Решение № 118 от 29.03.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. К., 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Марияна Суркова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Гражданско дело № 20225140101516 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр.София, срещу В. В. Б. от гр.К., по искове за парични вземания по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, с цена 4862.43 лева неплатена главница, 1665.37 лева договорно възнаграждение, 4369.55 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 115.75 лева лихва за забава, 2322.27 лева законна лихва, произхождащи от Договор за потребителски кредит N 3033934481 от 20.07.2018г. Исковете са установителни по характера си, предявени по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, издал заповед по чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал такъв, с който оспорва иска. Излага подробни съображения.

Районният съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните, приема за установено следното:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит N 3033934481 от 20.07.2018г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 т ГПК е подадено, като към устните състезания сумите са дължими. Дължат се и претендираните и уговорени в договора и споразумението договорни възнаграждения и възнаграждения за закупен пакет. Дължи се и законна лихва. В правомощията на съда, разглеждащ иска по чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, е да установи вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, и което съответно е възразено като недължимо от длъжника, макар и при условията на чл.415, ал.1 т.2 от ГПК, в случая вземане за главница.

Предметът на иска е предопределен от основанието на вземането по заповедта по чл.410 от ГПК, и по други различни факти съдът няма правомощие да се произнася, макар те да следват от доказателствата, на които ищецът се позовава, тъй като не би се постигнала целта 1 на заповедното производство. Когато вземането е оспорено от длъжника, заповедта за изпълнение влиза в сила след потвърждаване на вземането със сила на присъдено нещо с решението по чл.422, ал.1 от ГПК.Тогава ще са налице условията за принудително изпълнение на вземането въз основа на издаден изпълнителен лист за същото от заповедния съд. Целта на предявения иск е да се установи вземането на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, което обуславя правомощие на настоящия съд да се произнесе по същество за съществуването му така както е посочено в заповедта. Последната в случая е съответна на заявените в заявлението по чл.410 от ГПК правопроизводящи факти за дължима главница по договора за потребителски кредит, които индивидуализират заявеното парично вземане и неизпълнението на длъжника, представляващо основание кредиторът да търси съдебна защита на вземането, когато то не е изпълнено на падежа, и посочването на тези обстоятелства дава възможност съдът да извърши преценка налице ли е вземане, определено по основание, размер и с настъпил падеж, в забава ли е длъжникът и дължи ли обезщетение за забава. Съдът издава заповед по чл.410 от ГПК само въз основа на посочените в заявлението обстоятелства/твърденията на кредитора/, а не въз основа на представени документи, и гаранция за защита правата на длъжника е уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл.414 от ГПК. Неизпълнението е факт, който поражда различни права за кредитора в зависимост от уговорките в договора. Доказването, че вземането произтича и от други факти, в случая уговорена възнаградителна лихва, за която се установява, че се претендира като част от главницата, обуславя правомощие на настоящия съд да отхвърли иска по чл.422, ал.1 от ГПК за тази част, тъй като по своята правна същност договореното възнаграждение по договор за заем не е част от главницата, което следва както от уговорките в договора, така и от законовата уредба –чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.5, ал.10 от ЗПК, чл.11 ЗПК, чл.14 ЗПК, чл.19 от ЗПК и др.

При този изход на делото и съгласно чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски.

Мотивиран от изложеното, Районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на В. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., ************** съществуване на вземане на „Профи кредит България" ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България N 49, бл.53Е, вх.В, общ.Столична, обл.София, в размер на 4862.43 лева неплатена главница, 1665.37 лева договорно възнаграждение, 4369.55 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 115.75 лева лихва за забава, 2322.27 лева законна лихва, произхождащи от Договор за потребителски кредит N 3033934481 от 20.07.2018г. , ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане.

ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. К., **************, да заплати на 2

„Профи кредит България" ЕООД с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България N 49, бл.53Е, вх.В, общ.Столична, обл.София, сумата 633.42 лева разноски в настоящото производство и заповедното.

Решението подлежи на обжалване пред К.йския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3