Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 843 от 26.11.2024, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 848/2024
Вид
Решение № 843
Подписан
26.11.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Илина Венциславова Джукова-Караиванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 843 гр. ****, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илина В. Джукова-Караиванова при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско дело № 20244120100848 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът Г. К. П. твърди, че сключила с ответника „Фератум България“ ЕООД договор за предоставяне на потребителски кредит № 1286380/11.09.2023 г., по силата на който й бил предоставен кредит в размер 1 300 лв. срещу задължение за връщането му на 12 вноски, ведно с възнаградителна лихва от 23 % и при ГПР 49.11 %, при което общата дължима сума за връщане била 1 599 лв. Твърди, че в договора било предвидено обезпечение чрез поръчителство от „Мултитюд банк“ (Малта), за осигуряване на което бил подписан договор между ищеца и поръчителя, съгласно който се дължало заплащане на 1 235 лв. Признава, че при кандидатстване за потребителски кредит има възможност да избере и опция „Личен гарант/поръчител“, но който да бъде одобрен от кредитора без посочени за това критерии. Счита, че доколкото възнаграждението за поръчителя е пряко свързано с договора за кредит и се получава от кредитора заедно с погасителните вноски, то представлява скрита възнаградителна лихва и следва да бъде съобразено като разход по кредита. Счита, че с това бил нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като посочения в договора годишен процент на разходите (по-долу само ГПР) не отразява действителното оскъпяване на кредита, а за потребителя не става ясна реалната обща стойност на задълженията. Посочва, че едноличен собственик на капитала на кредитора е „Мултитюд“. Твърди се, че до момента ищцата е заплатила общо 1 458 лв. – на 11.10.2023 г. 237 лв., на 10.11.2023 г. 236 лв., на 11.12.2023 г. 236 лв., на 12.01.2024 г. 236 лв., на 09.02.2024 г. и на 15.03.2024 г. 277 лв., с което надвнесла 116 лв. повече от дължимото. Твърди, че клаузата, уреждаща 1 обезпечението, е неравноправна в хипотезата на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че е нищожен поради противоречие със закона и за връщане на недължимо платена сума от 116 лв. и в условията на евентуалност – да се приеме за установено, че клауза в същия договор е нищожна поради противоречие със закона, както и присъждане на сторените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД признава сключването на договор за кредит с твърдяното от ищеца съдържание и и договорите с „Мултитюд банк“ (Малта) с твърдяното от ищеца съдържание. Твърди, че потребителят е имал възможност да избере и обезпечение чрез избран от него поръчител, поради което сключване на договор с дружеството-партньор не е било задължително условие за предоставяне на кредита. Твърди, че е бил наясно с дължимите за този избор такси. Признава, че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено в ГПР, но поради това, че се касае за незадължителна услуга, предоставяна от трето лице. Моли за отхвърляне на предявения иск с присъждане на сторените разноски.

Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и представените договор за потребителски кредит № 1286380/11.09.2023 г. и общи условия за предоставяне на потребителски кредити на „Фератум България“ ЕООД установяват, че ответникът се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит от 1 300 лв. срещу задължението за връщането му с възнаградителна лихва от 23 % годишно (299 лв. общо) на 12 месечни анюитетни погасителни вноски до 11.10.2023 г.

Съгласно чл.5 от договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, с посочване, че кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване. Не е спорно, че при кандидатстване за кредита чрез интернет сайта на ответника, ищецът е имал възможност да избере обезпечение измежду опциите „Гаранция от Фератум България“ (поръчителство от „Мултитюд банк“ – Малта) и „Личен гарант/поръчител“, като ищецът избрал първата опция. Не се спори също, че „Гаранция от Фератум България“ се предоставяла възмездно съгласно договор, сключен между ищеца и „Мултитюд банк“ (Малта), като от чл.4.3. от Стандартния европейски формуляр се установява, че възнаграждението за тази услуга било в размер 1 235 лв. В чл.4 от договора било посочено, че годишния процент на разходите е 49,11 % , изчислен при допускания, че договорът ще е валиден за целия срок; че страните ще изпълняват задълженията си при условията и в сроковете в 2 договора; че лихвеният процент и другите разходи са неизменни спрямо първоначалния размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора и общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло. Съгласно съвпадащите по съдържание доводи на страните, а и предвид изричното посочване в чл.4.3. от Стандартния европейски формуляр, възнаграждението за услугата „Гаранция от Фератум България“ не било включено в годишния процент на разходите.

Не е спорно, че ответникът е предоставил на ищцата заемната сума, а от приложените разписки от „Изипей“ АД и платежни нареждания се установява, че ищцата заплатила по кредита общо 1 458 лв. – 237 лв. на 11.10.2023 г., 236 лв. на 10.11.2023 г., 236 лв. на 11.12.2023 г., 236 лв. на 12.01.2024 г., 236 лв. на 09.02.2024 г. и 277 лв. на 15.03.2024 г. Съгласно удостоверение, издадено от ответника, към 11.04.2024 г. задълженията по процесния договор били общо 1 416 лв. и включвали 928,85 лв. – главница, 84,70 лева лихва и 402,45 лв. – такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на „Фератум България“ ЕООД и свободно избрана от кредитополучателя).

Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1, предл.3 ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.11, т. 10 ЗПК и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и в условията на еветнуалност – чл.26, ал.4, вр. чл.146, вр.чл.143 ЗЗП.

Съдържанието на сключения договор е безспорно между страните и установено от представените писмени доказателства. Спорът е концентриран не върху фактически, а върху правен въпрос – дали възнаграждението за поръчителството на „Мултитюд банк“ е следвало да се включи в годишния процент на разходите, което би обусловило противоречие на договора с нормата на чл.11, т. 10 ЗПК и дължимост само на чистата стойност на кредита, съответно дали клаузата, уреждаща поръчителството, е нищожна като неравноправна.

Съдържанието на правата и задълженията на страните определя договора като такъв за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, доколкото се касае за предоставяне на заем, необслужващ търговска, професионална или стопанска дейност на физическо лице. Чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисква в договора да е посочен годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. § 1, т.1 ДР ЗПК дефинира 3 използваното в чл.19, ал.1 ЗПК понятие „общ разход по кредита за потребителя“ като всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без общият разход по кредита за потребителя да включва нотариалните такси. От тълкуването на посочените норми следва извода, че за да бъде включен един разход при пресмятането на ГПР, той следва да отговаря на следните критерии кумулативно – да е свързан с договора за кредит; да е известен на кредитора към момента на сключване на договора; когато се касае за разходи за допълнителни услуги – да е задължително условие за получаване на кредита.

В случая възнаграждението за поръчителя е свързано пряко с договора за кредит. Тази връзка е очевидна и не се нуждае от специално обосноваване, доколкото единствената цел на гаранцията /поръчителството/ е да бъде отпуснат кредитът. Без значение е, че възнаграждението е дължимо по договор с трето за правоотношението лице, в какъвто смисъл възразява ответникът. Самата разпоредба на § 1, т.1 ДР ЗПК допуска някои от общите разходи по кредита да произтичат от друг договор – възнаграждения за кредитни посредници, комисионни, застрахователна премия и други възнаграждения от всякакъв вид, каквото всъщност съставлява обсъжданото.

Действително, кредитополучателят е могъл да избира между две опции за обезпечение – „Гаранция от Фератум България“ и „Личен гарант/поръчител“, но условията на този избор са така поставени, че да бъде избрано лично обезпечение „дружеството-партньор“. Мотив за посоченото е от една страна липсата на каквито и да е отнапред известни на потребителя критерии или условия, на които да отговаря предложеното физическото лице, а на следващо – клаузата на чл.5, т.5 от Общите условия, предвиждаща, че предложеното от кредитополучателя обезпечение не задължава кредитора да го одобри и да отпусне кредита. Тези две особености заедно позволяват на кредитора да откаже всяко надлежно предложено лично обезпечение от физическо лице, за разлика от предварително одобреното „дружество-партньор“ – свързано с кредитора лице, което е дъщерно дружество на едноличния собственик на капитала му „Мултитют СЕ“ – Финландия. Щом като поръчителят е бил предварително посочен от кредитора, длъжникът не е имал възможност за индивидуално договаряне. При това положение не би могло да се приеме, че обезпечението е било избрано свободно, доброволно, по желание и самостоятелна инициатива на потребителя, както многократно се подчертава от ответника. Обезпечението от „Мултитюд банк“ – Малта е не само единствената опция от привидно две алтернативи, но и сключването на 4 договора за гаранция е съставлявало фактическо и юридическо условие кредитът да бъде одобрен. Това е така, защото от посоченото в чл.5 на общите условия е очевидно, че одобряването на обезпечението води до одобряване на кредита, а предварително одобреното обезпечението е именно поръчителство на точно определено трето лице, свързано с кредитора. При това положение сключване на договор за гаранция с одобреното от кредитора дружество е задължително условие за отпускане на кредита, а не доброволно избрана допълнителна услуга. На последно място – на кредитора безспорно е бил известен размера на дължимото възнаграждение, доколкото същият е посочен в т. 4.3. от изходящия от него стандартен европейски формуляр, но и изрично в отговора на исковата молба се подчертава, че текстът на договора в чл.5 се генерира въз основа на направения избор от потребителя.

Така възнаграждението за „Мултитюд банк“ – Малта отговаря на всички посочени по-горе условия да бъде отчетено като един от общите разходи по кредита за потребителя, включени в ГПК. Дори да се приеме становището на ответника, че ищецът е избрал този вид обезпечение вместо да посочи поръчител-физическо лице, то това не освобождава ответника от задължението да го включи в ГПК, тъй като ГПК не е бланкетен, а е индивидуален за всеки договор и изчисляването му се извършва в зависимост от конкретните условия и обстоятелства, при които се сключва договорът за кредит. Нещо повече – обсъжданото възнаграждение не попада в нито една от хипотезите на чл.19, ал.3 ЗПК относно разходите, които не се включват в изчисляване на ГПР.