Решение № 9375 от 19.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9375 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20221110112165 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл. 310 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Р. БЛ. Б. срещу ..., с която при условията на обективно съединение са предявени искове с правна квалификация по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 вр. с чл. 225 КТ.

Ищцата твърди, че работила по безсрочно трудово правоотношение с ответника с източник трудов договор, сключен на 27.07.2020г., по силата на който заемала длъжността „Мениджър ключови клиенти“ на пълно работно време. С анекс от същата дата работодателят й възложил да изпълнява работата си от вкъщи.Твърди, че със заповед от 27.01.2022г. трудовото й правоотношение с ответника било прекратено на основание чл.

328, ал. 1 т. 5 КТ. Оспорва уволнението си като незаконосъобразно с конкретни съображения, че в заповедта не е налице изброяване на липсващите качества. Наред с това поддържа, че не е налице твърдяната липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа. Поддържа, че спрямо нея от работодателя й е била проявена пряка дискриминация, с твърдението, че е била заставена да работи на място в офиса му, докато всички останали служители работели от вкъщи. Твърди, че владее отлично писмено и говоримо френски език, както и че с оглед на изплащания й ежемесечен бонус работодателят оценявал високо работата й. Поддържа, че твърдяното в уволнителната заповед отсъствие от работа можело да послужи само като основание за ангажиране на дисциплинарната й отговорност. В средата на м. ноември работодателят въвел план за усъвършенстване и подобряване на работата й, който не я обвързвал, тъй като не бил включен в правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, не предвиждал партньорство и диалог между служителя и работодателя, не установявал период от време и 1 не предвиждал участието на служители от отдел „Човешки ресурси“. Твърди, че последният пълен отработен месец при ответника бил м. ноември 2021г., за който получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3 788,59 лв. Поддържа, че останала без работа вследствие на незаконното й уволнение. При така изложените фактически твърдения отправя искания към съда да признае уволнението й за незаконно, да я възстанови на работа и да осъди ответника да й заплати обезщетение за оставане без работа за времето от 28.01.2022г. до 28.07.2022г. в размер на 22 731,54 лв. Претендира разноски.

Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни с конкретни съображения, че всички описани в процесната заповед основания, от които обосновава липсата на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата й, били налице. Твърди, че ищцата системно и трайно допускала правописни, пунктуационни и граматически грешки в кореспонденцията с крайни клиенти, за което били съставени съответни документи. Прави възражение, че изплащаните допълнителни парични възнаграждения не били мотивирани от отлично свършена работа, а от конкретно изпълнение на цели и показатели на база екипни резултати. Поддържа, че въвел персонален план за подобрение работата на ищцата като финален компромис към нея, като в тази връзка поканил същата да работи на място в офиса му, за да осигури диалог между служител, пряк ръководител и отдел „Човешки ресурси“.

Оспорва иска за обезщетение за оставане без работа както по основание, така и по размер.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото няма спор, а и от доказателствата се установява, че по трудов договор № ЕС/RBD/01.0822/27.07.2020 г., сключен при условията на чл. 70 КТ, ищцата е била назначена при ответника на длъжността "Мениджър ключови клиенти".

По делото е представен анекс към трудовия договор от 01.08.2022г., в който е посочено, че същият е подписан на 27.07.2020г. между ищцата като служител и ответника като работодател и съгласно който страните се уговарят, че работното място може да бъде на домашния адрес на служителя.

На 27.01.2022 г. на ищцата /съгласно признанието за това обстоятелство, обективирано в исковата молба/ е връчена заповед № EXORD/RPA/06/0991 за прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 28.01.2022г., издадена от управителя на ответното дружество. Основание на издаването й е чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ и по повод на това, че служителят не притежава качествата: отлично владеене на писмен и говорим френски език (на ниво майчин език), липса на познания относно работните процеси на екипа, липса на работна етика и чести отсъствия от работа без знанието на прекия ръководител.

В заповедта допълнително е посочено по повод на първия от гореизброените дефицити, че служителят регулярно допуска граматически и правописни грешки в кореспонденцията си с клиенти на френски език и демонстрира силен акцент,който често пречи на безпроблемната комуникация с клиенти чрез обаждания. По същия пункт в 2 допълнение е посочено, че служителят често не използва установените сценарии за отговор на клиентски запитвания, поради което допусканите от нея грешки водят до неефективна и объркваща комуникация с клиентите и значително ниско ниво на обслужване по имейл.

На следващо място в уволнителната заповед работодателят е уточнил по повод изтъкнатата липсата на познания относно работните процеси, че служителката изпитвала затруднения в намирането на информация и не успявала да извърши нужния задълбочен анализ и да адресира ефективно клиентски запитвания, както и да помогне за разрешаването на клиентски проблеми. Посочва се още, че често разчитала на помощ от други членове на екипа и от прекия си ръководител, което възпрепятствало работния процес. Неправилното боравене с инструментите за работа на екипа и некоректното третиране на запитвания според установените правила и процедури, включително процедури за третиране и ескалация, както и основните действащи правила за работа с клиенти, възпрепятствало работата на останалата част от екипа и вредяло на предоставянето на високо ниво на услугата. Посочено е, че служителката не спазвала установените процедури за обръщение към клиенти, демонстрирала агресивно поведение и не изслушвала запитванията им, предоставяла грешна или непълна информация, което често водело до прекъсване на комуникацията преди клиентът да е получил задоволителен отговор.

Във връзка с цитираните в уволнителната заповед липса на работна етика, отказ за спазване на установеното работно време и честите отсъствия от работа в заповедта е посочено, че при Р.Б. били отчетени ниски нива на работна активност и дълги периоди на липса на всякаква активност, както и неизпълнение или ненавременно такова на възложените й задачи, което водело и до регулярно ниска количествена продуктивност на работата й в сравнение с необходимото ниво, както и средното ниво на екипа й. Посочено е, че служителката често отдавала липсата си на активност на технически проблеми, без да ги ескалира, съгласно установените процедури.

Наред с това в уволнителната заповед работодателят е посочил, че в следствие на демонстрираните константни незадоволителни резултати през месеците ноември, декември и януари 2021г. Р.Б. е била подложена на персонален план за подобрение, в изпълнение на който от 95 % заложено подобрение е показала резултат от 66,33 %, който се определя като крайно недостатъчен.

Съдът намира, че уволнителната заповед е мотивирана, като в тази връзка съобрази и константната съдебна практика, включително обективирана в решение № 81/08.05.2012 на по гр. д. № 1363/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 102 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3687/2014 г. на на ВКС, IV ГО, решение № 179 от 07.11.2016 г. по гр. д. № 1237/2016 г., както и приетото в т. 3 от Тълкувателно решение №4/2017г. от 01.02.2021г. по тълкувателно дело №4/2017г. на ОСГК, а именно, че работодателят е длъжен да посочи липсващите качества на работника за ефективно изпълнение на работата чрез изброяването им или като посочи начина, по който работникът се справя с възложената работа. В процесния случай в заповедта посочени с необходимата конкретика за реализиране правото на защита на уволнената служителка както приетите за липсващи качества, така и фактите и

3 обстоятелствата, които са мотивирали работодателя да достигне до извода си за тази липса.

Предвид горното съдът не споделя оплакването на ищцата за неспазване изискванията за мотивиране на заповедта.

Съгласно приетото в Решение № 291 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2823/2013 г., III г. о., ГК, липсата на качества в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно състояние, което може да се дължи на различни причини- недостатъчна образованост /което следва да се различава от липсата на образование/, липса на опит или природни дадености съобразителност, сръчност схватливост, концентрация, способност за работа с хора и пр. които обаче следва да отразяват трайно състояние на работника или служителя, а не да бъде единична проява или инцидентно негово състояние. Необходимо е също така именно в резултат на тази липса на качества работникът или служителят да не изпълнява или да изпълнява лошо неточно или частично своите трудови задължения.

При направените в исковата молба оспорвания в тежест на работодателя е разпределено да докаже, че на ищцата липсват посочените в заповедта качества и това пречи на ефективното изпълнение на работата й.

Съгласно представената длъжностна характеристика ищцата има следните задължения: да разрешава проблеми чрез телефонни обаждания и имейли; да бъде информирана за фирмените правила и процедури; да отговаря на въпроси на клиентите и разрешава проблеми в полза на компанията и интереса на клиента; да работи в съответствие с вътрешни за отдела и фирмени правила и работни процедури, да поддържа отлично ниво на удовлетвореност на клиентите както по телефона, така и по електронната поща; да извършва проактивни телефонни разговори към клиенти според предварително определени сегменти; да информира съответните отдели относно проблеми на сайтовете, за точното съдържание и разрешаване; да поддържа чиста работна среда и да пази повереното офис оборудване; да генерира и организира на ежеседмична база потенциални, активни и неактивно V I P списъци на играчи за контакт, да изготвя подходящи оферти и да ги комуникира към клиента; добро познаване на потребителските профили на клиентската база, включително поведение, интереси, харесвания и недостатъци, както и да поддържа на ежедневна база данни за своята работа, която подлежи на ежемесечна проверка. Сред изискванията за заемане на длъжността е посочено отличен френски език (писмено и говоримо) на ниво майчин език.

От разпита на свидетеля ..., заемал длъжност при ответника, идентична с тази на ищцата, по делото се установява, че всички разговори и дейности, свързани с трудовите задължения, са изцяло на френски език. Свидетелят съобщава, че е работил в един екип с ищцата, като също е бил подложен на план за усъвършенстване. Разяснява, че критериите за получаване на допълнителен бонус към трудовото възнаграждение са били постигнати екипни и лични резултати. Свидетелят заявява, че всеки месец са изплащани такива бонуси, като качественото представяне на служителя било ирелевантно при определянето им. Сочи, че при количествени дефицити работодателят намалявал размера на това допълнително възнаграждение.

4

От разпита на свидетелката Д. СТ. З., чиито показания съдът прецени при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки евентуалната им заинтересованост от изхода на делото с оглед на качеството й на служител на ответното дружество, по делото се установява, че обичайна практика при оценка на качеството на работата на служителите на ... е да се „калибрират“ показателите, дадени от участващите оценяващи.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-лингвистична експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано, по делото се установява, че ищцата Р.Б. има задълбочени познания по френски език и че владее същия на ниво С1 или С2 по Европейската езикова рамка. Вещото лице сочи, че произношението на Р.Б. е в значителна степен повлияно от произхода й и че същата допуска не много редки граматически, правописни и правоговорни грешки, които обаче нямат смисловооопределящо значение в комуникацията.