Решение № 1208 от 25.06.2024, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1208

Ловеч, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - III състав, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА административно дело № 171 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 215, във вр. с чл. 225а, ал. 1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Делото е образувано по жалба на И. С. И., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Търговище, [улица], вх. Б, ет. 2, ап. 6 и настоящ адрес и адрес за призоваване: с. Чифлик, общ. Троян, обл. Ловеч, [улица], срещу Заповед № 346 от 22.03.2023 г. на кмета на Община Троян.

Със Заповед № 346 от 22.03.2023 г. на кмета на Община Троян, издадена на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ е наредено на И. С. И. да премахне: „строеж „Допълващо застрояване – навес“ – VI категория, разположен в северозападния ъгъл на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на с. Чифлик, УПИ VIII, кв. 22 по регулационния план на с. Чифлик, на уличната регулация, непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда. Определен е едномесечен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение на разпореденото със заповедта премахване. Указано е, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение по т. 2 от заповедта ще бъде извършено принудително премахване на незаконния строеж от Община Троян за сметка на И., съгласно чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на заповедта, като се акцентира, че органът не е установил дали въпросният строеж е на границата с друг имот, или е непосредствено до него. Според жалбоподателя, в оспорваната заповед непрецизно са посочени нарушените разпоредби от ЗУТ, като счита, че обектът, чието премахване е разпоредено, е преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. В заключение се иска отмяна на обжалваната заповед, като се претендират сторените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като прави и искане за присъждане на разноските по делото, както следва: 10,00 лв. – държавна такса и 700,00 лв. – депозит за вещо лице.

Ответникът - кмет на Община Троян – редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба с вх. № 1833/05.06.2024 г. в АдмС Ловеч чрез упълномощен юрисконсулт ангажира становище за даване ход на делото, както и че на съда е изпратена пълната административна преписка.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Постъпила е сигнал до РДНСК - Ловеч /на л. 21 от делото/ от В. Л. М., като собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на с. Чифлик, общ. Троян, че на границата с нейния имот, а именно в имот с [идентификатор] има незаконно изграден навес.

Сигналът е препратен по компетентност на кмета на Община Троян с писмо с изх. № ТР-87-00-038 от 07.02.2023 г. /л. 19-20/.

С оглед на това и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК, до И. е изпратено уведомление /л. 22/, че на 20.02.2023 г. служители от общинска администрация ще извършат проверка на място по изнесеното в сигнала. Писмото е получено от оспорващия на 14.02.2023 г. /л. 23/.

Съставен е Констативен акт /КА/ № 3/20.02.2023 г. /на л. 28-30 от делото/, в който е посочено, че е извършена проверка на строеж: „Допълващо застрояване – навес“ - VI категория, попадащ в УПИ VIII в кв. 22 по регулационния план на с. Чифлик, поземлен имот с [идентификатор] по КК на с. Чифлик, с административен адрес [улица]. Установено е, че имотът е собственост на Б. Й. И. и И. С. И., съгласно [нотариален акт], т. IХ, дело № 1930, вх. рег. № 2623/25.09.2018 г. на Служба по вписванията – Троян, като строежът е изпълнен от И. С. И..

В КА е отразено още, че разрешение за строеж не се изисква, тъй като обектът попада в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Описано е, че в северозападния ъгъл на имота, на уличната регулация, непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда, е изграден дървен навес с размери 6,50/3,05м, с едноскатен дървен покрив, покрит с керемиди и височина 2,60 м до 3,50 м в най-високата част на покрива. Покривната конструкция е стъпила върху дървени колони, насадени в бетонов цокъл с височина около 0,30 м.

По твърдения на извършителя, строителството е извършено през 2020 година.

Към констативния акт е изготвена окомерна скица /л. 29/.

В КА е прието, че „допълващото застрояване не е потвърдено по действащия застроителен план на с. Чифлик и не е предвидено с действащ подробен устройствен план“. Строителството е извършено на границата на УПИ VIII /поземлен имот с [идентификатор]/, без съгласие на собственика на УПИ VII /поземлен [имот номер]/. За нарушени разпоредби са посочени чл. 21, ал. 5 и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

КА е подписан от И., като му е указана възможността за подаване на възражения в 7-дневен срок от 06.03.2023 г.

От страна на И. е депозирано възражение с вх. № В-ТСУ-КР-3/13.03.2023 г. /л. 36/ до кмета на Община Троян относно установяванията, съдържащи се в КА. Изготвен е и констативен протокол, отразяващ постъпилото възражение /л. 37/.

Въз основа на КА е издадена обжалваната Заповед № 346/22.03.2023 г. на кмета на Община Троян. Като правни основания са посочени единствено разпоредбите на: „чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ“, а в обстоятелствената част е посочена разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

С процесната заповед административният орган е разпоредил И. С. И. да премахне: „строеж „Допълващо застрояване – навес“ – VI категория, разположен в северозападния ъгъл на имот с [идентификатор] по кадастралната карта на с. Чифлик, УПИ VIII, кв. 22 по регулационния план на с. Чифлик, на уличната регулация, непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда.

В обстоятелствената част на заповедта органът е направил описание на строежа, разпореден за премахване, което е идентично с описанието в КА. Приел, че строителството е извършено през 2020 година - по данни на И., без съгласие на собственика на УПИ VII /поземлен [имот номер]/, в нарушение на чл. 21, ал. 5 от ЗУТ. Административният орган приел също, че строежът е разположен на уличната регулационна линия в нарушение на и чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.

В процесната заповед се сочи още, че строежът е шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба №1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, както и че същият не е в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план - застроителен план на с. Чифлик, одобрен със Заповед № 1088/04.12.1984 г., поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ.

По искане на оспорващия по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице архитект. Видно от депозираното заключение с вх. № 1728/27.05.2024 г. /л. 70-72/, обектът на премахване, посочен в обжалваната заповед, е „допълващо застрояване — навес“. Според вещото лице, процесният строеж, предмет на оспорваната заповед, представлява допълващо застрояване. Разположен е на улична регулация.

Видно от експертизата, строежът е VI категория, като не са налични строителни книжа за изграждането му, но вещото лице сочи, че такива не са необходими, както е посочено и в констативния акт. Приема, че по данни на жалбоподателя строежът е извършен през 2020 г.

В заключението се сочи още, че обектът е извършен на границата на УПИ VIII - имот с [идентификатор] и непосредствено до съществуващата в съседния имот жилищна сграда. Разстоянието между жилищната сграда и навеса е от порядъка на 3-4 см. Изпълненият строеж се ползва като покрито паркомясто.

Според експерта, премахване на строежа чрез демонтаж на конструктивните елементи е възможно. Конструкцията може да бъде преместена в пространството и да бъде поставена на друго място със същото или подобно предназначение, но след като частично бъде разглобена. Обектът не може да бъде преместван в пространството без да губи своята индивидуализация. Конструкцията може да бъде монтирана на друго място и да бъде ползвана със същото предназначение като при отделянето му от повърхността не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, от която се отделя или на която ще се монтира. Колоните на навеса са „насадени върху бетонови основи, в които са замонолитени метални крепежни елементи /фусове, един или повече/, предназначени да гарантират конструктивната и пространствена устойчивост на строежа“.

В съдебно заседание вещото лице поддържа даденото заключение, като уточнява, че за постройки като процесната не се изискват строителни книжа в т.ч. и разрешение за строеж. Посочва, че в констативния акт процесният строеж е квалифициран по чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ - или това са леки постройки за отоплителни материали, за които не се изискват строителни книжа - нито проекти, нито разрешение за строеж. Счита, че изграденото не е същински строеж.

Вещото лице излага, че на мястото, където се намира процесният навес, е имало стопанска постройка, но по времето на изграждането ѝ същата е била разрешена и сега собственикът на имота я е възобновил - направил я е като „покрито паркомясто“, защото там си паркира колата.

Посочва още, че паркомястото е разрешено да бъде на улична регулация, но не може да бъде допряно по чл. 42 от ЗУТ до чужда жилищна сграда, както и че допълващото застрояване е VI -та категория. Според вещото лице, неправилно обектът е квалифициран като „постройка за отоплителни материали“, тъй като същият представлява покрито паркомясто и като такова може да бъде на уличната регулация. При огледа на място е констатирало, че съоръжението може да се премести и че същото е паянтово.

Заключението е прието по делото като неоспорено от страните и съдът намира същото за обективно, компетентно и професионално изготвено.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срок. Видно от служебната бележка на л. 12 от делото, издадена от Пощенска станция – с. Чифлик, пощенската пратка, съдържаща обжалваната заповед на кмета на Община Троян, е получена от И. на 18.04.2023 г. Видно от известието за доставяне на л. 14 от делото, както и от пощенското клеймо на плика на л. 4 от делото, жалбата е изпратена до съда на 28.04.2023 г. С оглед на това е спазен 14-дневният преклузивен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Оспорващият притежава активна процесуална легитимация да обжалва Заповед № 346/22.03.2023 г. на кмета на Община Троян, адресат е на заповедта, доколкото с нея се засягат негови права и интереси и същата създава за оспорващия неблагоприятни правни последици. Предвид изложеното, жалбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Видно от обжалваната Заповед № 346/22.03.2023 г. на кмета на Община Троян, същата е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, поради констатирана незаконност на строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като се нарежда премахването му. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – кмета на Община Троян, в рамките на неговите правомощия. Съгласно чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В процесната заповед се сочи, като същото се установява и от приетата по делото СТЕ, че процесният строеж е от VI-та категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК, като от страна на жалбоподателя не се оспорва компетентността на издателя на заповедта. Ето защо според съда липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/721e17fe-787f-40a2-89dc-b58c46028ad9