Определение № 131 от 25.02.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. София, 25.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20251001000020 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.1, във вр. с чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първата инстанция „ОББ“ АД против Определение № 3992 от 17.10.2024 г., постановено по т.д. № 2414/2023 г. на СГС, ТО, VI-18 състав, с което съдът е прекратил производството по предявените от „ОББ“-АД срещу „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предходно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ в частта му предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.694 ,ал.3, т.2 от ТЗ за установяване, че за ответника в качеството му на кредитор не съществува вземане спрямо „Болан България“ ЕООД /н/ в размер на 26 953,71 лв по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. за предоставени спедиционни услуги вземане за лихви за забава, изтекли върху главницата 26 953,71 лв . по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г., и лихви за забава, изтекли след 04.04.2023 г. върху главницата по фактура № 3000009742/09.06.2022 г., поради недопустимост на исковете.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е подробно мотивирана. Твърди, че е неправилна констатацията на първоинстанционния съд, че за вземанията по фактура № 3000009742/09.06.2022 г.

/главница и лихва за забава/, предмет на иска по чл.694, ал.3 от ТЗ, не е постъпило възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ от “Жефко България” ЕООД срещу 1 включване на вземането му в списъка с НЕприети вземания на синдика.

Твърди, че съдът неправилно е установил фактите по делото. Не е взел предвид, че „Жефко България” ЕООД е депозирал възражение с вх.№ 56562/14.06.2023 г. именно срещу НЕприетите от синдика вземания, по повод на което с Определение №4335/11.12.2023г. по т.д.№ 1256/2022 г., VI-15 състав на СГС съдът по несъстоятелността е включил тези вземания в списъка на приетите вземания. Според жалбоподателя, именно включването на тези вземания с определението по чл.692, ал.4 от ТЗ обуславя правния интерес на “ОББ” АД от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ. В самото определение на съда по несъстоятелността било посочено, че вземанията по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. за предоставени спедиционни услуги включени в списъка на НЕприети вземания, от което следвал изводът, че за Банката не е имало основание да подаде възражение срещу включването им и в списъка с приети вземания. Едва след постановяване на това определение, с което вземанията са включени в списъка на приетите вземания, е налице правно основание и възможност да ги оспори.

Неправилен и необоснован бил изводът на първоинстанционни съд, че тъй като процесните вземания по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. и акцесорните такива за лихви са били включени в списъка на приетите вземания и за ищеца-кредитор е съществувал правен интерес от подаване на възражение по реда на чл.690, ал.1 ТЗ, след като не е подал възражение срещу изготвения списък, той нямал легитимация да предяви искове с правно основание чл.694 ТЗ за тези вземания.

Не ставало ясно въз основа на кои факти и доказателства съдът е решил, че процесните вземания са включени точно в списъка на приети вземания, а не в този на неприети вземания, след като самият ответник “Жефко България” ЕООД е депозирал възражение срещу включването им в списъка на неприети вземания и съдът по несъстоятелността ги е коментирал като неприети в определението си по чл.692, ал.4 от ТЗ.

Обстоятелството, че по неизяснена от съда по несъстоятелността причина и неотстранена нередовност процесните вземания са включени освен в списъка на неприети вземания, и в списъка на приети вземания, не можело да послужи като мотив за отричане на възможността на “ОББ” АД да предяви отрицателен установителен иск за тези вземания и да я лиши от правото й на защита като кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на „Болан България” ЕООД.

2

Констатацията на съда по несъстоятелността в определението по чл.692, ал.4 от ТЗ, че процесните вземания са включени както в списъка на неприети вземания, така и в списъка на приети вземания, поради което „подробното им обсъждане в случая е безпредметно”, не можело да послужи като обосновка на липсата на правен интерес за ищеца “ОББ” АД от предявяване на отрицателен установителен иск за тези вземания, още повече, че възраженията срещу тях не са разгледани по същество от съда по несъстоятелността, не е обследвано съществуването или несъществуването на тези вземания и те са включени в списъка на приети вземания единствено на формално основание, с мотив, че фигурират и в двата списъка на синдика.

Моли за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане на предявените искове по същество.

Редовно уведомена, насрещната страна – ответникът „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предходно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба като неоснователна. Излага доводи, че действително за ищеца не са налице положителните процесуални предпоставки за пораждане и надлежно упражняване на право на иск по чл.694, ал.3, т.1 и т.2 от ТЗ по отношение на вземанията по фактура №3000009742/09.06.2022 г. за предоставени спедиционни услуги. Твърди, че процесуалното бездействие на „ОББ“-АД, изразено в неподаването на възражение срещу обявения списък с приети вземания, включващ и процесното, има за последица процесуалната недопустимост на предявения отрицателен установителен иск. Подаването на възражение от ответника „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу списъка с неприети вземания, в който отново са включени вземанията му срещу несъстоятелното дружество по двете фактури, не санирало процесуалното бездействие на кредитора „ОББ“-АД. Затова счита, че обжалваното определение е правилно и съобразено със закона.

Ответникът твърди, че ищецът би разполагал с право на иск в два случая:

-ако е упражнил надлежно и в срок правото си на възражение по чл.690, ал.1 ТЗ срещу включването на вземанията в списъка на приетите вземания в пр-вото по несъстоятелност и това възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността – чл.694,ал.3,т.1 ТЗ или -ако вземанията са включени в списъка с приети вземания за първи път с определението по чл.692, ал.4 ТЗ на съда по несъстоятелността вследствие на уважено възражение на кредитора „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – чл.694,ал.3, т.2 ТЗ.

В отговора са развити подробни доводи в подкрепа на становището за неоснователност на частната жалба. Моли за потвърждаване на определението като правилно и съобразено със закона.

3

Определението, с което частично е прекратено производството по иска на „ОББ“-АД срещу „СЕВА Лоджистикс България“ ЕООД /с предходно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/ и „Болкан България“-ЕООД /н/ е обжалвано с частна жалба и на синдика на втория ответник В. Г..

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на определението. Твърди, че поради грешка е включил процесните вземания и в списъка с приети вземания, който е обявен на една и съща дата заедно с този на неприетите вземания - на 09.06.2023 г. Във втория обаче, с който вземанията не са приети, синдикът бил изложил подробни мотиви защо вземанията не следва да бъдат приети. Твърди, че именно такава е волята му.

Синдикът твърди, че за предявяване на иска по чл.694 от ТЗ се изисква включване в списъка на приетите вземания с определение по чл. 692, ал.4 от ТЗ на вземането, което е предмет на отрицателния иск. Нищо друго законът не поставя като условие, за предявяване на този иск, освен акта по чл.692, ал.4 от ТЗ.

Определение по чл.692, ал.4 от ТЗ се постановява само след възражение, каквото е налице, и то от „Жефко България" ЕООД. Законът не се интересува от мотивите, съображенията или други подбуди на съда по несъстоятелността. Важен е крайният акт, а именно - възражение на кредитора срещу неприемане на претенцията му, и включване на вземането с определение като прието. Тогава за всеки кредитор възниква правото на иск.

Затова синдикът счита, че са налице са всички процесуални предпоставки по см. на чл.694, ал.3, т.2 от ТЗ. Счита, че правата на кредитор не могат да се погасят поради прехождащи, погрешни действия на съда и синдика.Моли за отмяна на определението, с което частично е прекратено производството.

В срок е постъпил отговор от ищеца „ОББ“-АД, в който са развити доводи за основателност на частната жалба на синдика по съображения, които са поддържани и в неговата частна жалба. Моли за уважаването й.

Постъпил е и отговор от ответника „СЕВА Лоджистикс

България“ ЕООД /с предходно наименование „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД/, в който са развити съображения за неоснователност на частната жалба на синдика, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд и се излагат доводи по същество, изложени и в отговора на предходната частна жалба. Моли за потвърждаване на определението.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, девети състав, като съобрази доводите, изложени в частните жалби, във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, намира следното:

4

И двете частни жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхождат от надлежни страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, като следва да бъде обсъдена неговата правилност.

Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 6/17 от 15.01.2019 год., ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е. въззивният съд проверява изцяло правилността на определението, независимо от наведените от частния жалбоподател оплаквания.

Видно от данните по делото, СГС е бил сезиран с предявени от „ОББ“-АД срещу „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „БОЛКАН БЪЛГАРИЯ“-ЕООД /н/ отрицателни установителни искове с правно основание чл.694,ал.3,т.2 от ТЗ за установяване по отношение на ответниците, че „Жефко България“ ЕООД няма вземане по отношение на „Болкан България“-ЕООД /н/ за главници и лихви по две фактури както следва: № 3000009742/09.06.2022 г. за сумата от 26 953,71 лв. извършени спедиционни услуги и лихви за забава върху главницата; и №3000010485/16.12.2022г. за сумата от 13 886,39 лева за разноски, направени от „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ" ЕООД при изпълнение на задълженията му като спедитор.

С обжалваното определение съдът е прекратил частично съдебното производство по исковете, касаещи установяване на вземанията по първата фактура № 3000009742/09.06.2022 г. за извършени спедиционни услуги и лихви за забава върху главницата. Основание да стори това е констатацията, че оспорените вземания по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. всъщност са включени както в списъка на приетите, така и в списъка на неприетите вземания, обявени и двата в ТР на 09.06.2023г. Против списъка с неприетите вземания било подадено възражение от „Жефко България“ ЕООД. С определение, постановено по реда на чл.692,ал.4 ТЗ съдът е изменил списъка с приетите вземания, като вземането за сумата от 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742 от 09.06.2022 г. за спедиционни услуги е прието с ред на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, вместо по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, както е приел синдикът. С това определение в списъка на приетите вземания са включени както вземанията за лихви за забава по посочената фактура, така и вземанията за главница и лихви по втората фактура №3000010485/16.12.2022г. за разноски, направени при изпълнение на задълженията като спедитор.

Според СГС отрицателните установителни искове за несъществуване на вземания в размер на 26 953,71 лв. по фактура № 3000009742/09.06.2022 г.

5 за предоставени спедиционни услуги и лихви за забава, изтекли в периода от 10.07.2022 г. до 04.04.2023 г., както и лихви, изтекли след 04.04.2023 г. не са предявени от кредитор на несъстоятелния търговец, който е подал възражение в срока по чл.690, ал.1 ТЗ, т.е не са допустими. По реда на чл.690, ал.1 ТЗ не било постъпило възражение срещу включването на тези вземания на кредитора „ЖЕФКО БЪЛГАРИЯ" ЕООД в списъка с приети вземания. А за ищеца е бил налице правен интерес от подаване на възражение срещу това вземане по реда и в преклузивните срокове на чл.690, ал.1 ТЗ, независимо че същото е било включено от синдика и в списък на неприети вземания на кредиторите. Съдът е приел, че законодателят не е предвидил пропускът в упражняването на това право да бъде санирано с иск по чл.694, ал.3, т.2 ТЗ. Ето защо е направил извод, че ищецът - кредитор, който не е подал възражение срещу изготвения списък, с който са приети оспорените вземания по фактура № 3000009742/09.06.2022 г. и акцесорните такива за лихви, нямал легитимация да предяви искове с правно основание чл.694 ТЗ за тези вземания. Затова е върнал исковата молба и прекратил производството в тази му част.