Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 382 от 17.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 1048/2021
Вид
Решение № 382
Подписан
17.06.2023
В сила
17.06.2023
Състав
Теодора Кръстева, Валентин Бойкинов, Светлин Михайлов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001001048 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260080 от 09.07.2021 г., постановено по търг. дело № 204/2020 г., Софийски окръжен съд, Търговско отделение, 5 ти състав е прекратил на основание чл.517, ал.4 ГПК търговско дружество „П. Екорециклиране“ЕООД, по предявен от „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД и е осъдил на осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът да заплати направените по производството съдебно-деловодни разноски в размер на сумата от 380 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „П.

Екорециклиране“ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно.

Твърденията в жалбата са, че отказвайки събирането на посочени от страната доказателства и постановявайки делото да бъде разглеждано в закрито заседание по съдопроизводствения ред на чл.376, ал.1 ГПК, ответникът е бил лишен от възможността да организира защитата си срещу иска чрез изслушване на съдебно-счетоводна експертиза и за приемане като писмено доказателство на оборотни ведомости, чрез които да са определи действителната стойност на дружествения дял на едноличния собственика на капитала. Сочи се във въззивната жалба, че със събирането на тези доказателства е щяло да се установи обстоятелството, че стойността на дружествения дял на П. П. към края на месеца за който настъпва прекратяването е равна на нула, поради което и взискателят не би могъл да се удовлетвори за вземането си и провеждането на ликвидация на дружеството е необосновано.

1

Ето защо според въззивния жалбоподател събирането на посочените доказателства е било относимо и необходимо доказателствено средство чрез което той да осигури доказването на основната си защитна теза по делото от която възможност той е бил лишен неоснователно от първоинстанционния съд.

На следващо място поддържа се в въззивната жалба, че неоснователно първоинстанционният съд е отказал да зачете настъпилата по силата на закона перемпция, изразяваща се в това, че взискателят не е искал извършване на принудително изпълнение за посочения в отговора на исковата молба период от време, вследствие на което правото му да иска провеждане на принудително изпълнение се е погасило, вкл. и възможността да иска такова чрез прилагането на изпълнителния способ по чл.517, ал.4 ГПК.

Искането към въззивния съд е да се отмени първоинстанционното решение като неправилно и вместо него да се постанови друго с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба с която ищецът „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД е поискал да бъде постановено решение, по силата на което на основание Чл.517, ал.4 ГПК да се постанови прекратяване на търговско дружество „П. Екорециклиране“ЕООД поради наличието на принудително изпълнение по изп.дело № 249/2013г. на СИС към РС Тетевен, което е насочено срещу притежаваните от длъжника П. П. П. дялове в капитала на дружеството.

Ответникът „П. Екорециклиране“ЕООД, чрез процесуалния му представител адв. Т.

К., е оспорил предявения иск за прекратяване на търговското дружество с твърдения, че стойността на дружествения дял на едноличния собственик на капитала П. П. към края на месеца за който настъпва прекратяването е равна на нула, поради което и взискателят не би могъл да се удовлетвори за вземането си от него, което ще има за последица от това, че провеждането на ликвидация на дружеството е необосновано.

Навежда и твърдения срещу иска, че е налице настъпила по силата на закона перемпция, изразяваща се в това взискателят не е искал извършване на принудително изпълнение за посочения в отговора на исковата молба период от време, вследствие на което и правото му да иска провеждане на принудително изпълнение се е погасило, вкл. и възможността да иска такова чрез прилагането на изпълнителния способ по чл.517, ал.4 ГПК.

2

Оспорил е и активната легитимация на ищеца по иска тъй като тя се основавала на договор за цесия по силата на който старият кредитор „ЦКБ“ЕАД е прехвърлил вземането си в полза на „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД като оспорва да му е връчено уведомление за цесията по чл. 99, ал.3 ЗЗД от страна на предишния кредитор.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява, че с изпълнителен лист от 11.08.2009год., издаден по ч.гр.дело № 568/2009год. на Районен съд Ботевград П. П. П. е осъден да заплати на „Централна кооперативна банка“АД сумата от 3 000 лева, представляваща неизплатена главница по договор за издаване и използване на кредитна карта, ведно със законната лихва, считано от 29.06.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 183,79 лева за периода от 24.04.2008г. до 29.06.2009г., както и сумата 14,58 лева лихва за периода от 30.05.2009г. до 29.06.2009г. както и сумата от 83,97 лева разноски по делото.

Не е спорно, а и се установява, че въз основа на гореописания изпълнителен лист е образувано изпълнително дело№11/2010г. по описа на ЧСИ Я. С., рег.№ ***. С молба от 04.06.2012г. настоящият ищец „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД, на основание чл. 429 ГПК, поради настъпило частно правоприемство- договор за цесия, е поискал да бъде конституиран като взискател в качеството му на цесионер. Установява се, че след като ищцовото дружество е конституирано като взискател е поискало делото да бъде изпратено за продължаване на принудителното изпълнение на СИС към Районен съд Тетевен, където е преобразувано под № 249/2013г.

По делото е представен и е приет като доказателство договора за цесия от 28.12.2011г. по силата на който „Централна кооперативна банка“АД е прехвърлила възмездно на дружеството ищец „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД своето вземане към П. П.

П., произтичащо от Договор за издаване и използване на международна кредитна карта Мастер Кард/Виза от дата 13.05.2007г. и за което е издаден описаният по-горе изпълнителен лист. Вземането е прехвърлено с привилегиите, наличните обезпечения и другите му принадлежности, ведно с лихвите и разноските по съдебните и изпълнителни производства, натрупани в резултат на неизпълнение на договорните задължения.

Видно е от представеното по делото уведомление на л. 10, че предишният кредитор „Централна кооперативна банка“АД в изпълнение на законовите си задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, е изпратила до задълженото лице на посочения от него адрес за кореспонденция. Видно от приложената пощенска разписка уведомлението е получено лично от длъжника П. П. П. на 13.02.2012г., поради което и твърденията му, че не е надлежно уведомен за цесията са неоснователни.

Не е спорно между страните, а и се установява от приложените извлечения от партидата на длъжника в ТР, че за обезпечаването на вземането на кредитора „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД на 25.09.2018г. по № 249/2013г. на СИС към Районен съд Тетевен е 3 наложен запор на дружествените дялове, собственост на длъжника П. П. П., представляващи 100 % от капитала на „П. Екорециклиране“ЕООД.

Установява се също така, че с Постановление от 27.02.2020год. съдебният изпълнител при СИС на Районен съд Тетевен е овластил взискателя по изпълнителното дело „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД да предяви иск пред Софийски окръжен съд за прекратяването на ответното дружество „П. Екорециклиране“ЕООД, което овластяване същевременно се явява и предпоставка за допустимостта на така предявения иск с правно основание Чл.517,ал.4 от ГПК.

При така установените факти въззивният съд достигна до следните правни изводи :

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на СГС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят изцяло същите аргументи, които вече са били изтъкнати в отговора на исковата молба и в устните състезания, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва да се добави и следното :

С протоколно определение на въззивния съд от 18.02.2022г., след като е констатирал по несъмнен начин, че след подаването на въззивната жалба едноличния собственик на капитала на ответното дружество е починал, както и че са налице негови наследници по закон, е дал указания на въззиваемия ищец „Финанс Инфо Асистанс“ЕООД да ангажира доказателства за внесени разноски за назначаване на особен представител на „П.

Екорециклиране“ЕООД, определими в размера съгласно Наредба №1 от 2004г. на ВАдв.С.

За да даде тези указания въззивният съд се е мотивирал, че доколкото съгласно Търговския закон смъртта на едноличния собственик на капитала, водела екс леге до прекратяване на дружеството при наличието на отрицателна предпоставка, а именно наследниците да не са поискали неговото продължаване или противното да е било предвидено в устава, то следвало от това, че представителната власт макар и да е възникнала между дружеството и упълномощения адвокат, а не между последния и неговия органен представител, по силата на настъпващото по закона прекратяване на дейността следвало да се приеме, че се прекратява и представителната власт и на договорния представител, какъвто е адвокатът повереник, който е подал въззивната жалба.

Настоящият състав на въззивния съд като съобрази, че междувременно е постановено ТР №1/31.05.2023г. на ОСТК на ВКС, като в т.1 на което е прието, че в хипотезата на чл.

157,ал. 1, предл. последно ТЗ дружеството не се прекратява по силата на закона с настъпването на факта на смъртта на собственика на капитала –управител на дружеството, а въз основа на съдебно решение, постановено по нарочно заведено от прокурора исково производство на основание чл. 155, т. 3 ТЗ вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, намира че следва да съобрази така дадените от касационния съд задължителни указания и разяснения по приложението на материалния закон и съобразявайки неговите задължителни 4 постановки да приеме, че дружеството „П. Екорециклиране“ЕООД не следва да се счита за прекратено по право със смъртта на едноличния му собственик, поради което не следва се изисква и за в бъдеще изпълнение на указанията, дадени с протоколното определение на съда от 18.02.2022г., тъй като същите не са били съобразени с цитираното тълкувателно решение, съотв. не следва да се приложат предвидените от процесуалния закон неблагоприятни за страната процесуални последици въпреки неизпълнението на така дадените от съда указания.

На следващо място следва да се съобрази и обстоятелството, че дружеството е имало надлежно упълномощен от управителя на дружеството процесуален представител- адв. Т.

К./пълномощно на л.47/, чийто пълномощия не се прекратяват със смъртта на управителя, тъй като процесуалният представител представлява дружеството, а не управителя му като физическо лице/ в т.см. е и Решение № 34 от 15.05.2014г. по търг. дело № 4652/2013г. на ВКС/. Следователно към настоящия момент дружеството „П. Екорециклиране“ЕООД продължава да има надлежно упълномощен процесуален представител, пълномощията на който към настоящия момент не са оттеглени или прекратени на някакво друго основание, вкл. и поради прекратяване правосубектността на упълномощителя, поради което и не са налице основанията по чл. 29, ал.2 ГПК за назначаването на особен представител на ответника по иска „П. Екорециклиране“ЕООД.