Решение № 251 от 16.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. **, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА КР. НИКИФОРОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20224110201380 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба на В. В. Р. от гр. ** срещу Електронен фиш, серия Г № ******* на ОД на МВР – **, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 250,00 лева. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на процесния електронен фиш, обективиращи неговата отмяна.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника адв. Т. И. от ВТАК, поддържа депозираната жалба по изложени в нея подробни съображения.

Въззиваемата страна - ОД на МВР – **, редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Процесният електронен фиш е съставен за това, че на 22.09.2019 г., в 14,17 часа, в гр.

**, ул. „***“ до № 10, в посока гр. София, с автоматизирано техническо средство САИРН m 1

*SPEEDET 2 D с № SD2D0028, е било установено и заснето управление на лек автомобил „***”, рег. № ******, собственост на В. В. Р., за който собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” квалифицирано от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на жалбоподателя на основание чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250,00 лева.

От приложената справка за собственост на МПС се установява, че лек автомобил „***”, рег. № ВТ 0378 КМ е собственост на В. В. Р. от гр. **.

По делото като доказателство е приобщено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133/20.02.2018 г. на БИМ с приложение на техническо описание и инструкция за експлоатация на средството за измерване.

От справка от Гаранционен фонд е видно, че към дата 22.09.2019 г. за МПС с рег. № ****** няма активна застраховка „Гражданска отговорност”.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

На първо място, в обжалвания електронен фиш е посочено, че жалбоподателят е санкциониран за „извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл.

638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ”, като за „установеното и заснето управление на МПС, за което собственикът не е сключил застрахователен договор за задължителна застраховка „ГО” на посочените дата и място, на В. В. Р. е наложена глоба в размер на 250,00 лева.

Законодателят обаче прави ясно разграничение на нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и това по чл. 638, ал. 4 от КЗ, като първото е формално и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т.

1 от КЗ от момента на придобиване и регистриране в Р България на МПС или от изтичането валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. За съставомерността на деянието по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е без правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се довършва с неизпълнение на задължението за сключване на застраховка "Гражданска отговорност" от лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Съвсем различен е съставът на нарушението по чл.

638, ал. 4 от КЗ, което е довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

На следващо място, ангажирането на административнонаказателната отговорност при нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ се реализира със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, респективно наказателно постановление /чл. 647, ал. 1 и ал. 2 от КЗ/. В конкретния случай обаче става въпрос за съвсем друга диференцирана процедура, регламентирана в нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която не е 2 упомената в обжалвания електронен фиш. Очевидно, законодателят е въвел особен ред за установяване на административно нарушение, изразяващо се в управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; за налагане на съответното административно наказание и за заплащане на определените по размер глоба или съответно имуществена санкция.

С оглед констатираните несъответствия между описаното нарушение, посочената за нарушена разпоредба и санкционната норма, остава неясна волята на административнонаказващия орган досежно конкретното нарушение, което се твърди, че е осъществено от наказаното лице. Съдът намира, че така вмененото на жалбоподателя нарушение, посочено като „нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ” води до невъзможност същият да разбере за какво е наказан – дали за това, че като собственик на посочения в електронния фиш лек автомобил няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” или за това, че е установено управлението на собственото му МПС, за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Описаните съществени нарушения на процесуалните правила и приложимия за осъщественото деяние материален закон са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в невъзможността да разбере естеството на вмененото му нарушение, коя конкретна разпоредба е нарушил, за която е бил санкциониран, за да прецени срещу какво нарушение да се защитава и да организира защитата си в пълен обем. Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издадения електронен фиш, което е основание за неговата отмяна. По изложените съображения, без да бъде коментирана доказателствената стойност на представения от наказващия орган снимков материал /лист 9 и 10 от делото - снимки, от които не може да се установи от кого са изготвени, кога и къде, като дори и да се обвържат с представената справка по критерии от mOffice, от последната справка не може да се установи с кое АТСС е извършено заснемането/, процесният електронен фиш, серия Г № ******* на ОД на МВР – **, като незаконосъобразно издаден, подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът следва да постанови ОД на МВР – ** да заплати на жалбоподателя сумата от 150,00 лева – платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № ******* на ОД на МВР – **, с който на В. В.

3

Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „****” № **, ет. *, за извършено нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложена „Глоба” в размер на 250,00 /двеста и петдесет/ лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР – ** да заплати на В. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. **, ул. „****” № **, ет. *, сумата от 150,00 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ** в 14дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – **: _______________________

4