Решение № 222 от 18.10.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Тетевен, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20244330100584 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск ,с посочено основание чл.124 от ГПК.

Ищцата твърди,че по г.гр.д. №7к0г на РС-Тетевен е издаден на 20.12.2010г изпълнителен лист ,по силата на който е осъдена да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД сумата от 4543.54 лева главница,658.40 лева мораторна лихва за периода 30.03.2009г -01.12.2010г,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.12.2010г до окончателното и заплащане,както и разноски по делото в размер на 204.04 лева.

За тези вземания е образувано изпълнително дело №9к8г по описа на ЧСИ с рег.№880 на КЧСИ с район на действие ОС-Ловеч.В молбата за образуване взискателят е посочил,че се легитимира за кредиторна ищцата по силата на договор за цесия от 15.05.2015г,като въз основа на изрично пълномощно и е изпратено уведомление по чл.99,ал.3 от ЗЗД..Към молбата е приложено копие от договора за цесия и обратна разписка без описание на пратката с отразяване на отказ на ищцата да я получи.

По изпълнителното дело са налице описани в исковата молба документи.

1

Видно от изпълнителен лист от 20.12.2010г,същият е издаден въз основа на Заповед по чл.410 от ГПК.Разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД е неприложима при заповедното производство,приключило без да се стигне до иска за признаване н а изпълнението.Заповедта и изп.лист нямат последиците на съдебно решение за установяване на съществуването на вземането на кредитора по смисъла на чл.117,ал.2 от ЗЗД.Срокът на новата давност по чл.117,ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,предмет на това производство,при което за този казус разпоредбата на чл.117,ал.2 от ЗЗД не намира приложение.

В случая вземанията на ответника са установени със заповед по чл.410 от ГПК срещу която не е подавала възражение,съответно не е провеждано производство по чл.422 от ГПК.Във всички случаи давността за погасяване на задължението и е 5г,по аргумент от чл.110 ЗЗД,като по правилата на чл.117 от ЗЗД същата е започнала да тече от възникване на задължението и или от 30.03.2009г.,от която дата е започнала да тече лихвата за забава.На изпълнителния лист няма отразяване давността да е прекъсвана чрез образуване на предходно дело и за това следва да се приеме,че задължението и е погасено на 30.03.2014 година.

При наличие на договор за цесия цедентът е задължен да я уведоми за п рехвърляне на вземането си.В случая такова уведомление липсва,от изп ънителното дело следва ,че такова и е било изпратено,но без твърдения,че го е получила.В обратната разписка с отразяване,че го е получила,няма никакво описание какво е съд9ържанието нта т.нар отказана пратка.

Няма правна и житейска логика да се приеме,че е уведомена за цесията от 15.05.2015 година,тъй като от една страна няма спомен за такава пратка и неин отказ да я получи,а от друга-дори да е отказала да я получи,в пълното си право е било да го стори,поради това,че подател е лице,с което няма никакви взаимоотношения и не е имала представа за нейното съдържание.

Цесията не е произвела действие по отношение на ищцата.

С факта на образуване на посоченото изпълнително дело за ищцата възниква правен интерес за позоваване на изтеклия давностен срок.В случая изпълнителното дело е образувано за погасено по давност вземане и за това счита,че правилната квалификация на иска е по чл.124,ал.1 от ГПК,но е възможна такава и по чл.439,ал.1,в-ка с чл.124,ал.1 от ГПК.

2

В случая ответникът се явява кредитор на ищцата по силата на договор зца цесия,,при което макар без възможност да породи действия срещу ищцата е изискал и образувал изпълнително дело срещу нея.

Моли да бъде постановено решение,с което се признае за установено по отношение на ответника,че не дължи на същия сумите по изпълрнителен лист от 20.12.2010г,издаден по ч.гр.д. №7к0г по описа на РС-Тетевен,поради погасяване по давност и които суми са предмет на изпълнително дело №942/2018г по описа на ЧСИ с рег.№880 на КЧСИ,алтернативно ,на същото основание и между същите страни,да се признае за установено,че дължимата сума над 1566.94 лева,формирана за периода 10.06.2021г до 10.06.2024г до 6438.97 лева за начислена законна лихва върху главницата от 4543.54 лева е погасена по давност,която сума е предмет на същото изпълнително дело.

Позовават се на писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговорна исковата молба от ответника,в който се излага,че предявеният иск,с оглед нормата на чл.439 от ГПК,е допустим,но счита същия за изцяло неоснователен.Между БНП Париба Пърсънъл Файнес и ищцата е подписан договор за кредит,съгласно който за ищцата е възникнало задължение срещу заетата сума,да издължи посочения кредит,съгласно условията на същия.Поради неспазване на поетия ангажимент,взискателят е пристъпил към принудително изпълнение,за което е образувано изп.дело №1396/2011г. по описа на ЧСИ Д. Ц.,по молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс и е приведен в изпълнение изп.лист,вземанията по който ищцата претендира да са погасени по давност.Впоследствие е заведено второ изп.дело №942/2018г,което е образувано въз основа на същия изп.лисдт,след като изп.дело от 2011г е било пхрекратено,на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.Второто дело е по описа на ЧСИ к,с район на действие ОС-Ловеч.

Възможността за погасяване по давност на присъдените с изп.лист от 23.11.2011г суми е препятствана с подаването на молба за образуване на ИД на 19.05.2012 година,на тази дата е прекъсната погасителната давност.Не е било възможно погасяване по давност до 26.06.2015 година,съобразно и задължителните указания,дадени с ТР №2/2013г на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г.По отношение на вземанията по листа от 23.04.2012г ,независимо от извършените изп.действия,давността е започнала да тече след влизане в сила на ТР №2/2013г и релевантният момент,обуславящ началото на нова погасителна давност е 26.06.2015г.

Независимо от цитирана съдебна практика,след образуване на изп.дело са извършени множество действия,прекъсващи както сроковете по ЗЗД,така и тези по ГПК.Такова действие се явява наложения запор върху притежавано от длъжника превозно средство на дата 20.01.2012 година.Давността е следвало да изтече на 26.06.2020 година.Започнала да тече след конституирането на ответника по изп.дело погасителна давност е била прекъсвана 3 неколкократно с посочени в отговора действия.От същите е видно,че както по отношение на главното вземане,така и по отношение на всички следващи се от него вземания,погасителна давност не е настъпила.

По отношение твърдението за неуведомяване за цесия,намира същите за неоснователни.В случай,че съдът приеме,че ищцата не е била уведомена за цесията,то с отговора на исковата молба и приложеното към нея уведомление ,да се приеме,че ищцата е уведомена за цесията.Без значение на основателността на иска по чл.439 от ГПК е уведомяването по смисъла на чл.99,ал.3 от ЗЗД.Моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Позовава се на писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На производство в РС-Тетевен е било ч.гр.д. №7к0г по описа на съда,със зстрани – заявител „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-ЕАД-Съофия и длъжник Ц. св.обл.

По делото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника и изпълнителен лист от дата 30.12.2010 година/стр.71-папка изп дело №942/2018г по описа на ЧСИ с рег.№880 на КЧСИ/.

Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“-ЕАД оот 23.11.2011г. изпълнително дело №1396/2011г по описа на ЧСИ с рег.№872 на КЧСИ и район на действие ОС-Стара Загора.Това изпълнително производство е било прекратгено на дата 08.06.2018 година,на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК. Делото е унищожено на основание чл.5,ал.7 от Наредба №4 за служебния архив на частните съдебни изпълрнители/писмо на стр.83 от делото/.

Изпълнителният лист е бил върнат на взискателя,като в писмото на ЧСИ с рег.№872 на КЧСИ като такъв е посочен „БНП Париба пърсънъл Файненс“-ЕААД.

По молба на ответника по делото от 16.08.2018г и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълрнително дело №942/2018г по описа на ЧСИ с рег№880 на КЧСИ и район на действие-ОС-Ловеч. Към материалите по изпълнителното дело е приложен Договор за ппродажба и прехвърляния на вземания/цесия/ от дата 15.05.2015 година,съгласно който БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД продава на ответника свои вземания,определени в Приложение №1 към договора.Приложено е извлечение/вероятно от цитираното приложение/-стр.8 от изпдело/,в което е отразено вземането срещу ищцата.

Приложено е уведомление,изходящо от ответника,с оглед и приложено пълномощшно от цедента,до ищцата,имащо характера на токава по чл.99,ал.3 от ЗЗД,като обратната разписка към същото е оформена при „отказ за получаване“.В разписката е отразено,че се връчва уведомление за цесия БНП Париба ПФ ЕАД015.05.2015.

Изпълнителното дело №942 е образувано с разпореждане на ЧСИ от дата 16.08.2018г,по делото са извършвани изпълнителния действишя- наложени запори и пр.

При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

4

Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила.

По изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство по чл.410 от ГПК. Съгласно действащата правна уредба, доколкото заповедното производство се инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал.1 от ГПК, като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на уредната фикция в закона е да се охранят правата на заявителя с оглед евентуално изтичащия междувременно давностен срок. В същото време обаче, съгласно съдебната практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да тече нова давност.

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. В този смисъл е и константната практиката на ВКС и поконкретно Решение №781 от 25.05.2011 год- на ВКС по гр.д. №12/2010 год., III г.о., ГК, Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение №214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение №633 от 07.11.2017 год. на ВКС по т.д. №1508/2017 год., II т.о., ТК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 5 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.