Решение № 95 от 12.05.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Търговско дело №

20254100900006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.625 и сл. от ТЗ.

Образувано е по молба с правно основание чл.625 ТЗ от длъжника „М – ДИЗАЙН ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК 205998996, чрез пълномощник адв.М. И. – ВТАК, изрично упълномощен, с която са изложени твърдения, че дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност с начална дата 13.12.2024г. и не е в състояние да изпълни своите безспорни, ликвидни изискуеми парични задължения към ТД на НАП Велико Търново за данъци и осигуровки в размер на 44 689,93лв. Твърди се, че трудовите договори на работниците и служителите са прекратени към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ /13.01.2025г./, към която ТД – молител притежава МПС, машини и съоръжения, съгласно приложен Опис. С уточняваща молбата по чл.625 ТЗ молба от 21.01.2025г. посочва, че дружеството – молител няма вземания от свои длъжници. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което бъде открито производство по несъстоятелност спрямо „М – ДИЗАЙН ИНВЕСТ“ ЕООД, поради състояние на неплатежоспособност.

В СЗ молителят, чрез пълномощник адв.М. И. - ВТАК, поддържа молбата по чл.625 ТЗ и моли да бъде уважена.

Съдът, след като разгледа молбата и съобрази приложените към същата писмени доказателства и заключението на назначената ССчЕ за установяване финансовото състояние на дружеството, приема за установено от фактическа страна следното:

За установяване финансово – икономическото състояние на длъжника по делото е назначена СИЕ, като от ВЛ Р. В. Б. са изготвени основно и допълнително заключения.

Видно от основното писмено заключение на ВЛ Р. Б. по допуснатата СИЕ, възприето от съда като пълно, компетентно и обосновано, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ – 13.01.2025г., общият размер на задълженията на молителя към доставчици и публичноправни задължения е 99 894,67лв., от които 36 155,55лв. главница към ТД на НАП Велико Търново за ДДС и Корпоративен данък по РА №04000423004505-091001/09.02.2024г. и 9015,56лв. лихва, както и задължения към доставчици: общо 54 723,56лв. главница. Видно от основното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, наличните публични задължения на молителя датират от 09.02.2024г., като на 10.04.2024г. от ТД на НАП е 1 образувано ИД №241519682/2024г. Видно от първоначалната СИЕ, към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ, няма счетоводни данни за отчетени задължения към работници и служители. Видно от първоначалната СИЕ, след 30.11.2023г. и 31.12.2023г. молителят не е извършвал други плащания. ВЛ по СИЕ заключава, че за периода от 01.01.2023г. молителят не обслужва наличните си задължения. Видно от първоначалната СИЕ, стойността на актива на дружеството е 165088,36лв., от които КМА - 160687,28лв. – вземания, от които 18,38лв. – Наличност на парични средства в брой в каса и 139,72лв. – Парични средства по банкова разплащателна сметка в лева, които вземания по дадени на ВЛ по СИЕ обяснения в счетоводството не може да се определи дали същите ще бъдат събрани, респ. стойност на пасива: 67 219,84лв., като в счетоводството на молителя не са отразени всички публичноправни задължения на молителя към ТД на НАП В.Търново, свързани с търговската му дейност.

Видно от първоначалната СИЕ, публичноправните задължения на молителя датират от 2023г., увеличават своя размер през 2024г., от ТД на НАП е образувано ИД на 10.04.2024г., молителят е спрял погасяването на публичноправните си задължения през 2023г., а едновременно с това задълженията са били увеличени след извършена данъчна ревизия и влязъл в сила РА. Видно от СИЕ, окончателно е спряло отчитането на приходи от 01.01.2024г., поради прекратяване дейността на дружеството, а общо е увеличен размера на задълженията.

ВЛ по първоначалната СИЕ заключава, че ако през периода до 31.12.2022г. затрудненията на молителя са били временни, то през периода от 01.01.2023г. до 31.12.2024г. те са се превърнали в затруднения с траен характер. Видно от СИЕ, считано от 01.01.2024г.

ТД – молител не развива търговска дейност. Според първоначалната СИЕ,началните разноски в производството по несъстоятелност, ако се вземат предвид само възнаграждението и осигурителните вноски за синдик, биха били в размер на 6660лв. за период от 6 месеца, и в размер на 13 320лв. за период от една година. Видно от първоначалната СИЕ, финансовите затруднения на молителя са започнали от 2023г., от когато спира погасяването на задълженията към посочените кредитори, в т.ч. и към ТД на НАП, както и че в цялост задълженията към ТД на НАП увеличават своя размер през 2024г. спрямо предходната 2023г. и след 01.01.2024г. длъжникът не е изпълнявал своите безспорни изискуеми парични задължения към совите кредитори, в т.ч. доставчици и ТД на НАП.

Видно от допълнителното писмено заключение на ВЛ по СИЕ, с което ВЛ е преизчислило финансово – икономическите показатели на дружеството – молител, на база актуалните му безспорни изискуеми парични задължения, за 2023г. и 2023г. коефициента на обща ликвидност е от по 1,61, което е малко над добрите финансови показатели за ликвидност, които са между 1,25 – 1,5. Видно от ДСИЕ, през периодите на 2023г. и 2024г. преизчислените стойности на показателите за финансова автономност показват, че дружеството – молител има по - голяма финансова зависимост, при съотношението между собствения капитал и пасивите /задълженията като чужди привлечени средства/. Видно от ДСИЕ, получената стойност на коефициента на задлъжнялост показва по – голям обем на задлъжнялост, т.е. зависимост от чуждите /привлечени/ средства, което е съотношение 1:1, при съпоставяне на пасивите /задълженията/ със собствения капитал.

Изслушано в СЗ ВЛ по ДСИЕ Р. Б. е категорично, че за 2023г. и 2024г. финансовите затруднения на молителя са придобили траен характер.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Молбата от длъжника с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на предявеното в същата основание като материално – правна предпоставка – неплатежоспособност по смисъла на чл.607а ал.1 вр. чл.608 ал.1 т.2 от ТЗ, е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

Съгласно чл.607а ал.1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен. Следователно, за да бъде открито производство по несъстоятелност следва молителя да е търговец, който да е неплатежоспособен, съгласно легалната дефиниция, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ. В процесният случай молителят – длъжник е търговско дружество с правно организационна форма на ЕООД и е търговец по смисъла на 2 чл.1 ал.2 т.1 от ТЗ.

Съгласно легалната дефиниция на неплатежоспособността, дадена в чл.608 ал.1 от ТЗ, тя представлява обективно икономическо състояние на длъжника на невъзможност за плащане на изчерпателно изброените в ал.1 изискуеми задължения, сред които и парично задължение, породени от или отнасящо се до търговска сделка, вкл. нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й /чл.608 ал.1 т.1 ТЗ/, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност /чл.608 ар.1 т.2 ТЗ/. Чл.608 ал.3 ТЗ въвежда оборимата презумпция, съгласно която, състоянието на неплатежоспособност се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Съгласно чл.608 ал.3 ТЗ, спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ има следните елементи: 1/ парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка между длъжника и кредитора и с трети лица, публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, 2/изискуемо парично задължение, 3/обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично задължение.

В процесният случай са налице всички елементи от фактическият състав на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ, поради което по отношение на молителя – длъжник следва да бъде открито производство по несъстоятелност.

Безспорно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установи, че към датата на подаване на молбата по чл.625 ал.1 ТЗ /13.01.2025г./ ТД – молител има общ размер от 99 894,67лв. непогасени изискуеми парични задължения към доставчици, породени от или отнасящи се до търговски сделки, и изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП гр.В.Търново, свързани с търговската му дейност, от които парични задължения към ТД на НАП В.Търново са в размер на 36 155,55лв. главница и задължения към доставчици в размер на 54 723,56лв. главница. Безспорно от писменото заключение на ВЛ по СИЕ се установи, че, финансовите затруднения на ТД – молител са започнали от 2023г., от когато спира погасяването на задълженията към посочените кредитори, в т.ч. и към ТД на НАП, в цялост паричните му задължения към ТД на НАП увеличават своя размер през 2024г. спрямо предходната 2023г., считано от 01.01.2024г. ТД – молител прекратява търговската си дейност и след 01.01.2024г. не е изпълнявал своите безспорни изискуеми парични задължения към своите кредитори, в т.ч. доставчици и ТД на НАП гр.В.Търново. Освен наличието на първите две предпоставки от фактическият състав по чл.608 ал.1 ТЗ – наличие на безспорни, ликвидни, изискуеми парични задължения на длъжника, породени от или отнасящи се до търговски сделки, и публичноправни задължения към ТД на НАП В.Търново, свързани с търговската му дейност, налице е и третата предпоставка на неплатежоспособността по чл.608 ал.1 ТЗ, а именно обективна невъзможност на длъжника да изпълни изискуеми парични задължения. Това е така, доколкото, считано от 01.01.2024г. ТД – молител не развива търговска дейност, съответно не реализира приходи от такава, по счетоводни данни разполага с КМА общо в размер на 160 687,28лв., от които: 160 529,18лв. – Други вземания, които, по данни от счетоводството, не е сигурно дали ще могат да бъдат събрани, и от които КМА наличността на парични средства в брой в каса от 18,38лв. и на парични средства по банкова разплащателна сметка в лева от 139,72лв. е незначителна и със паричните суми в каса и по банкова сметка длъжникът не би могъл да погаси началните разноски в производството по несъстоятелност, нито безспорните си, ликвидни и изискуеми парични задължения към доставчици, породени от търговски сделки, и публичноправни задължения към ТД на НАП В.Търново, свързани с търговската му дейност. Видно от ДСИЕ, за периодите на 2023г. и 2024г. дружеството – молител има по - голяма финансова зависимост и по - голям обем на задлъжнялост. Изслушано в СЗ ВЛ по ДСИЕ е категорично, че независимо от получените стойности на коефициента на обща ликвидност за 2023г. и 2024г. от по 1,61, който е малко над максималната стойност от 1,5 на добри финансови показатели за ликвидност, за периодите на 2023г. и 2024г. затрудненията на молителя имат вече 3 постоянен характер, доколкото получените стойности на коефициента на обща ликвидност са вследствие на КМА, според счетоводния баланс, и доколкото другите вземания на молителя от 160 529,18лв. не е сигурно дали ще бъдат събрани.

С оглед изложеното, молителят е в обективна, трайна и с необратим характер невъзможност да изпълнява паричните си задължения, породени от или отнасящи се до търговска сделка и публичноправните си задължения към ТД на НАП, свързани с търговската му дейност, и се намира в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 ТЗ, поради което и молбата с правно основание чл.625 ТЗ е основателна и следва да бъде уважена. Не на последно място, неплатежоспособността се предполага на основание чл.608 ал.3 изр.1 ТЗ, доколкото, видно от ССчЕ, след 31.12.2023г. длъжникът е спрял плащанията.