Решение № 2176 от 15.11.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 2176/15.11.2021г. гр.Пловдив, 15 . 11

. 2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2310/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното :

И.И.С.,***, с пълномощник адв.Т.Т. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-1030-001644/01.08.2021г. на Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Становища на страните :

- Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на заповедта. В писмено становище /л.28 и сл./ поддържа нарушение на чл.35 АПК вр. с чл.4 ал.2 и чл.9 ал.2 АПК, тъй като административният орган не е съобразил допустимата грешка на показанията на техническото средство, с което е била извършена проверката на оспорващия за употреба на алкохол. Адв.Т. се позовава на писмо с рег.№ 328600-1264/05.01.2018г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция”, в което са отразени максимално допустимите грешки в показанията на анализаторите за алкохол в дъха тип Алкотест 7510 – същите стойности на максимално допустимите грешки за масови концентрации са посочени за конкретния тип средство за измерване и в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, публикуван на интернет страницата на БИМ. Заявено е, че стойностите на максимално допустимите грешки са в съответствие с чл.774 т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол : ± 5 % от измерваната концентрация - за масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l. Стойностите следва да се вземат предвид в полза на изпробвания водач, при което в случая промилите на концентрация на алкохол в кръвта са под 0,5 /0,51 х 5% = 0,4845 промила/. Посочено е, че по делото не е представен протокол с вид от Последваща проверка, поради което не може по категоричен начин да се установи дали уреда е бил годен за извършване на тест за употреба на алкохол и какво е било отклонението от приетите стандарти. По изложените съображения се поддържа, че не са били налице предпоставките за ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П и за издаване на оспорената заповед. В случая административният орган не е отбелязъл, че отчетената концентрация на алкохол е при незачитане на допустимата грешка на техническото средство. Поради непредставяне на документи, обуславящи годността на техническото средство, протокол за неговата периодична проверка, се счита за недоказана техническата изправност и правилното отчитане на концентрация на алкохол към датата на проверката – 01.08.2021г. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни разноски.

- Ответникът оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище с представяне на преписката /л.15, 16/.

Обжалваната заповед се счита за законосъобразна – издадена при спазване на материално правните и процесуално правните изисквания на закона. Поддържа се компетентност на органа – издател и наличие на мотиви в административния акт. Посочено е, че прилагане на мярката за принуда не е обвързано от административно-наказателното производство и влизане в сила на наказателно постановление за същото нарушение не е предпоставка за издаване на оспорената заповед, като АУАН съдържа фактическото основание на административния акт по см. на чл.59 т.4 пр.1-во АПК. Приложената принудителна административна мярка /ПАМ/ съответства на целта на ЗДв.П. Заявено е възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение при евентуално уважаване на жалбата, до размера на минималните по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване на 20.08.2021г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.3 гръб.

Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 25.08.2021г.

Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.

1. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.10/ и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

1.1. Ответникът представи и по делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л.24/ и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на която е издадена първопосочената, вкл. Заповед от 07.05.2020г. за преназначаване на ст.инспектор М.М. – началник на група „Административно-наказателна дейност и отчет на водачите” в сектор ПП на ръководна длъжност началник на група „Административно-наказателна дейност, информационно-аналитична дейност и отчет на ПТП и водачите в сектор Пътна полиция; АУАН серия АВ № 192824/01.08.2021г. /л.19/ – отразено е, че на 01.08.2021г., около 14.46ч., в гр.Пловдив на ул.Димитър Стамболов – кръстовище с ул.Победа, И.С. управлява личния си лек автомобил БМВ 525 И с рег.№ **** след употреба на алкохол – извършена е проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARNA – 0177, който отчел 0,51 на хиляда и е издаден талон за медицинско изследване № 091870, като в АУАН е отразено „Пих 1 бира”; талон за изследване № 091870 от 01.08.2021г. – връчен на С. в 15.05ч., в който е отразен избор на лицето за медицинско и химическо изследване и съдържа уведомяване на лицето за явяване в УМБАЛ „Пловдив” до 45 минути от връчването му ; Справка за нарушител – водач : издадени три фиша и НП, АУАН и ЗППАМ – относно нарушението от 01.08.2021г.

1.2. Фактическата установеност е квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1-во ЗДв.П : „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;”.

Правното основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.

4 установените стойности са определящи;”.

2. Обжалваната заповед е издадена от

Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност.

По отношение мотивите - те може да се съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях / ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на талон за изследване. Установените факти са основание за налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно извършване на нарушение.

Задължението за обосноваване на административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН - официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт.

Срокът на действие на посочената временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма - не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й / Решение № 4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл.

171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. … За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание.

Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за отговорността". /.

3. В административния акт са възприети изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на нарушението, които не са оспорени. Жалбоподателят не твърди да е осъществил предвидената в закона възможност за опровергаване резултата от техническото средство, отчело 0,51 на хиляда при информация от водача за изпита 1 бира, отразена в АУАН – не е заявено да е извършено медицинско и химическо изследване в указания срок. Не се поддържа обективна препятстваща пречка за провеждане на изследването. Съгл. чл.171 т.1 б.Б пр.последно ЗДв.П : „при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.