Решение № 801 от 22.06.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 816/2022
- Вид
- Решение № 801
- Подписан
- 22.06.2022
- Състав
- Ирена Николова Петкова, мл.с. Симона Радославова Донева, Наталия Панайотова Неделчева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 801 гр. Варна, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ирена Н. Петкова
Членове:
Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500816 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 303914 от 15.12.2021 г., депозирана от община Варна, чрез юрк. М.Д. срещу Решение № 262831 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които жалбоподателят е осъден да заплати на АТ. Г.
Г., сумата от 7000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания вследствие на падане на 22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „Опълченска“ близо до кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в гр. Варна, представляваща публична общинска собственост на община Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 2895,41 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г., на основание чл. 49 ЗЗД и 1 чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните осъдителни части поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Жалбоподателят намира за неправилен извода на съда за настъпването на травматичните увреждания, свързани с контузия на гръдния кош, оток и кръвонасядане на десния лакът, ожулване на дясното коляно и оток по страничната повърхност на дясното коляно. Счита, че определеното обезщетение за неимуществени вреди е несправедливо, доколкото не съответства на интензитета и продължителността на възстановителния процес, както и на обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането.
От заключенията по съдебно-медицинските експертизи и свидетелските показания на свидетеля Н. Г., счита, че се установява наличието на лека телесна повреда, с нисък интензитет на увреждания, с продължителност на възстановяване около един месец. Твърди, че не са причинени значителни неудобства от падането, като сочи, че състоянието на ищеца в момента е следствие на дегенеративно заболяване. За необсъдени намира констатациите, инкорпорирани в амб. лист № 328, който е обследван от вещите лица при изготвянето на първата тройна-съдебно медицинска експертиза, относно механизма на падането, както и обстоятелството за посещаване на лекарски кабинет едва два дни след увреждането. Сочи, че е нарушен принципът на равнопоставеността доколкото не е успял да вземе становище по искането за замяна на вещото лице. Моли за отмяна на решението в обжалваните части, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на АТ. Г. Г., чрез адв. К.М.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочи, че са събрани достатъчно доказателства за възприетите от първоинстанционния съд увреждания, както и за други такива, за които е прието, че не са в причинно-следствена връзка с увреждането. Счита, че от гласните доказателствени средства е установено, че пострадалият е изпитвал силни болки, бил е ограничен в придвижването си и е било необходимо да използва помощ за обслужване на нуждите си. Посочва, че свидетелите са го 2 видели да държи главата си, откъдето извежда извод, че дори да не се установява, че е губил съзнание, то не е извършван скенер на главата му, който са изключи травма на главата. Намира, че травмата на гръдния кош е нарушила целостта и на клавикулата и е довела до отделяне и обособяване на фрагмент от костта. Позовавайки се на изследването на ЯМР от 10.06.2016 г. счита, че са налице дегенеративни промени, следствие на падането. Счита, че уврежданията са с висок интензитет, свързани са със значителни болки, отразяват се значително на качеството на живот на пострадалия, ограничават движението му, налагат ползването на помощ и предприемането на продължително лечение за облекчаване на симптоматиката. За ирелевантни намира доводите на въззивника, че в негова тежест не следва да бъде възлагано заплащането на обезщетение в такъв размер, доколкото се касае неизпълняване на законово вменено задължение за стопанисване на общинската пътна настилка.
Излага доводи за установеност на механизма на настъпване на увреждането, а именно падане следствие на неизправна пътна настилка.
Намира за неоснователни доводите за наличие на процесуални нарушения, свързани с липсата на предоставена възможност на община Варна за изразяване на становище по искането за замяна на вещото лице, доколкото същото е направено в о. с. з. при липсата на изразено несъгласие от страна на процесуалния представител на общината. Моли за потвърждаване на решението в осъдителните части. Претендира разноски.
В производството е депозирана и насрещна въззивна жалба с вх. № 261778 от 11.02.2022 г. от АТ. Г. Г., чрез адв. К.М. срещу Решение № 262831 от 19.11.2021 г., постановено по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за осъждане на община Варна да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 7000 лева до претендирания размер от 10000 лева и за обезщетение за забава за разликата над 2895,41 лева до 4136,41 лева /съобразно уточнението на петитума на жалбата/.
В депозираната насрещна въззивна жалба от АТ. Г. Г., чрез адв. К.М. се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителните му части. Сочи, че е установено, че години наред от страна на община Варна не са взети мерки за ремонтиране на липсващата тротоарна 3 настилка, както и за осветяване на мястото на инцидента. Намира, че от свидетелските показания е установен начина на настъпване на увреждането, а именно падане с цялото си тяло, което е довело до съприкосновение на земята с черепа, дясната ръка, гръдния кош и десния крак. Сочи, че пострадалият в продължение на няколко седмици не е могъл да се обслужва сам, че до настоящия момент изпитва болки и търпи ограничение в двигателните си способности. Намира, че в приетата по делото медицинска документация са налице данни за увреждания с по-голям интензитет и дълготрайни последици, а именно: травма на клавикулата, което е довело до отделяне и обособяване на фрагмент от костта. Счита, че скъсването на средния седалищен мускул, хипотрофията на бедрените мускули, уврежданията на бедрените мускули и сухожилията са настъпили следствие на увреждането. Оспорва извода на вещите лица, че горепосочените увреждания са свързани с дегенеративни промени. Сочи, че от справката в архива на отделението „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Света Анна“ – гр. Варна е установен оток по страничната повърхност на дясното коляно.
За необоснован намира извода на вещите лица, че падането от собствена височина представлява ниско енергийна травма и не предполага тежки травматични увреждания на масивни анатомични структури като седалищната мускулатура. Счита за неустановено дали оплакванията на ищеца се дължат в някаква степен на дегенеративни промени, както и евентуално по какъв начин травмата е съдействала за тяхното ускоряване или повишаване на болковите усещания. За необоснован намира извода на вещите лица, че дегенеративните промени не е възможно да са се повлияли от падането на ищеца. Моли за отмяна на решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК не е депозиран писмен отговор на насрещната въззивна жалба от община Варна.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, процесуалният представител на въззивника излага доводи за основателността на въззивната жалба, както и за неоснователността на депозираната насрещна въззивна жалба. Претендира разноски.
В о. с. з., както и в писмена защита процесуалният представител на въззиваемия моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, както 4 и отмяна на същото в отхвърлителните му части, предмет на производството.
Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр. д. № 5124/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, е образувано по предявените от АТ. Г. Г. искове срещу община Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. /след оттеглянето на иска до първоначално заявения размер/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на падане на 22.04.2016 г., поради неизправност на тротоарната настилка на улица „Опълченска“ близо до кръстовището с ул.
„Братя Миладинови“, в гр. Варна, представляваща публична общинска собственост на община Варна, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 22.05.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 6204,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума за периода от 22.04.2016 г. до 19.05.2020 г. , на основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат доводи, че на 22.04.2016 г. около 21:30 часа, ищецът пада на уличното платно, поради неизправност на тротоарната настилка на ул. „Опълченска“, в близост до кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, в центъра на гр. Варна. Сочи, че изпаднал в безсъзнание, получил силен удар в главата, хематом на гръдния кош от дясната страна, травми на долния десен крайник - наранени и скъсани сухожилия на дясната тазобедрена става, силни наранявания на нервите на прилежащите мускули, както и атрофия на мускулите на дясното бедро. Излага, че се е подложил на рехабилитация и физиотерапия в медицински центрове в България и Германия, като въпреки лечението - движението му е затруднено и съпроводено със силни болки, като занапред е невъзможно пълното му възстановяване. Твърди, че придвижването му по стълбища е възможно само с левия крак, както и че през 2018 г. от лекари в Германия е открита допълнителна симптоматика. Сочи, че общината не е изпълнила задължението си да стопанисва пътната настилка, на която е собственик, поради което отговаря за причинените вреди. Моли за уважаване на исковете.
5
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника – община Варна, в който се оспорват предявените искове.
Оспорва и механизма на настъпване на увреждането, като се излага, че вредите могат да настъпят и само при стъпване на криво от пострадалия.
Счита за недоказани интензитета на болките, доколкото е потърсена медицинска помощ едва два дни след инцидента, както и продължителността и и възстановителния период. За неустановено намира състоянието на настилката. Претендираното обезщетение счита за завишено по размер. Моли за отхвърляне на исковете.
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че на 24.04.2016 г., ищецът е постъпил в МБАЛ „Света Анна-Варна” АД, с травма на гръден кош.
В производството към доказателствения материал са приобщени и медицински направления от 25.04.2016г., 9.05.2016 г. и 19.06.2016 г., издадени от д-р Б.. От съдържанието на същите е видно, че са извършени изследвания поради оплакванията на А.Г. за болка в дясна колянна става, затруднено ходене и болки в гръдния кош. От проведеното образно изследване в МБАЛ Света Марина ЕАД от 5.05.2016 г. /л. 11 от делото на ВРС/, е установено наличие на ставен излив, дегенеративни промени в латералния и медиален менискус, като от друго от 10.06.2016 г. е видно наличие на наални дегенеративни промени в двете тазобедрени стави. От съдържанието на епикриза от 18.08.2017 г. се установяват извършени рехабилитационни дейности във връзка със слабост по хода на десен крак при продължително вървене. От съдържанието на заключението на д-р Р. е видно наличие на откъсване на сухожилието на малкия седалищен мускул от заглавно място на предната ставна фасета на десен голям трохантер и дефект на инсеркцията на сухожилието на средния седалищен мускул към латералната фасета, като лезията на сухожилието на малкия седалищен мускул е възможно да е от падането на 22.04.2016 г.
Разпечатката съдържа 35 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/721b9b10-f3e1-4785-bb8d-cbf20e2cae15