Решение № 705 от 05.05.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 705 гр. Русе, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520105144 по описа за 2024 година

Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Сити Кеш” ООД гр. София, представляван от управителя Николай Пенчев Пенчев, чрез процесуалния си представител твърди, че на 04.05.2022г. е сключил с И. Р. К. Договор за паричен заем “Кредирект” №673061/04.05.2022г. при условията на ЗПФУР, по силата на който му е отпуснал заем в размер на сумата 1400 лв, преведена по предоставена от него банкова сметка. Ответникът е получил на посочения от него електронен адрес договор за паричен заем с погасителен план и Общи условия. Общо дължимата сума по кредита е в размер на 1784.04 лв, която заемателят се е задължил да върне на 12 месечни вноски, падежните дати на които са уговорени в погасителен план, неразделна част от него, като първата падежна дата е 06.06.2022г., а последната падежна дата е 04.05.2023г. Твърди, че ответникът не е погасил задълженията си по заема. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №3497/2024г. на Русенски районен съд. Тъй като ответникът е направил възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено съществуването на вземането му към И. Р. К. за сумата 760.20 лв главница по Договор за паричен заем “Кредирект” №673061/04.05.2022г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира направените разноски по ч. гр. дело №3497/2024г. на РРС, както и тези по исковото производство.

Ответникът И. Р. К., чрез неговата майка и законен представител М К К.а 1 заявява, че сумата 760.20 лв е заплатена на “Сити Кеш” ООД след проведена процедура по медиация, поради което делото следва да се прекрати без присъждане на разноски. Ако съдът приеме, че разноски в полза на ищеца се дължат, прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение и моли делото да се прекрати.

В съдебно заседание чрез пълном. адв Димитър Неделчев Костадинов моли искът да бъде отхвърлен, тъй като със заплащане на сумата 760.20 лв е върнал всичко дължимо по договора за паричен заем от 04.05.2022г.

По делото са представени писмени доказателства и е приложено е ч. гр. дело №3497/2024г. на Русенски районен съд.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Видно е от ЧГД №3497/2024г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1769/21.06.2024г., срещу длъжника И. Р. К. за сумите 1400.00 лв главница по Договор за паричен заем “Кредирект” №673061/04.05.2022г., заедно със законната лихва от 21.06.2024г. до окончателното изплащане, 290.58 лв възнаградителна лихва за периода от 04.05.2022г. до 04.05.2023г., 569.87 лв законна лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 01.06.2024г. и 145.21 лв общо разноски по производството. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

От представения Договор за паричен заем

“Кредирект”

№673061/04.05.2022г., сключен при условията на ЗПФУР, се вижда, че ищецът е предоставил на И. Р. К. заем в размер на сумата 1400 лв с фиксиран годишен лихвен процент 40.05 % и годишен процент на разходите 47.86 %, която е превел по посочената от него банкова сметка в деня на сключване на договора.

Заемателят се е задължил да изплати заема разсрочено - на 12 бр. месечни вноски, дата на първо плащане 06.06.2022г. и дата на последно плащане 04.05.2023г., съгласно погасителен план, инкорпориран в договора. Общата сума за плащане, съгласно чл.3.10 от договора е 1784.04 лв.

Договор №673061/04.05.2022г. е сключен, съобразно разпоредбите на Закона за електронната търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги 2 от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Не се спори, че ответникът е получил сумата, предмет на договора, но не е погасил задължението си по него.

Няма спор и относно обстоятелството, че към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 21.06.2024г. ответникът не е погасил задължението си към ищеца, възлизащо на сумите 1400.00 лв главница, заедно със законната лихва от 21.06.2024г. до окончателното изплащане, 290.58 лв възнаградителна лихва за периода от 04.05.2022г. до 04.05.2023г. и 569.87 лв лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 01.06.2024г. В т.см. са данните от приложеното ч. гр. дело №3497/2024г. на РРС.

Видно от приложената на л.32 разписка - превод 0200024023345901 от 04.12.2024г. ответникът е направил плащане по задължението си по договор №673061/04.05.2022г. в размер на 760.20лв.

С писмена молба вх. №461/07.01.2025г. ищецът “Сити Кеш” ООД чрез процесуалния си представител юриск. М. Т. е заявил, че претендира установяване на част от вземанията, съгласно издадената заповед за изпълнение по ЧГД №3497/2024г., а именно главница в размер на 760.20 лв, дължима и неплатена по Договор за паричен заем №673061/04.05.2022г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното му изплащане, както и че не претендира заплащане на останалите суми по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заявява, че след подаване на исковата молба ответникът е направил плащане в размер на 760.20 лв, отразено с системата на дружеството на 05.12.2024г., поради което претендира законната лихва върху сумата 760.20 лв, както и заплащане на направените разноски в заповедното и исковото производства.

При това положение предявеният иск да се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към И. Р. К. за сумата 760.20 лв главница по Договор за паричен заем “Кредирект” №673061/04.05.2022г., следва да се отхвърли поради извършеното плащане.

Ответникът дължи на ищеца законната лихва върху главницата от 760.20 лв от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата 48.83 лв разноски по ч. гр. дело №3497/2024г. на РРС, съобразно уважената част на иска.

3

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че не следва на заплаща разноските по настоящото дело с оглед направеното плащане и погасяване на задължението. Възражението е неоснователно, тъй като плащането е извършено след завеждане на делото.

Следователно с поведението си ответникът е дал повод за това.

Неоснователно е възражението за нищожност на клаузите за фиксиран лихвен процент и за годишен процент на разходите. Съгласно чл.21, ал.2 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4 ЗПК, е нищожна. В случая не се установява такова завишаване на лихвата над предвидения в чл.19, ал.4 ЗПК размер. Не е налице и хипотезата на чл.21, ал.1 ЗПК, според която всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В случая не се установява възнаградителната лихва да е в завишен процент, за което са изложени формални съображения.

Претенциите за сумите 290.58 лв възнаградителна лихва за периода от 04.05.2022г. до 04.05.2023г. и 569.87 лв законна лихва за забава за периода от 01.10.2022г. до 01.06.2024г. не са предмет на настоящото производство, поради което съдът не осъжда възражението за недействителност на договора за заем поради нарушение разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 176.70 лв разноски по настоящото дело. Съгласно чл.78, ал.9 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 150 лв, като в случая не намира приложение разпоредбата на чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Сити Кеш” ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. “Цариградско шосе” №115 Е, ет.4, представлявано от управителя Николай Пенчев Пенчев, ЕИК 202531869 към И. Р. К. от гр. Русе, ул. “****” №85, вх.1, ет.3, ап.7, ЕГН 4

**********, за дължимата законна лихва върху сумата 760.20 лв до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за главницата в размер на 760.20 лв.

ОСЪЖДА И. Р. К. да заплати на “Сити Кеш” ООД сумите 48.83 лв разноски по ч. гр. дело №3497/2024г. на РРС, както и 176.70 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5