Решение № 38 от 05.12.2025, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Тервел , 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Административно наказателно дело № 20253250200100 по описа за 2025 година За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Д. Б., ЛНЧ ********* с адрес: ********, срещу Наказателно постановление № 25-0355-000312 от дата 29.07.2025 г. на началник Районно управление Тервел към ОД на МВР-Добрич, по силата на което за установено административно нарушение по чл.140. ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание съответно на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП - Глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от правото да управлява МПС.

Жалбоподателя редовно призован лично се явява и с процесуален представител. Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание.

В жалбата си моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по отношение на описаното в него нарушение. Сочи нарушения на процесуалните правила, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила му.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява.

По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства:

НП №25-0355-000312 от 29.07.2025г. от Началника на РУ-Тервел, съдържаща НП №25-0355-000312 от 29.07.2025г., свидетелство за регистрация първа част, постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и наведените от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.06.2025 г. в 10:17 часа жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи на РУ-Тервел в *********. При извършената проверка на документи и в масивите на МВР контролните органи установили че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. На място съставили 1

АУАН за това, че жалбоподателя управлявал личния си товарен автомобил ********, който е с прекратена регистрация. Като юридическа квалификация на нарушението е записано нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателя разписал АУАН без възражения.

Материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Добрич. След извършена проверка, прокурорът се произнесъл с постановление от 11.07.2025 г., с което отказал да образува досъдебно производство и изпратил постановлението на РУ – Тервел.

След връщане на преписката на АНО, последният издал атакуваното наказателно постановление, като в него описал, че го издава на база постановлението на РП-Добрич, и наложил на жалбоподателя административно наказание за извършеното нарушение на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП - Глоба в размер на 200 лв. и 6 месеца лишаване от правото да управлява МПС.

Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН, при което установи следното:

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушение, касаещи цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Не е незаконосъобразно след връщането на административнонаказателната преписка от РП- Добрич по компетентност да бъде издадено направо НП, което да е на база писмени доказателства съдържащи се в постановлението на Районна прокуратура. Това гласи и чл.36 ал.2 от ЗАНН.

Налице е обаче нарушение на материалния закон в това административно-наказателно производство.

В Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 186, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.

Според нормата на чл. 186, ал. 2 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. обаче при прекратяване регистрацията по, ал. 1, т. 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра. Аналогично задължение е визирано и в, ал. 10 на чл. 143 от ЗДвП, според която когато служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, следва да се уведомява собственикът на пътното превозно средство.

По производството не е представено доказателство относно извършено 2 уведомление на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила му. Това е уведомление предвидено в нормата на чл.143 ал.10 от ЗАНН не е било извършено от органите на КАТ при ОД на МВР Добрич, поради, което от своя страна е пречка за ангажиране на административната отговорност за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.

С оглед на горните констатации и правни изводи, съдът счита че в административнонаказателното производство е неправилно приложен и материалния закон, поради което атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН с оглед изхода по делото разноските сторени от жалбоподателя представляващи адвокатски възнаграждение в размер на 500 лева, следва да се възложат на административно наказващия орган началника на РУ на МВР – Тервел. Тъй като РУ – Тервел е в структурата на ОД на МВР – Добрич, разноските следва да се възложат за заплащане именно от него.

Воден от горното и на основание чл.63 , ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № 250355-000312 от дата 29.07.2025 г. на началник Районно управление Тервел към ОД на МВР-Добрич.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Добрич, да заплати на Д. Д. Б., ЛНЧ ********* с адрес: ***********, сумата от 500 лева разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр.Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Тервел , 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Административно наказателно дело № 20253250200100 по описа за 2025 година За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Д. Д. Б., ЛНЧ ********* с адрес: ********, срещу Наказателно постановление № 25-0355-000312 от дата 29.07.2025 г. на началник Районно управление Тервел към ОД на МВР-Добрич, по силата на което за установено административно нарушение по чл.140. ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание съответно на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП - Глоба в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от правото да управлява МПС.

Жалбоподателя редовно призован лично се явява и с процесуален представител. Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание.

В жалбата си моли да бъде отменено атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно по отношение на описаното в него нарушение. Сочи нарушения на процесуалните правила, че не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила му.

Въззиваемата страна редовно призована, не се представлява.

По делото бяха представени и приети следните писмени доказателства:

НП №25-0355-000312 от 29.07.2025г. от Началника на РУ-Тервел, съдържаща НП №25-0355-000312 от 29.07.2025г., свидетелство за регистрация първа част, постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства и наведените от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 13.06.2025 г. в 10:17 часа жалбоподателят бил спрян за проверка от контролните органи на РУ-Тервел в *********. При извършената проверка на документи и в масивите на МВР контролните органи установили че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. На място съставили 1

АУАН за това, че жалбоподателя управлявал личния си товарен автомобил ********, който е с прекратена регистрация. Като юридическа квалификация на нарушението е записано нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДП.

Жалбоподателя разписал АУАН без възражения.

Материалите били изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Добрич. След извършена проверка, прокурорът се произнесъл с постановление от 11.07.2025 г., с което отказал да образува досъдебно производство и изпратил постановлението на РУ – Тервел.

След връщане на преписката на АНО, последният издал атакуваното наказателно постановление, като в него описал, че го издава на база постановлението на РП-Добрич, и наложил на жалбоподателя административно наказание за извършеното нарушение на основание чл.175 ал.3, предл.1 от ЗДП - Глоба в размер на 200 лв. и 6 месеца лишаване от правото да управлява МПС.

Независимо от основанията за атакуване на издадения от особена юрисдикция правораздавателен акт, съдът прецени административнонаказателното производство изцяло, какъвто е пределът на въззивната проверка, визиран в чл. 314 ал. 1 от НПК, към който препраща чл.84 от ЗАНН, при което установи следното:

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушение, касаещи цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Не е незаконосъобразно след връщането на административнонаказателната преписка от РП- Добрич по компетентност да бъде издадено направо НП, което да е на база писмени доказателства съдържащи се в постановлението на Районна прокуратура. Това гласи и чл.36 ал.2 от ЗАНН.

Налице е обаче нарушение на материалния закон в това административно-наказателно производство.

В Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на ППС и ремаркета теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС /обн., ДВ, бр. 105/2002 г./. намира своята нормативна уредба и процедурата по служебно прекратяване. Съобразно чл. 18, т. 2 от Наредба 1-45 от 24.03.2000 г. на Министъра на вътрешните работи регистрацията на превозно средство се прекратява служебно, а според чл. 186, т. 8 от цитираната Наредба регистрацията на превозно средство се прекратява служебно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд.