Решение № 265000 от 23.07.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № …..

Гр. София, 23.07.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Роси Михайлова при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5016 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по въззивна жалба на ищеца З. „Б.В.И.г.“ АД срещу решение № 12454/15.01.2020 г. на СРС, 68 с - в, по гр. д. № 27805/2016 г., с което са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 213, ал. 1, изр. 3 К3 (2005 г. - отм.), предявени от З. „Б.В.И.г.“ АД срещу З. „О.З.“ АД, в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на МПС - влекач с per.

№ *******/стар *******/, за заплащане на сумата от 1 841. 04 лв., представляваща незаплатена част от платено от ищеца застрахователно обезщетение по риск „Булстрад Каско Стандарт“ по щета № 470414151541786 за имуществените вреди на автомобил "Ауди А8", с peг. №*******, причинени от ПТП, реализирано на 18.09.2015 г. в гр. Бургас и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за лихви за забава за периода от 15.01.2016 г. до 19.05.2016 г. в размер на 64, 50 лв. и ищецът е осъден за разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че в противоречие с доказателствата СРС е приел, че не са реализирани предпоставките за суброгация на ищеца и за възстановяване на изплатеното от него застрахователно обезщетение по риска „Автокаско“ от ответното дружество. Неправилно СРС е направил извод, че е останало недоказано наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, и от там - материалноправната легитимация на ответника по исковете. Твърди, че този факт се установява от приетата по делото справка от ГФ за сключени застраховки „гражданска отговорност“ в периода, като ответникът не е оспорвал вписванията в електронния регистър и съдът е следвало да съобрази информацията от него. СРС е следвало да уважи искането на ищеца и да задължи ответника да представи застрахователната полица по „гражданска отговорност“ по чл. 190 ГП, тъй като ищецът не разполага с полицата. Освен това, фактът не е спорен, тъй като ответникът е признал частично претенцията и я е заплатил на ищеца, а искът е само за разликата до пълния твърдян от ищеца размер. Единственият спорен въпрос между страните е бил размерът на регресното вземане, който се установява от приетата пред СРС САТЕ. Поддържа, че всички останали предпоставки за реализиране на правото на ищеца са изцяло доказани в процеса. Моли да се отмени атакуваното решение на СРС и се уважат исковете изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззиваемата страна - ответникът ЗАД „ОЗК -

Застраховане” АД, чрез представителят си, оспорва въззивната жалба в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържа, че основателно СРС е приел, че не е доказана пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по исковете.

Съдът изрично е указал на ищеца в доклада по делото по реда на чл. 146, ал. 1 ГПК, по който не са направени възражения, че следва да представи доказателства за наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“, каквито ищецът не е ангажирал. Поддържа, че решението е правилно и обосновано и следва да се потвърди. Претендира разноски за юрисконсулт.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :

Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отменен понастоящем) срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” на причинителя на вредата и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за забава върху него.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Съдът проверява служебно и нарушения на императивните материално правни норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата незаконосъобразност, изложени в жалбата.

Главният иск е с правно основание чл. 213 КЗ (отм. към момента, но действащ към момента на ПТП, който намира приложение към процесното правоотношение). Съгласно посочената норма, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност”.

Регламентираното с тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно право.

Уважаването на иска е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да се налице кумулативно - от една страна наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпването на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия. Следва да се установи и отговорността на прекия причинител на вредите при условията на чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях.

Според установената по делото фактическа обстановка и видно от двустранният протокол за ПТП, на 18.09.2015 г. е настъпило ПТП в гр. Бургас, с участието на собственика на автомобил „Ауди А8", е peг. №*******, застрахован при ищеца в процесния период и МПС - влекач с peг. № *******(стар *******), описан като застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност“.

Според протокола за ПТП виновен за произшествието е водачът, управлявал МПС - влекач с peг. № *******(стар *******), застрахован по риска „гражданска отговорност“ при ответното дружество. Видно от отбелязването в протокола за ПТП, при съставянето му е представена застрахователната полица по „гражданската отговорност“ № 2311500642796.

Във връзка с ПТП при ищеца е образувана, преписка по щета № щета № 470414151541786 г. по уведомление на собственика на увреденото МПС. Установява се, че по щетата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 863, 97 лв. за вредите, причинени на „Ауди А8", е peг. № ******* в резултат от ПТП, съгласно преводно нареждане от 19.11.2015 г.

Според мотивите на СРС, спорен въпрос по делото е наличието на застрахователно правоотношение на при ответника на МПС - влекач с peг. № *******(стар *******), по застраховка „гражданска отговорност“.

СРС е приел, че този факт, от значение за пасивната материалноправната легитимация на ответника, не е установен от ищеца в производството.

Като съобрази становищата на ответника в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК и в производството, за разлика от СРС, настоящият състав намира, че поставения въпрос не е бил спорен по делото. Съгласно общото правило на чл. 153 ГПК, на доказване подлежат само спорните факти въведени в процеса, не и безспорните такива. Изводите на СРС не са съобразени с процесуалния закон.

На първо място, в отговора на исковата молба ответникът не е оспорвал наличието на застрахователно правоотношение на влекач с peг. № *******(*******) по застраховка „гражданска отговорност“ при него в процесния период, а е оспорвал застрахователното правоотношение по застраховка „каско“ с ищеца. На следващо не е оспорвал и факта, че е платил частично по регресната претенция на ищеца. Единствените му възражения са касаели размера на застрахователното обезщетение, механизмът на произшествието и увредените от него части по МПС, като ответникът е поддържал, че вина за ПТП има застрахования при ищеца вода, защото е нарушил правилата на чл.

98, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 ЗДвП и се е позовал на съпричиняване на резултата по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Освен това ответникът е поддържал, че с частичното плащане на сума по регресната щета на ищеца в размер на 1 047, 93 лв., което той не оспорва, а напротив – изрично признава, е покрил размера на дължимото застрахователно обезщетение и обичайните разноски извънсъдебно и няма повече задължения по тази щета.

За разлика от СРС, настоящият въззивен състав приема, че наличието на валидна застраховка към датата на ПТП - 18.09.2015 г. се установява от справката от официалният регистър на застраховки гражданска отговорност на Гаранционния фонд. Според нея към датата на ПТП причинителят на ПТП е имал договор по застраховка „гражданска отговорност“ с ответника ЗАД „ОЗК -

Застраховане“ АД по полица № 2311500642796, описана и в двустранния протокол за ПТП. Тази официална справка от сайта на ГФ съставлява достатъчно писмено доказателство за установяване на релевантният за спора факт, че е сключен застрахователен договор по „гражданска отговорност“ в процесният за спора период за влекач с peг. № *******(*******), още повече, както се посочи, въпросът не е бил спорен между страните в производството.

В отговор на доводите на ищеца в жалбата, въззивният състав намира за необходимо да отбележи, че съгласно изричната норма на чл. 295, ал. 7 КЗ (отм.), документите, изготвени от ГФ въз основа на данните от Информационния център, до доказване на противното, удостоверяват застрахователя, номера на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците, началната и крайната дата на покритието, регистрационния номер и номер на рама (шаси) на моторното превозно средство, име/наименование и адрес/адрес на управление на собственика на моторното превозно средство или превозвача на пътници със средства за обществен превоз. Следователно, КЗ е въвел оборима презумция, че, до доказване на противното, справката е достатъчно доказателство по смисъла на закона за установяване наличието на застрахователно правоотношение. Презумцията не е оборена в производството.

На следващо място, ответникът признава частично плащане по щетата. Това обстоятелство, освен че е прието за безспорно в първото по делото съдебно заседание пред СРС, се установява и от споразумение за уреждане на насрещни задължения, подписано от двете страни на 23.03.2016 г. В приложение по него, под № 31 е описана процесната щета и одобрената за плащане сума по нея в размер на 1 047, 93 лв., заплатена от ответника.

Въззивният състав намира, че фактът на частично извънсъдебно погасяване на регресната претенция от ответника, като неизгоден за него факт, следва да се тълкува като признание на претенцията до заплатения размер. Действително, плащането на сумата не доказва сключване на застрахователен договор по застраховка „гражданска отговорност“, но както вече се посочи - въпросът за сключването на договора не е оспорен в производството и е доказан от справката от ГФ.

При неоснователност на решаващият извод на СРС за недоказана пасивна материалноправна легитимация на ответника, въззивният съд намира, че следва да се обсъди наличието на останалите предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.).

Настоящият състав намира, че са установени предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя по „каско“ в полза на пострадалия. Установяват се и предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях.