастрален план от 1973г. са отразени постройки и огради в УПИ II, който е бил нанесен с планов номер 160. След реституционното решение процесната по делото част е била нанесена с планов номер 2540 върху този кадастрален план. Действащият регулационен план е от 1986г. и по него процесния имот попада частично в кв. 2- за комплекс на ССБ (ищеца), частично в улица, частично в кв. 3 за административен комплекс. През 1998г. е бил одобрен нов регулационен план, но заповедта за одобряването му според СТЕ е обявена за нищожна. По действащата ККР имота с пл. 160 е с идентификатор ***. Според СТЕ процесния имот изцяло попада върху имота с идентификатор ***, както и частично върху построена сграда с идентификатор ***-собственост на ССБ. СТЕ посочва, че сградата била построена между 2008г. и 2014г. В тази част настоящият състав не кредитира СТЕ, защото сградата е описана и в решението по административното дело по чл. 11, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а то е от 30.10.2008г. и е посочено, че е изготвено заключение на СТЕ на което се е основало това решение на СГС, което впрочем по никакъв начин не обвързва ищеца, който не е участвал в това производство. Следователно сградата е построена преди това, което се потвърждава и от наличието на тази сграда върху скица от 2005г. на л. 110-издадена по заявление от 2004г-тоест и преди 2004г. сградата е съществувала и е записана на името на ищеца и са неоснователни възраженията на В.В., че застрояването било от трети лица, а не от ищеца.

Представени са позволителен билет за ограда, сграда и КПП на ПП, „Успех“част от ССБ и приемателен протокол за ограда, КПП и сграда-1 етап.“ Тоест имота който е бил отчужден за нуждите на ССБ съставляващ УПИ II е бил и заграден, тоест зает и е бил и заплатен. От нотариалния акт на л. 12-13 се установява и че е заплатена неговата стойност. Възраженията за липсата на решение на ИК на ОНС/СГНС са преклудирани-същите се въвеждат за пръв път с въззивната жалба. Отделно от съдържанието на статия 5 към горепосочения протокол 42/26.11.1965г. на л. 60-61 се установява, че застроителния план за комплекса е одобрен от СГНС с решения по протокол 34/19.05.1964г. и протокол 40/21.09.1965г.

Следва да се съобрази и служебно известното на настоящият състав Решение на ВКС 235/17.04.2024г. по гр.д. 2314/2023г, с което ВКС въз основа на същите писмени доказателства за регулацията е приел за друг имот попадащ в бившия УПИ II (планов 160, сега с идентификатор ***), че е налице валидно отчуждаване и собственик е именно ССБ, като е отменил решение на СГС по в.гр.д. 14407/2019г, като ищците по това дело са били частни правоприемници на ответниците по настоящото дело. Съгалсно решението на ВКС разпоредбите на чл. 10 Б, ал. 1 и чл. 2, т.

3 ЗСПЗЗ в редакциите им към 06.03.2008г. /постановяване на реституционното решение в полза на праводателите на ответника/. Съгласно разпоредбата на чл. 10 Б, 4 ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 99 от 2002г./ бр. 28/1992 г.), собствениците на земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, се обезщетяват по тяхно искане, а съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗСПЗЗ не представляват земеделски земи по смисъла на този закон земи, които са застроени със сгради на стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, както и земи, които представляват дворове или складови помещения към такива сгради. Тези норми изключват възможността за възстановяване на собствеността в хипотезите, при които земите са застроени /без значение е видът, предназначението и законността на застрояването/ или върху тях са проведени други мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността. Построените от организация по пар. 12 ПЗР ЗСПЗЗ в стопанския й двор сгради и съоръжения представляват обществено мероприятие, непозволяващо възстановяване на собствеността върху земята под тях и необходимия прилежащ терен към сградата/съоръжението. В случая има изградена ограда, в процесната част от имота има част от стопанска сграда (складова), целия бивш имот УПИ II (пл.160) е бил заплатен според нотариалния акт-тоест има обезщетяване. Следователно е налице пречка за реституция. Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото имотите, които са били отчуждени за С. са били застроени, то те са изгубили качеството си на земеделска земя по см. на чл. 2 ЗСППЗ, а върху същите, включително и върху процесната част са били проведени мероприятия по см. на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

Настоящият състав не вижда основание да се отклонява от тази практика на ВКС.

Неоснователно е възражението на В. В. за придобивна давност. Никакви доказателства няма тя да е владяла имота. Показанията на св. Радоев и К. не се отнасят до нейни действия, а до действия на други ответници (С. К., Ц. К. и В. Д.). Тези ответници обаче не са заявили възражение за придобивна давност в срока по чл. 131 ГПК-от тяхно име няма подаван отговор на исковата молба. Едва в писмена защита на адвокат А. има такова възражение, но то е преклудирано.