Решение № 517 от 23.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330200184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Х. Е. В., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 4104707 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди ЕФ да е издаден след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, поради което да е погасено правомощието на държавата по административнонаказателното правоотношение да наложи административно наказание на дееца. Оспорва фактическия извод в електронния фиш, че на мястото на извършване на нарушението е действало ограничение на скоростта от 40 км/ч, както и че скоростта на автомобила е измерена в зоната на действие на пътния знак.

Поддържа при определянето на наказуемата скорост да не е отчетена максимално допустимата грешка на радара в полза на водача. Взема становище протоколът за използване на АТСС да не е надлежно попълнен.

Твърди още да не е представена снимка на разположението на използваното автоматизирано техническо средство, както и снимка на пътния знак за ограничение на скоростта, което намира за съществено процесуално 1 нарушение. Счита, че от представения по делото снимков материал не може да се установи по несъмнен начин, че измерената скорост е на посочения в ЕФ автомобил. Поддържа съществено нарушение на процедурата да е допуснато и поради липса на предварително одобрен план от директора на ОД на МВР – Пловдив за определяне на местата за осъществяване на видеоконтрол, както и поради непровеждането на обучение на служителите, боравили с техническото средство. Моли електронният фиш да бъде отменен.

Претендира разноски. С молба с вх. № 13464/10.02.2023 г. от адв. Т. Ц., с пълномощно по делото, се поддържат жалбата и доводите по нея, както и са конкретизира самоличността на жалбоподателя. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата съгласно т. 2 от молбата на лист 24 от делото е подадена от Х.

Е. В., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 05.12.2022 г., установено от приложената по преписката разписка, а жалбата е подадена на 16.12.2022 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОД на МВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество „Д.К.“ АД, ЕИК: *** било собственик на товарен автомобил „Ивеко Дейли 35Ц12“ с рег. № ***. Жалбоподателят Х. Е. В. бил *** на дружеството, като имената му били вписани в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ като *** на търговеца.

На 14.10.2020 г. в 10:14 часа в гр. Пловдив, на бул. „Северен“, до входа на Кофражна техника в посока изток товарният автомобил „Ивеко Дейли 2

35Ц12“ с рег. № *** се движил със скорост от 70 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743 CA.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 73 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 70 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 30 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП против жалбоподателя В. в качеството му на *** на юридическото лице собственик на автомобила, бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4104707, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743 CA е преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-32843/15.10.2020 г. се установява, че на дата 14.10.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с № 11743СА е заснела 329 статични изображения с начален час на работа 09:00 ч. и краен час на работа 18:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.

„Северен“ до портал на Кофражна техника в посока от запад към изток, където е действало ограничение на скоростта за движение от 40 км/ч, сигнализирано с пътен знак.

От снимка № 0375356 от радар с № 11743 CA се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 73 км/ч, а заснемането е извършено на 14.10.2020 г. в 10:14 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на „Д.К.“ АД, ЕИК: ***.

От справка от Търговския регистър и регистър на юридическите лица с 3 нестопанска цел за актуално състояние към 14.10.2020 г. по партидата на „Д.К.“ АД (лист 17-18 от делото) се изяснява, че *** на дружеството е жалбоподателят Х. Е. В..

От План-конспект с рег. № 1030р-1970/25.01.2018 г. (лист 20-21 от делото) и Протокол с УРИ 1030р-1971/25.01.2018 г. (лист 22 от делото) се установява, че служителят К.Б.Д. е преминал обучение за работа с техническо средство тип ARH CAM S1 на дата 26.01.2018 г.

От писмо с вх. № 17229/21.02.2023 г. от заместник-кмет на Община Пловдив (лист 33 от делото) и извадка от проект за организация на движението за обект „Булевард Северен от моста на Адата до Карловско шосе“ (лист 34 от делото) се изяснява, че към 14.10.2020 г. на бул. „Северен“ преди входа на Кофражна техника в посока от запад към изток е монтиран пътен знак В26, с който е сигнализирано ограничение на скоростта от 40 км/ч.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. „Северен“, вход на Кофражна техника в посока изток; датата – 14.10.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 10:14 часа; регистрационният номер на МПС – ***; законният представител на регистрирания ползвател на моторното превозно средство – жалбоподателят Х. Е. В. като *** на „Д.К.“ АД; описание на нарушението – управление на товарен автомобил с превишена скорост от 70 км/ч при разрешена максимална скорост от 40 км/ч, сигнализирана с пътен знак В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Неоснователно е възражението да не са спазени давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства, каквото е давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 14.10.2020 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от 4 датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е бил и прекъснат с образуването на съдебното производство.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН регламентира срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Процесното нарушение е извършено на 14.10.2020 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.