Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1693 от 03.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32771/2023
Вид
Решение № 1693
Подписан
03.02.2025
Състав
ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • §1, т.2а · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 1693 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110132771 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу А. И. Т Ш с ЕГН **********, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 705,66 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С, аб.№ *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г. до окончателното плащане, 132,41 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 13.01.2023г.; 11,56 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.08.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г. до окончателното плащане, 4,24 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 10.04.2020г. до 13.01.2023г. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответницата, чрез назначения си особен представител е депозирала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърденията, че е налице облигационно правоотношение, както и че е собственик/ползвател на процесния недвижим имот.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

1

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за доставена и незаплатена топлинна енергия, както и за услуга за дялово разпределение, ведно с мораторни лихви.

Спорно между страните, е твърдението на ищеца, че през процесния период ответникът е бил битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за процесния топлоснабден имот, намиращ се в гр. С, аб.

№ *****.

От приетите и приложени като писмени доказателства по делото - Решение от 13.03.1972г., както и договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.04.1972г., се установява, че процесният недвижим имот е бил продаден на Е А Т и на И К Т.

Видно от представените и приети като писмени доказателства по делото, удостоверения за родствени връзки, лицата Е А Т и И К Т, са съответно майка и баща на ответницата по настоящото дело. Освен ответницата А. Т Ш, Е Т и И Т имат още една дъщеря - М Н с ЕГН **********. Видно от изисканата и приложена декларация за процесния недвижим имот, изготвена по реда на чл.14 от ЗМДТ, още през 1998г., същият е бил данъчно деклариран от М Н /сестра на ответницата/, като в същата декларация тя фигурира като едноличен собственик на имота. Като основание за придобиването му е посочено “дарение”, като е посочен и конкретен акт, с който имотът се декларира като придобит от нея, а именно Нотариален акт ****.

От друга страна, от събраните по делото писмени доказателства, за настоящата съдебна инстанция не се формира по достатъчно ясен и категоричен начин, извода за наличието на качеството “потребител на топлинна енергия” у ответницата за процесния топлоснабден недвижим имот, за който се твърди, че е потребено количество топлинна енергия и е извършвано дялово разпределение през исковия период. Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на приетото по -горе, по отношение на липсата на достатъчно доказателства, от които по достатъчно категоричен начин да се установява, че ответницата притежава право на собственост/ограничено вещно право конкретно върху недвижимия имот, посочен в исковата молба, то съдът намира, че не се доказва, че същата се явява “клиент” на топлинна енергия за посочения в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. С, аб.№ ***** , по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, поради което предявените искови претенции срещу нея следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По разноските.

С оглед изхода на правния спор, както и обстоятелството, че ответницата е представлявана от назначен особен представител, комуто е изплатено възнаграждението, за което е издаден РКО, то съдът не следва да присъжда разноски извън тези в полза на ответницата.

По изложените мотиви, съдът

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С, срещу А. И. Т Ш с ЕГН **********, при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: 705,66 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр. С, аб.№ *****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г. до окончателното плащане, 132,41 лева – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 13.01.2023г.; 11,56 лева – такса за предоставена услуга „дялово разпределение“ за периода от м.08.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.06.2023г. до окончателното плащане, 4,24 лева – мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение за периода от 10.04.2020г. до 13.01.2023г., като неоснователни и недоказани.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението е постановено при участието на “М” ООД, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3