Решение № 126 от 18.07.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 258/2024
- Вид
- Решение № 126
- Подписан
- 18.07.2024
- В сила
- 18.07.2024
- Състав
- Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.3 т.2 предл.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.348 ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 126 гр. Пловдив, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христо Ив. Крачолов
Членове:
Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600258 по описа за 2024 година Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 15/18.04.2024г., постановена по НОХД № 740/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково подсъдимия Т. Я. Я. е признат за виновен в това, че на 02.09.2021 година в землището на с.*, обл. *, на пътна връзка към АМ „*“ при км.0+380, при управление на МПС – лек автомобил марка „*“, с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 1 от ЗДвП/ и по непредпазливост причинил смъртта на Т. Б. В., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр.чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.
1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години.
Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, а съдебните разноски възложил в тежест на подс.Т. Я. на основание чл.189 ал.3 НПК.
Против присъдата е постъпила жалба от частните обвинители Б. В. Г., М. Г. Г. и А. Д. А. чрез повереника им адв. Р. М., с която се изразява несъгласие с размера на наложеното на подс. Т. Я. наказание и начина на неговото изтърпяване, като се излагат доводи за неправилното приложение на чл.55 от НК и чл.66 от НК и за допуснати съществени процесуални нарушения при индивидуализацията на наказанието, поради което се иска отмяна на 1 присъдата и връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане, а алтернативните искания са за увеличаване на наказанието и постановяване на ефективно изтърпяване на лишаването от свобода, или само отмяна на условното осъждане, както и за налагане на подсъдимия на кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС.
Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив е основателно искането за връщане на делото за ново първоинстанционно производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при индивидуализация на наказанието и нарушение на материалния закон.
Подс.Т. Я. чрез защитника си счита жалбата за неоснователна. Моли съда да намали наказанието му под законоустановения минимум, тъй като е определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 НК.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:
Жалбата на частните обвинители е процесуално допустима и е основателна относно искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново първоинстанционно разглеждане поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при индивидуализация на наказанието на подс. Т.
Я. и свързаното с това нарушение на материалния закон.
Съдебното следствие пред окръжния съд е протекло като съкратено по реда на чл.371 т.2 НПК, като подс.Т. Я. е признал изцяло фактите по обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях. С присъдата съдът го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК с дата на деянието 02.09.2021 година и на основание чл.58а ал.4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание в размер на две години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл.58а ал.4 НК в случаите на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 НПК съдът прилага само чл.55 НК ако е по-благоприятен за дееца в сравнение с наказанието, което би получил след редукцията му с една трета по реда на чл.58а ал.1 НК. В мотивните съображения на съда съвсем бланкетно е отбелязано, че следва да се приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 вр.чл.55 ал.1 т.1 НК като по-благоприятна за дееца, без обаче да са изложени каквито и да са съображения в тази насока. По този въпрос следва да се имат предвид задължителните указания в ТР № 2 от 19.06.2015г. на ВКС, че за да направи преценка кое от двете наказания лишаване от свобода (по чл. 55 от НК или по чл. 58а от НК) е по-благоприятно, съдът задължително излага в мотивите на присъдата съображения за начините на определяне на всяко едно от тях по двата закона, съпоставя ги помежду им и налага по-лекото от тях. На следващо място, дори и чл.55 от НК да е по-благоприятен като размер на наказанието за дееца, съобразно изискването на чл.55 ал.1 т.1 НК то се определя под най-ниския предвиден от закона предел. Към момента на извършване на деянието- 02.09.2021г., нормата на чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК предвижда наказание лишаване от свобода от две до шест години и съдът е наложил на подс. Т. Я. две години лишаване от свобода, т.е. минимално 2 установената от закона санкция. При това положение действително не е ясна волята на съда по какъв начин и при какви условия е индивидуализирано наказанието на подс. Т. Я. за извършеното от него престъпление по транспорта- дали с оглед приетото в мотивите приложение на чл.55 НК като по-благоприятен текст или на практика по реда на чл.54 НК с налагане на минималния размер от две години лишаване от свобода.
Констатираното нарушение не може да бъде отстранено по реда на въззивния контрол, тъй като е неразбираемо и не може да бъде проследено вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по приложение на материалния закон- какво по вид и размер наказание да наложи, и защото в противен случай би се стигнало до положение въззивната инстанция за първи път да определи наказанието на подсъдимия / ако приложи чл.55 ал.1 т.1 НК /, и от друга страна е налице искане на частните обвинители за увеличаване размера на наказанието, а в създалата се процесуална ситуация няма възможност да се прецени неговата справедливост с оглед на критериите в чл.348 ал.5 НПК и преследваните цели по чл.36 НК.
Ето защо и предвид на изложените съображения, обжалваната присъда следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.2 предл.1 НПК, ПАС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 15/18.04.2024г., постановена по НОХД № 740/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3