Решение № 2383 от 28.10.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2383 гр. Бургас, 28.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20222120104535 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Д. А. А., ЕГН **********, от гр.Бургас, представляван от адвокат Е. Д., Адвокатска колегия - Бургас, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: гр.Бургас, **, срещу Главна Дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма” при МВР-гр. София, с адрес: гр.София 1202, ул. "Патриарх Герман" № 202, представлявана от директора – Главен комисар Т.Г за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 246 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 288 часа за периода от 20.07.2019г. до 09.07.2020г., получен след преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, сума в размер на 30лв., представляваща лихва за забава върху дължимите суми за допълнително възнаграждение за горепосочения период от момента, в който сумите са станали изискуеми до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с ответника, по което заема длъжност „ст. полицай“ в група „Охрана на обекти“ в Зонално жандармерийско управление град Бургас, което е звено към Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР. Твърди, че за периода от 20.07.2019г. до 09.07.2020г. ищецът е работил на 12-часови смени и е положил общо 288 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 329 часа. Преизчисляването на нощен труд към дневен труд води до извънреден труд от 41 часа. При изчисляване на база основно 1 месечно възнаграждение, увЕ.чено с 50%, съгласно чл.187, ал.5 и 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с по 6лв., т.е. ответникът дължи на ищеца 246лв.. В исковата молба отделните задължения са конкретизирани както следва: За периода 20.07.2019г. - 30.09.2019г. ищецът е положил 56 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 се равнява на 64 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 8 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 48 лв. За периода 01.10.2019г. 31.12.2019г. ищецът е положил 64 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 73 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 9 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 55 лв. За периода 01.01.2020г. - 31.03.2020г. е положил 72 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 80 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 8 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 48 лв. За периода 01.04.2020г. - 30.06.2020г. е положил 80 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 91 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 11 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 66 лв. За периода 01.07.2020г.. - 09.07.2020г. ищецът е положил 16 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143 са равни на 18 часа, явяващите се извънреден труд за този период са 2 часа. За тях работодателят ответник дължи сума в размер на 12 лв.

Работодателят ответник дължи и лихва за забава върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми. Ориентировъчно размерът на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД е в размер на 30.00 лева. За периода 20.07.2019г. - 30.09.2019г. моментът, в който ответникът е изпаднал в забава е 30.10.2019г. и дължимата сума е в размер на 8.00 лева. За периода 01.10.2019г. - 31.12.2019г. ответникът е изпаднал в забава от 31.01.2020г. и дължимата сума е в размер на 7.00 лева. За периода 01.01.2020г. - 31.03.2020г. ответникът е изпаднал в забава от 31.04.2020г. и дължимата сума е в размер на 6.00 лева. За периода 01.04.2020г. 30.06.2020г. год. ответникът е изпаднал в забава от 31.07.2020г. и дължимата сума е в размер на 5.00 лева. За периода 01.07.2020г. - 09.07.2020г. ответникът е изпаднал в забава от 30.10.2020г. и дължимата сума е в размер на 4.00 лева. Общият размер на дължимата по предявения акцесорен иск сума е 30.00 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата по главния иск за периода на забава от 30.10.2019 год. до датата на подаване на иска в съда.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата молба се счита за допустима, но неоснователна. Ответникът не оспорва наличието на служебно правоотношение между него и ищеца. Твърди, че ищецът е работил на 12-часови смени, като му е заплатен цЕ.ят положен труд- както редовна смяна, така и извънреден труд.

Оспорва твърдението на ищеца, че следва да се приложи НСОРЗ и по- специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд, съобразно претендирания коефициент.

Ответникът сочи, че нормативният акт, от който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по КТ. Заявява, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му възнаграждение се прилага ЗМВР. Навежда се за приложимостта и на две наредби- Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното 2 работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служитЕ. в МВР и Наредба № 8121з-36/07.01.2020г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служитЕ. в МВР. Сочи се, че цитираната в исковата молба Наредба № 8121з407/11.08.2014 г. била отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.. Извежда се виждането, че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от 8 часа през нощта, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената със заповед на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Счита, че не е налице твърдяната празнота в нормативната уредба. Конкретизира, че ЗМВР въвежда еднаква продължителност на работното време на служитЕ.те в МВР от 8 часа през деня и през нощта в сравнение с чл. 140 ал. 1 КТ, според който нормалната продължителност на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това различие се обуславя от функциите, вменени с чл. 2 ал. 1 ЗМВР на служитЕ.те от МВР. Не споделя мотивите, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, която да налага субсидиарното приложение на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ и по-конкретно нормата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ за преобразуването на часовете нощен труд с коефициент 1,143. Излага правен довод, че нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР, за които със специален закон е въведена еднаква нормална продължителност на дневното и нощното работно време от 8 часа. Позовава се на Решение № 197 от 07.10.2019 г по гр. д. №786/2019 г. на Върховен касационен съд, IV ГО, Решение № 55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то ГО и Решение от 24.02.2022 г. по образувано дело С262/20 на Съда на Европейските общности В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Е. Д. поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага доводи за основателност на предявения иск.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

В съдебно заседание е прието изменение на иска, като претенцията се счита предявена за заплащане на възнаграждение за извънреден труд в размер от 651,44 лева за 77,79 часа за посочения в исковата молба. Искът за лихва за забава до датата на подаване на исковата молба се счита предявен за сумата 156, 34 лева.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 150 във връзка чл. 262 от КТ във връзка с чл. 187 от МВР и чл.86 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:

По фактите между страните не е спорно, че ищецът е бил в служебно правоотношение 3 с ОД МВР – Бургас за периода от 20.07.2019 година до 09.07.2020 година. Не се спори, че е полагал нощен труд като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.

От заключението на вещото лице, изготвила допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от страните, се установява, че за периода от 20.07.2019 година до 09.07.2020 година ищецът е положил 544 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1,143 нощният труд е в размер от 621,79 часа за цЕ.я период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд възлиза на 77,79 часа и трудовото възнаграждение е в размер от 651,44 лева. Лихвата за забава за периода от 30.10.2019 година до 17.07.2022 година изчислена върху отделните главници, представляващи сбор от възнаграждение за положен извънреден труд за тримесечие, е в размер от 156,34 лева.

По делото не е спорно, че тази суми не са платени.

Страните спорят по приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.

При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.176 от Закона за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните служитЕ. на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служитЕ. се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служитЕ. в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната продължителност на работното време през нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл. 187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служитЕ. извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служитЕ. се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

На посоченото основание са приети следните наредби:

В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд за отчетния 4 период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015 година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на обжалване и е обнародвано.

Третата наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.

В периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.