Решение № 18352 от 08.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18352 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110104071 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Г. Е. Д. против [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от заявена като частична претенция от общо претендиранатd сума от 862,39 лева, представляваща обезщетение за щети по лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № [рег.

№], вследствие на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., предизвикано от водача на лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №], чиято Г.о. е застрахована при [фирма], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че по силата на договор за финансов лизинг, сключен между нея, в качеството й на лизингополучател и третото за процеса лице [фирма], в качеството му на лизингодател и собственост на лизинговата вещ, е сключен договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост № AG[№] от 15.02.2022 г., по силата на който на Г. Д. е предоставен за ползване срещу заплащане на лизингови вноски лек автомобил с марка „Ф.“, модел „П.“ с рег. № [рег. №]. Посочва, че на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в град София, при движение по [адрес] на кръстовището на [адрес], управлявайки този автомобил водачът му – Р.Д. спрял, за да изчака зелен сигнал на светофарната уредба за извършване на маневра завой надясно. Поддържа се, че в този момент л. а. „Ф.П.“ с рег. № [рег. №] бил блъснат в задната си част от л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №], като вследствие от силния удар, управлявания от Димитров лек автомобил се преместил напред и се блъснал в спрелия пред него друг автомобил. Ищцата изяснява, че на място пристигнали контролни органи, които съставили протокол за пътно-транспортно произшествие № [№], в който като виновен за настъпването му бил посочен водачът на л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №] поради неупражнен от негова страна недостатъчен контрол върху автомобила си в резултат от което реализира ПТП с л.а. „Ф.П.“ с рег. № [рег. №], в резултат от което същият се премества напред и реализира ПТП със спрелия пред него автомобил. Д. твърди, че към датата на 1 процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №] е застрахована при ответника [фирма] по силата на застрахователен договор със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г. Посочва, че въз основа на уведомление от 30.09.2022 г. при ответника е образувана щета № [№]. Извършен е оглед на увреденото моторно превозно средство и изготвен опис с посочени следните увредени детайли: облицовка задна броня, заден капак, дръжка заден капак, предпазна лайсна, задна броня, облицовка предна броня грунд и дясна предпазна лайсна предна броня. На ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер от 338,41 лева. Излага се също, че по силата на спогодба от 22.12.2022 г., сключена с лизингодателя, в полза на Г. Д., като лизингополучател, са прехвърлени правата във връзка с обезщетението за вреди от процесното ПТП от 29.09.2022 г., настъпило с участието на процесния автомобил- лизингов актив. Същата посочва, че заплатената от ответника сума не е в състояние да покрие нанесените щети по автомобила. Счита, че за възстановяването им е необходима сума в размер от 1 200,80 лева. Ето защо, отправя искане ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 50 лева – частична претенция от общото дължимата сума от 862,39 лева, представляваща разлика между необходимата сума за покриване на щетите и вече изплатената от ответника, ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната [фирма] оспорва исковата претенция по размер. Не оспорва реализирането на пътно-транспортно произшествие от 28.09.2022 г., настъпило в град София на [адрес] срещу супермаркет „Л.“ между л.а. „Ф.П.“ с рег. № [рег. №] и л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №]. Не оспорва, че вследствие от последното са настъпили увреждания по л. а. „Ф.П.“ с рег. № [рег. №], както и, че към този момент между водача на л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №] и ответника е бил сключен договор за задължителна застраховка „Г.о.“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/22/[№] със срок на действие от 18.12.2021 г. до 17.12.2022 г.

В тази връзка пред [фирма] е образувана щета № [№] по повод заявена претенция от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение. Ответникът твърди, че същото е определено в размер от 338,41 лева и е преведено по банков път на 17.11.2022 г. на лицето М.К..

Поддържа, че така определеното и изплатено обезщетение съответства на действителния размер на вредите по процесното МПС, възникнали в пряка причинно –следствена връзка с ПТП от 28.09.2022 г. и описаните в изготвените опис-заключения, като е съобразено сci среднопазарната стойност за възстановяване на увредените детайли към момента на възникване на щетите. Намира, че претендираkdта от ищцата сума е формирана вследствие от необосновано завишаване на стойността на труда и на частите и материалите, необходими за ремонтиране на процесното МПС. Поддържа, че увреденият лек автомобил е с първоначална регистрация от 08.03.2006 г., попада в категорията „над 15 години от датата на производство“, поради което не е необходимо ремонтът му да бъде извършен в оторизиран сервиз. С тези доводи [фирма] отправя искане за отхвърляне на исковата претенция, доколкото действителният размер на вредите по процесния автомобил не надхвърлят размера на вече изплатеното обезщетение от 338,41 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Съгласно посочената разпоредба увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Г.о." при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, а именно чрез отправяне към застрахователя на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банковата 2 сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Следователно, възникването в полза на ищцата на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: ответникът да е застраховател по застраховка „Г.о.“ на автомобилистите на гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №], като в срока на действие на договора вследствие на виновното и противоправно поведение на този водач да е настъпило застрахователно събитие, което да е покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени щети по л.а. „Ф. П.“ с рег. № [рег. №], предоставен за ползване на ищцата по силата на договор за финансов лизинг, правото на последната да получи застрахователното обезщетение, както и размерът на вредите.

На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и не подлежи на доказване.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на претендираната сума в случай, че твърди това, както и сочените от него основания за изключване или намаляване отговорността му.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението на съда от 13.07.2023 г. и обявен за окончателен такъв, с оглед неоспорването му от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място е настъпило ПТП с участието на л. а. „Ф.П.“ с рег. № [рег. №] и л. а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №], в резултат от което по л.а. „Ф.П.“ с рег. № [рег. №] са настъпили твърдените от ищцата имуществени щети, че при настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №] е застрахована при ответника по силата на застраховка „Г.о.“ на автомобилистите; че във връзка с процесното ПТП пред ответното дружество е образувана щета, в хода на която е определено и изплатено на ищцата застрахователно обезщетение в размер на сумата от 338,41 лева.

Така посочените обстоятелства се подкрепят и от обективните данни, внесени в процеса чрез събраните по делото писмени доказателства, сочещи, че между третото за процеса лице [фирма], в качеството му на лизингодател и ищцата Г. Е. Д., в качеството й на лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг № AG[№] от 15.02.2022 г., по силата на който лизингополучателят е възложил на лизингодателя да финансира и закупи избран от него автомобил – „Ф.П.“ с продавач [фирма] и да му го предостави за ползване при условията на финансов лизингq срещу заплащането на първоначална вноска и 35 месечни лизингови вноски, включващи главница и договорна лихва съгласно погасителен план, представляващ приложение № 1 към договора и за срок от 3 години, с краен падеж 15.02.2025 г. В клаузата на т. 15 от договора за лизинг е предвидено правото на лизингополучателя да придобие лизинговия актив по реда на приложимите към правоотношението Общи условия. Съгласно клаузата на т. 12 от договора лизингополучателят се задължава да сключи за своя сметка и в полза на лизингодателя застраховка „Г.о.“ по отношение на лизинговия актив, както и да поддържа застрахователното покритие за целия срок на договора. Изяснява се също, че с приемнопредавателен протокол от 15.02.2022 г. страните по договора за финансов лизинг са удостоверили предаването на лизинговия актив на лизингополучателя, с описаните документи и принадлежности към същия.

От приетата по делото спогодба от 22.12.2022 г., сключена между [фирма] (с предходно търговско наименование [фирма], която промяна е вписана в ТРРЮЛНЦ, считано от 15.04.2022 г.) и ищцата Г. Д., следва, че в качеството си на страни по договора за финансов лизинг № AG[№] от 15.02.2022 г., същите са постигнали съгласие за прехвърляне от лизингодателя на лизингополучателя на правото по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу [фирма] във връзка с вредите, настъпили вследствие от ПТП от 29.09.2022 г. около 13 часа, в гр. София, 3 на [адрес], нанесени върху лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № [рег. №], чрез образуване и водене на дело.

Следователно, по делото е установено правото на ищцата Г. Д., като лизингополучател на процесното МПС, да получи претендираното парично обезщетение във връзка с щети по лизинговия автомобил, при наличието на останалите предпостави за ангажиране отговорността на ответната страна.

Изясни се, че между страните не е спорен механизмът на реализиране на пътнотранспортното произшествие, обстоятелствата, при които е настъпило – време, място и участващи в същото превозни средства, както и виновният водач.

Тези обстоятелства се установяват и от приобщените като писмени доказателства по делото протокол за ПТП №[№], изготвен от младши контрольор при СДВР и подписан от участниците в произшествието, опис-заключение по щета № [№] на [фирма] и уведомление за настъпило застрахователно събитие, данните от които сочат, че ПТП е настъпило на 28.09.2022 г. около 13:00 часа в град София, [адрес] срещу търговски обект – магазин „Л.“ в момент, в който лек автомобил „Ф.Ф.“ с рег. № [рег. №], управляван от М.Г. се движи по [адрес] с посока на движение [адрес], като непосредствено преди кръстовището с б[адрес] реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № [рег. №], управляван от лицето Е.Д. и спрял на червен сигнал на светофарната уредба, при което вследствие от удара лек автомобил „Ф.П.“ се измества напред и се блъска в намиращото се пред него МПС – л.а. „М.“ – участник 3. В уведомлението за настъпило застрахователно събитие, адресирано до ответника, лицето Димитров е отразило, че е управлявало л.а. „Ф.