Решение № 1288 от 20.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1288 гр. Пловдив, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.ева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330202874 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НП-5 от 06.04.2023г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.“Христо Г.Данов” № 37, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, на основание чл.206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложено наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за нарушение по чл.82, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/24.02.2014г./.

Жалбоподателят моли за отмяна на Наказателното постановление /НП/ с аргументи за маловажност на деянието. В съдебно заседание, чрез юрк.К., поддържа жалбата и направените с нея възражения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна – Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране, в писмени бележки и в съдебно заседание, чрез юрк.Н. поддържа 1 становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, поради което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Дружеството жалбоподател „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, представлявано от С.З.В., З.О.Б. и Й.Г., в качеството им на членове на Съвета на директорите на дружеството, е с издадена лицензия № Л-140-07 от 13.08.2014г. за дейността „разпределение на електрическата енергия“.

Със Заповед № З-Е-1132/15.08.2022г., изменена със Заповед № З-Е1279/13.12.2022г. и Заповед № З-Е-1218/28.10.2022г., всички на Председателя на КЕВР, била възложена планова проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с цел изпълнение на условията на издадената му лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“.

В хода на проверката, извършена от експерти в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ към КЕВР, сред които св.Г. В. П., било установено, че на 12.11.2021г. до „Електроразпределение Юг“ ЕАД било подадено от „Елит газ Сливен“ ООД Заявление № 9585609/12.11.2021г. за следната услуга: искане за предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ ІV-303, кв.344, гр.Сливен. В тази връзка като мрежови оператор, дружеството жалбоподател следвало съгласно чл.82, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, да изготви и предложи проект на предварителен договор за присъединяване на ФЕЦ „Елит газ Сливен“ ООД в срок от 14 дни от датата на постъпване на искането за сключване на предварителен договор, т.е. до 26.11.2021г. Проверката установила, че този срок не бил спазен от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като на 30.11.2021г. с писмо изх.№ 55427 дружеството изпратило на заявителя проект на предварителен договор за присъединяване.

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол № Е2 10/12.12.2022 г. Въз основа на тях било прието, че "Електроразпределение Юг" ЕАД е нарушило чл.82, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014г., с което е осъществило състава на чл.206, ал.1 от ЗЕ, тъй като в срок до 26.11.2021г. не е изготвило и предложило от гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37 проект на предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ ІV-303, кв.344, гр.Сливен.

За горното св.П. съставил срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Е-КРС-5 от 23.01.2023г.

В законоустановения срок дружеството не упражнило правото си на възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН.

Впоследствие било издадено и процесното НП, с което "Електроразпределение Юг" ЕАД било санкционирано с "имуществена санкция" в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лв. на основание чл. 206, ал.1 от ЗЕ за извършено нарушение на чл. 82, ал.2 от Наредба № 6/24.02.2014г.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Г. В. П., който поддържа изцяло констатациите по съставения от него акт. От показанията му се установява, че при извършена проверка по документи на дружеството било установено, че същото е просрочило срокът от 14 дни да предложи проект на предварителен договор за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа, за което съставил акт.

Показанията на свидетеля Съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

При така изложената фактическа обстановка, която се установява по несъмнен и категоричен начин и съответства на събрания доказателствен материал, Съдът счита, че правилно административният орган е квалифицирал констатираното нарушение като такова по чл.82, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Нарушената норма вменява на мрежовия оператор да изготвя и предлага проект на предварителен договор за присъединяване на обекта в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането за сключване на 3 предварителен договор. В случая „Електроразпределение Юг“ ЕАД е следвало да изготви и предложи такъв проект за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ „Елит газ Сливен“ ООД, предвидена за изграждане в УПИ ІV-303, кв.344, гр.Сливен в срок до 26.11.2021г., след като на 12.11.2021г. до дружеството жалбоподател е постъпило искане за сключване на предварителен договор. След като не е сторил това в нормативно установения 14-дневен срок от постъпване на искането, на 27.11.2021г. жалбоподателя е нарушил горецитираната разпоредба от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.

Жалбоподателят не оспорва по същество вмененото му деяние, като излага единствено доводи за маловажност на случая, които съдът намира за основателни. При така установените факти по делото, Съдът счита, че деянието на жалбоподателя разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН, поради което не е следвало да бъде санкционирано. Този извод Съдът прави въз основа на установените в случая смекчаващи отговорността обстоятелства, които представляват по-ниска степен на обществена опасност на деянието спрямо обикновените случаи от същия вид. Действително засегнатите отношения са такива със значим обществен интерес и следва да бъдат регулирани по начин, който охраняват в достатъчна степен правата на потребителите и националните интереси. Настоящият съдебен състав не споделя обаче санкционирането на всяка цена, при игнориране значението на смекчаващите обстоятелства и без реална съпоставка на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, за да се установи конкретната степен на обществена опасност. Твърдението правилата за маловажност да са изключени, тъй като неизпълнение на задълженията по ЗЕ всякога застрашават в съответна степен уредените от закона обществени отношения е напълно несъвместимо с действащия правен ред, тъй като представлява опит по тълкувателен път да се извеждат ограничения за административнонаказателно отговорните лица, които не са предвидени в нормативната уредба. В случая законодателят не е предвидил забрана да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН в хипотеза на забавено изпълнение на задължението по чл. 82, ал. 2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., нито в самата Наредба, нито в Закона за енергетиката.

Макар процесното деяние да е формално, което означава, че съставът му не 4 изисква доказването на конкретен вредоносен резултат, то несъмнено наличието или липсата на несъставомерни вредни последици също следва да бъде съобразявано при преценката за реалната степен на обществена опасност на деянието. В процесния случай не се доказват никакви вредни последици. Макар и със забава, вмененото на дружеството задължение, като носител на лицензия за дейността „разпределение на електрическа енергия“, е било изпълнено от него. За преценка степента на обществена опасност на деянието не без значение е и дали нарушението е отстранено в кратък срок от порядъка на няколко дни или изпълнението е било забавено месец-два или повече. Според Съда не всяка забава следва да се третира като достатъчно основание да се отрече приложимост на правилата за маловажност на нарушението. В случая установената от контролния орган забава е в изключително малък срок – три календарни дни, от които два са почивни. На четвъртия ден, следващ крайния срок на изпълнение на задължението, жалбоподателят е изпратил до заявителя проект на предварителен договор за присъединяване. Този срок на допуснато закъснение Съдът намира за изключително кратък, за да се счете, че деянието има обичайна или по-висока от обичайната степен на обществена опасност. Това демонстрира, че засягането на защитаваните обществени отношения е в изключително нисък интензитет. Ако действително случаят е касаел бързина и неотложност, то би следвало заявителя също да реагира незабавно и веднага да изпрати представител за подписване на предварителния договор, което в случая е сторено няколко дни след изпращане на проекта от жалбоподателя.

Увеличения брой подадени искания за присъединяване за период от около година и половина допълнително е създало пречки при организиране на работата на дружеството. Наред с това нарушението е отстранено значително време преди въобще да бъде извършена проверка от експертите на КЕВР, както и преди да бъде съставен АУАН. Следва да се отчете и липсата на данни и доказателства за влезли в сила наказателни постановление, издадени срещу дружеството жалбоподател за други нарушения от същия вид, както и на ползвана от същото привилегия по реда на чл.28 от ЗАНН.

Изложеното и най-вече неголемия период на допуснато от енергийното предприятие като мрежови оператор закъснение да изпълни вмененото му с Наредба № 6 от 24.02.2014 г. задължение, налага извода, че липсата на срочно изпълнение не се дължи на целенасочено неизпълнение на установените 5 правила при осъществяване на дейността по разпределение на електрическата енергия, а на извънредно настъпила пречка, която не е позволила срочното изпълнение. Нарушението е доброволно отстранено, с което жалбоподателят е демонстрирал желание за поправяне и привеждане на дейността си в съответствие с нормативно дължимото. Ето защо е следвало наказващият орган да не налага наказание на нарушителя, като го предупреди писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, така както повелява разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и поради това то следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателно и следва да бъде уважено. В настоящото производство дружеството е представлявано от юрисконсулт, чийто размер на възнаграждение съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН следва да бъде определен от съда. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в размер на 100 лева, за чието заплащане следва да бъде осъдена въззиваемата страна.