Решение № 12103 от 18.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 34157/2025
- Вид
- Решение № 12103
- Подписан
- 18.06.2026
- Състав
- МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 228 · Закон за електронните съобщения
- чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 3а · Закон за кредитните институции
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 345, ал. 1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 12103 гр. София, 18.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110134157 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Йеттел България” ЕАД срещу ответника А. Л.
А. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС и вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимост на следните суми: сумата 28,89 евро (56,50 лева), представляваща незаплатени задължения за абонаментни такси и предоставени услуги за периода 15.02.2023 г. 14.06.2023 г. по Договор за мобилни услуги № 626231394 от 12.05.2022 г., с който се предоставя мобилен номер ***, ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 57,36 евро (112,19 лева) - неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя, ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 19,61 евро (38,36 лева), представляваща дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15.02.2023 г. - 14.06.2023 г. по Договор за лизинг от 12.05.2022 г. за устройство Xiaomi Redmi 9C 32gb dual grey, ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането; сумата 49,03 евро (95,90 лева), представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски до края на договора, ведно със законна лихва за период от 26.02.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч.гр.д. № 11287/2025 г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът „Йеттел България” ЕАД твърди, че между страните са сключени Договор за мобилни услуги № 626231394 от 12.05.2022 г., с който се 1 предоставя мобилен номер *** и Договор за лизинг от 12.05.2022 г. за устройство Xiaomi Redmi 9C 32gb dual grey. Сочи, че е налице неизпълнение задълженията на ответника за заплащане на дължимите суми за абонаментни такси и потребени услуги, поради което договорите били прекратени едностранно по вина на абоната и били начислени претендираните неустойки.
Посочва също така, че поради неизпълнение на договорите за мобилни услуги и на свързаните с тях договори за лизинг, на основание чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, задълженията по договорите за лизинг са станали предсрочно изискуеми, тъй като мобилните устройства не са били върнати и не са предприемани действия за разваляне на договорите. Моли съда да уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски, в това число в заповедното производство.
Ответникът А. Л. А. в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.
Счита, че при прекратяване на договор не се дължат повече от три такси от телефона на лизинг. Оспорва ищецът да лицензирана фирма за сключване на лизингови договори. Сочи, че заплатените суми са необосновано висока и се начисляват такси за мобилни услуги след прекратяване на договора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото релевантни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
228 ЗЕС в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; ищецът да е предоставил на ответника далекосъобщителни услуги; цената на доставените стоки и услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договор за лизинг, ищецът да е предоставил на ответника оборудване, съобразно уговореното в договора, цената на лизинговите вноски, в това число и настъпване на предпоставките за валидно обявяване на договорите за лизинг за предсрочно изискуеми (в това число, че длъжникът е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост).
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги; страните да са уговорили валидна клауза за неустойка в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора, поради неизпълнение, която в случая на потребителски договор следва да бъде индивидуално уговорена или да не накърнява значително правата на потребителя.
От представените и приети като доказателства по делото Договор за мобилни услуги № 626231394 от 12.05.2022 г., с който се предоставя мобилен 2 номер ***, Договор за лизинг от 12.05.2022 г. за устройство Xiaomi Redmi 9C 32gb dual grey се установява, че страните са обвързани от договор за телекомуникационни услуги и договор за лизинг на устройство.
Представените по делото договори носят подписа на ответника А. Л. А., като в производството не е оспорена автентичността на тези документи.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че през заявения в исковата молба период, между страните в производството са съществували валидни договорни правоотношения по сключен договор, подробно описан по-горе, по който ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период съгласно § 1, т. 17 ДР на ЗЕС, "електронна съобщителна услуга" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин чрез електронни съобщителни мрежи, която включва следните видове услуги: услуга за достъп до интернет; междуличностна съобщителна услуга и услуги, състоящи се изцяло или главно от пренос на сигнали, като предавателни услуги, използвани за предоставяне на услуги от типа машина-машина и за разпръскване. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите, осигуряващи или упражняващи редакторски контрол върху съдържанието, предавано посредством електронни съобщителни мрежи и услуги. Тоест по дефиниция ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал, радиоразпръскване и т.н.
Не се спори, а и с оглед предоставените и реално използвани услуги в предходните отчетни периоди, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за достъп на потребителя до мобилната мрежа.
Видно от приетите писмени доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото се установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксиран номер ***.
В приетият като доказателство по делото договор за лизинг се установява, че мобилният оператор е предоставил на ответника устройство Xiaomi Redmi 9C 32gb dual grey на лизинг на преференциална цена, като е посочена и стандартната цена на устройствата без абонамент и размерът на отстъпката. Съдът приема за доказано предаване на вещта по договора за лизинг с оглед изричната уговорка по договора в частта, в която е описано, че с подписването му е предоставено устройството. Посоченото обстоятелство не се оспорва от ответника.
За ищцовото дружество в качеството си на регистриран телекомуникационен оператор и търговец не е необходима задължителна регистрация в Българската народна банка (БНБ) като финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции, за да разсрочва плащания за стоки от собствения си асортимент. Всички вноски по договора за лизинг са с настъпил падеж към настоящия момент, което обстоятелство следва да бъде взето предвид от съда.
3
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, ответникът А. А. е правил изцяло или частични плащания по издадените фактури като след 13.05.2024 г. плащанията са преустановени. Твърдените за платените суми от ответника с представените по делото разписки са съобразени при формиране на задължението преди предявяване на исковата претенция.
Задълженията към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 26.02.2025г., както и към 28.04.2026г., са общо в размер на 302,96 лв., или 154,90 евро. Начислените неустойки за устройство за мобилен номер *** са в размер на три стандартни месечни такси /или 3 по 25.92 лв. без ДДС = 77.76 лв. без ДДС/ и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментния план, съответстваща на оставащия срок на договора или на обща стойност 34.43 лв. без ДДС или общо в размер на 112,19 лева. За предоставеното с Договор за лизинг от 12.05.2022г. мобилно устройство Xiaomi Redmi 9C 32gb dual grey, за срок от 23 месеца, от 15.05.2022г. до 15.05.2024г., лизингова вноска 9.59 лв., и 1 допълнителна вноска за придобиване на устройството, общо 230,16 лв. Платени са 10 лизингови вноски. Дължими са 14 месечни лизингови вноски.
Доказателствата за плащане не са ангажирани от ответника, който носи тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът приема този факт за недоказан.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковете по чл. 79, ал. 1, вр. чл.
228 ЗЕС и по чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД за изцяло основателни.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД съдът приема следното:
При наличието на писмени договори между страните, уреждащ облигационните правоотношения между тях, в т.ч. правото да се търси обезщетение за вредите, настъпили от неизпълнението на договора, доколкото в представените по делото договори и споразумения към същите липсва друга уредба, съдът приема, че развалянето на договора се подчинява на общите правила на ЗЗД.
По аргумент от чл. 87, ал. 1 ЗЗД, изискващ писмена форма за предупреждение от страна на кредитора при договори, сключени в писмен вид, в хипотезата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД при разваляне на двустранен договор поради неизпълнение без даване на срок ищецът е следвало да уведоми писмено ответника за упражненото потестативно право. От този момент е дължима и претендираната неустойка. В конкретния случай няма доказателства ищцовата страна да е упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявлението за прекратяване на договорите. В представеното удостоверение от български пощи липсва достатъчно индивидуализация, за да се приеме за установено обратното. Доколкото това е елемент от фактическия състав на вземането за неустойка, след като не се е реализирал, не е възникнало и претендираното право на вземане за обезщетение за договорно неизпълнение.
4
Поради изложеното искът за неустойки по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД следва да се отхвърли като изцяло неоснователен.
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство в размер на 25,20 лева – заплатена държавна такса в заповедното производство и 480,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата 317,99 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева – заплатена държавна такса в исковото производство, 488,96 лева – депозит за ССчЕ и 480,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете следва да се присъди сумата 625,87 лева.