Решение № 5016 от 20.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5016 гр. София, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия А.а

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20261100501023 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Д. К., действащ чрез неговата майка и законен представител М. В. К., срещу решение № 17930/06.10.2025 г., по гр. дело № 14428/2025 г., на СРС, ГО, 89 състав, в частта му в която е отхвърлен иска за издръжка за разликата над 400 лева, до пълния предявен размер от 700 лева. Счита, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон, и практиката на ВКС. Излага съображенията си, поради които моли съдът да го отмени в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск в пълния му размер от 700 лева. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна Д. А. К., с отговора на въззивната жалба, счита същата за неоснователна, а решението в обжалваната му част - за правилно, законосъобразно и мотивирано.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа .

В съдебно заседание въззиваемия моли съда да остави без уважение 1 жалбата.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

С решение № 17930/06.10.2025 г., по гр. дело № 14428/2025 г., СРС, ГО, 89 състав, е изменил размера на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК на дължимата месечна издръжка от Д. А. К., ЕГН**********, определена с решение № 132971 от 04.06.2019 г. по гр. дело № 9102/2019 г. по описа на 86-и състав, Софийски районен съд, в полза на А. Д. К., ЕГН**********, действащ чрез своята майка и законен представител М. В. К., ЕГН**********, като е осъдил на основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК Д. А. К., да заплаща на А. Д.

К., действащ чрез своята майка и законен представител М. В. К., месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от 12.03.2025 г. до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлил иска за сумата над 400 лева до претендирания размер от 700 лева. Допуснал е, на основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Д. К., действащ чрез своята майка и законен представител М. В. К., да заплати на Д. А. К., сумата от 272,73 лева, представляваща разноски. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Д. А. К., да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 360 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.

Предмет на производството по чл. 150 от СК е налице ли са промени в обстоятелствата, при които е определена издръжката, имащи траен и продължителен характер, изразяващи се в изменение на нуждите на издържания или на възможностите на задълженото лице. Релевантно за основателността на предявения пред СРС иск е налице ли е нарастване потребностите на детето или налице ли е увеличаване на възможностите на неговия баща. При определяне размера на увеличената месечна издръжка 2 съдът се съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, или увеличените възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя му.

В настоящия случай с фактическите твърдения в исковата молба ищецът е основал иска си на трайно съществено увеличаване на нуждите му.

Въззивникът навежда доводи, че определянето на 400 лв. е прекомерен дял за майката, която фактически поема ежедневната грижа и текущите разходи, че решаващият състав определя като съществено обстоятелството, че бащата има аналогично алиментно задължение към друго лице, без в тази насока да са представени никакви доказателства, че не може да се приеме, че ответникът изпълнява задължението си да издържа К., че СРС без каквито и да било мотиви определя увеличеният размер на издръжката на 400 лв. месечно, въпреки доказаната нужда на ищеца и посочената база за сравнение на доходи. Неправилно е постановено и, че не следва да се фиксира 5-то число на месеца като падеж за месечното плащане на издръжката, тъй като не следва да се поставя майката в несигурност кога ще бъде получена присъдената сума, че практиката е наложила да бъде определян падеж за изплащане на издръжката именно защото следва да се покрият нуждите на детето за текущия месец и този падеж се определя в рамките на първите дни на месеца , след което започва да тече лихвата за забава.

Тези доводи настоящата инстанция счита за неоснователни.

Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към тях. В първа инстанция са ангажирани доказателства за средномесечен брутен доход на бащата за 2024 г. в размер на 958,48 лв./лист 100 от делото на СРС/(т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. – така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС), както и такъв доход на майката за същата година от 2004,47 лв.(лист 132 от делото на СРС). Размера на месечната издръжка, определен от СРС е 3 съобразен с възрастта на детето и възможностите на бащата да го издържа.

Останалата сума, необходима за издръжката на А., следва да се поеме от майката, която също следва да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за детето. Доказаните в първоинстанционното производство доходи на същата са два пъти по-големи от тези на бащата, като майката, за разлика от бащата, няма безусловни алиментни задължения към други непълнолетни деца. Задължението на Д. А. К. към детето му К. за издръжка, задължително следва да бъде съобразено при определяне размера на издръжката за другото му дете А., като без значение е обстоятелството дали Д. А. К. осигурява издръжка за К. в натура или в парични средства(издръжка за това дете е дължима във всички случаи), още повече, че двете деца са на еднаква възраст и необходимата им издръжка за задоволяване на базовите им потребности следва да е приблизително сходна величина. Въпреки доказаната нужда на ищеца, доходите на задълженото за издръжката му лице, не позволяват по-голямо финансово участие на бащата в издръжката на детето му А., включително и поради задължението за издръжка и за детето му К.-това са причините, които налагат издръжката да бъде определена в размер на 400 лв.

Преобладаващата съдебната практика е да не се фиксира число на месеца като падеж за месечното плащане на издръжката, която се споделя и от настоящия съдебен състав-съдебните актове в противната насока са изключение.

И във въззивната инстанция не се ангажираха доказателства, които да разрушат убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение- представените доказателства са за облагаем месечен доход на бащата в размер на 562,43 евро(лист 42 от делото на СГС).

Ето защо, първоинстанционният съд правилно е определил размера на увеличената месечна издръжка.

Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото- отхвърляне на въззивната жалба искането на въззивника за присъждане на разноски е неоснователно.

Така мотивиран, Софийският градски съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17930/06.10.2025 г., по гр. дело № 14428/2025 г., на СРС, ГО, 89 състав, в обжалваната му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. Д. К., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М. В. К., ЕГН **********, за присъждане на деловодни разноски, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5