Определение № 29528 от 22.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 24836/2023
- Вид
- Определение № 29528
- Подписан
- 22.07.2024
- В сила
- 22.07.2024
- Състав
- ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 26а · Наредба за заплащането на правната помощ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29528 гр. София, 22.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110124836 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 10917 от 06.06.2024 г. по гр.д. № 24836/2023 г. , поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 04.07.2024 г., съдът е отхвърлил предявените от ищеца ******, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление /адрес/ обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. първо от ЗЗД, вр. чл. 203 от ЗВ и чл.86 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът В. М. В., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ дължи на ****** сумата в размер на 73,02 лева, представляваща неизплатени главници за ползвани ВиК услуги за периода от 01.12.2021 г. до 05.08.2022 г. , отчитани по партида с абонатен № **** за имот с адрес в /адрес/, ведно със законна лихва върху тези главници за периода от 10.08.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,62 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 04.02.2022 г. до 06.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2022 г. по ч. гр. д. № 49135/2022 г. по описа на СРС, 166 състав, поради постъпило плащане в хода на процеса. С решението е осъдена В. М. В., ЕГН ********** с адрес: /адрес/ да заплати на ******, ЕИК ******** сумата от 50 лева, юрисконсултско възнаграждение и 40,77 лева – държавна такса за исковото производство и 50 лева, юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса за заповедното производство.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на 1 постановеното решение в частта за разноските от ищеца ******. Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските, като отправя искане за присъждане по юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като се позовава на чл. 26, ал. 1 НЗПП.
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, с който изразява становище, че същата е неоснователна.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните, намира следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 10917 от 06.06.2024 г., съдът е изложил мотиви относно отговорността за разноските в производството, към които препраща. Ищецът е защитаван по делото от юрисконсулт, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обстоятелството, че първоинстанционното производство е протекло срочно без участие на процесуален представител на ищеца в съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, всички обстоятелства са безспорни между страните, съдът намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските. Противен извод не следва от доводите на ищеца за приложение на чл. 26 и чл. 26а от НЗПП, доколкото съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК, размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно посочената разпоредба, заплащането на правната помощ зависи от вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НЗПП. ГПК препраща към максималния размер на юрисконсултското възнаграждение, предвиден в Закона за правната помощ, но не и минималният такъв. В разглеждания случай, съдът е съобразил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, материалния интерес/ под 150 лева/, това, че обстоятелствата по делото са безспорни, както и че в проведените съдебни заседания не е участвал процесуален представител на 2 ищеца. Поради изложеното, съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 210996/26.06.2024 г., по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ******, ЕИК ******** за изменение в частта на разноските на Решение № 10917 от 06.06.2024 г. по гр.д. № 24836/2023 г. по описа на СРС, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 04.07.2024 г. по гр.д. № 24836/2023 г. по описа на СРС.
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3