Решение № 13974 от 13.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13974 гр. София, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110165361 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от В. Б. И. и В. Б. В. срещу К. Г. Р. и Г. И. П. за признаване за установено, че всеки един ищец притежава при квота ½ ид.ч. правото на собственост и предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. София, ведно с таванско помещение №32.

Предявени са осъдителни искове по чл. 59, ал.1 от ЗЗД от В. Б. И. и В. Б.

В. срещу К. Г. Р. и Г. И. П. за заплащане на всеки един ищец от всеки един ответник на сумата 430,89 лева, представляваща заплатените парични задължения за топлинна енергия, лихви други разноски към „Т.С.“ ЕАД по ч.гр. дело № 15870/2024 г. на СРС.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижимия имот-апартамент №85, находящ се в ************ по наследство от техния брат В. Б. П.., починал на 15.07.2021 г. Установили, че след неговата смърт в жилището се намират отв.

К. Р., която била фактически съжител на брат им, и нейния син – отв. Г. П..

Ищците предложили да изкупи жилището, както и да поеме задълженията на наследодателя по кредит и „Т.С.“ ЕАД, но същата отказала, в т.ч. заявила, че няма да освободи жилището или да им плаща наем. Ищците били възпрепятствани да ползват имота, а отделно от това започнали съдебни дела срещу тях за неплатени консумативни разноски.

Ищците посочват, че „Т.С." ЕАД е образувало ч.гр. дело № 15870/2024 г. на СРС, 58 състав, за заплащане за използвана топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в който ответниците ползват имота, като двамата ищци са осъдени да заплатят, както следва: В. И. – сумата от 687,73 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 18.03.2024 г. до заплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.0.2024 г. в размер на 84,12 лева, цена за извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 27,83 лева ведно със законната лихва за периода от 1

16.07.20231 г. до 06.03.2024 г. в размер на 5,62 лева, държавна такса в размер на 16,10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева; В. В. – сумата от 687,73 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 18.03.2024 г. до заплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 06.0.2024 г. в размер на 84,12 лева, цена за извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 27,83 лева ведно със законната лихва за периода от 16.07.20231 г. до 06.03.2024 г. в размер на 5,62 лева, държавна такса в размер на 16,10 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25 лева. Всеки един ищец е заплатил сумата 861,78 лв.

Ответната страна оспорва исковете с доводи, че ½ ид.ч. от правото на собственост се притежава от отв. К. Р., на основание давностно владение.

Оспорват осъдителните искове като недоказани и неоснователни.

По реда на чл. 211 от ГПК К. Г. Р. е предявила срещу В. Б. И. и В. Б. В. насрещни искове, както следва:

Иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че притежава ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. София, на основание давностно владение.

Иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне на ползването на недвижим имот с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. София между съсобствениците К. Г.ва Р., В. Б. И. и В. Б. В..

Иск по чл. 61, ал.2 от ЗЗД за заплащане от всеки един В. Б. И. и В. Б. В. на сумата 629,00 лв. или общо 1258 лв., представляваща сторени разноски за погребението на наследодателя им – сбор от 550,48 лв. разноски за ритуални дейности, 113,58 лв. разноски за храна за опелото, 20,94 лв. за погача, всички заплатени на ОП „Г.П.“, 573 лв. – разноски по опелото по опис-приложение към молба-уточнение от 18.07.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане. Отделно, отговора на искова молба прави искане да бъде извършено прихващане с тези суми с претеднираните от К.Р. в случай, че бъдат уважени осъдителните искове на ищците.

Ищцата по насрещния иск поддържа, че от 1993 г. до смъртта на В. П..

(15.07.2021 г.) е живяла с него на съпружески начала. Той е еднокръвен брат на ответниците. Пояснява, че майката на В. П..- И.И.Х., е имала влошено здравословно състояние и ищцата заедно с нейния син са се грижили за нея. И.Х. е признавала и изразявала благодарността си към ищцата за оказваната грижа към нея, започнала да споделя, че желае един ден след нейната смърт, жилището, което притежава да не е само на сина й, но и на ищцата. От 1997 г. заживяла заедно със сина на К. Р.- Г. П. в апартамент №85. Жилището се стопанисвало от нея и наследодателя като тяхна обща собственост още от началото на установеното от тях владение. Пред всички съседи и общи приятели, двамата са се демонстрирали като собственици. Заплащала всички разходи къмЕС и консумативните разноски. Стопанисвала имота заедно с В. П.. като тяхна обща собственост съобразно с изразената устно воля на И.Х.. Твърди се, че ищцата е придобила фактическата власт върху имота, която изрично е заявявала и ясно демонстрирала с явното съгласие на съжителя си; афиширала с неговата воля, намерение за изначално установяване на едно общо владение, принадлежащо едновременно и на двамата като съвладелци, които заедно да упражняват фактическа власт върху имота, третирайки го като свой; извън обикновеното съжителство, ищцата е извършвала действия, характерни за титуляр на правото на собственост, с външна изява посредством нейни думи и действия, и със знанието на собственика. Владението е било установено явно и няма инцидентен характер, а е чрез постоянно, непрекъсвано и спокойно упражняване на непосредствена власт върху имота, служейки си с него и стопанисвайки го за 27 2 г.

Ищцата поддържа, че ответниците по насрещния иск не заявяват съгласие относно начин на ползване съсобствения имот и поради липса на мнозинство моли да се разпредели ползването. Поддържа се, че насрещната страна претендира собствеността по наследство или ответниците са приели да се ползват от наследените имуществени права, поради което в тяхна тежест следва да са разноските, обичайно произтичащи от смъртта на наследодателя им.

Пояснява се, че ищцата не е имала контакти с тях, поради което не е могла лично да им съобщи за смъртта на брат им, но те са узнали и отказали да участват в организацията на опелото.

Ответниците оспорват наличието на изтекла в полза на ищцата придобивна давност. Имотът не е владяла и своила спрямо лицето, праводател на доверителите ми, с което твърди, че е живяла в условията на съпружеско съжителство. Твърденията в насрещния иск касаят демонстриране на владението спрямо трети лица, но е и спрямо собственика на имота – починалото лице.

Сочат, че ищцата не е покривала разноските за имота, тъй като след наследяването на същия те са заплатили и в техен дълг са останали значителни по размер суми за консумативни разноски за имота, местен данък, такса смет.

Оспорват иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС като недопустим, а по същество е неоснователен, защото ищцата не е собственик и се намира в имота без правно основание.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От удостоверение за наследници изх. №РЛН21-УГ51-19371/22.11.2021 г. и №РЛН22-УГ51-529/12.01.2022 г. на Столична община, р-н „Люлин“ се установява, че ищците В. Б. И. и В. Б. В. са единствени наследници по закон – сестра и брат, на В. Б. П.., починал на 15.07.2021 г., неженен. И.И.Х., починала на 29.10.1996 г., разведена, е майка на В. Б. П...

От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 08.03.1991 г. се установява, че И.И.Х. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в ************ ** вх. 1, *, с площ 53,43 кв.м, ведно с таванско помещение №32, с площ 2,55 кв.м, и 0,782 % от ид.ч. от правото на строеж върху мястото, понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*********** по КК и КР на гр. София.

На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН, по силата на наследственото правоприемство след смъртта на И.И.Х. правото на собственост върху имота е придобито от сина й В. Б. П.., след неговата смърт при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗН се наследява от сестрата и брата по равни части.

От разпита на св. В., св. С., св. П., св. П.а чийто показания съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че в процесния имот след закупуването му през 1991 г. са живели В. П.. и майка му, като след нейната смърт ответницата, заедно със сина й отв. Г. П., се преместила при В., с когото заживяла съвместно, което продължило до неговата смърт. Двамата с общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи осигурявали благополучието на домакинството. Не са сключили граждански брак, но изградили отношения при условията на фактическо съпружеско съжителство.

Съдът възприема показанията на свидетелите като добросъвестни и логични, с оглед на житейските и опитни правила, и техните възможни преки впечатления за личния живот на наследодателя на ищците.

Не се спори, че ответната страна осъществява фактическа власт върху 3 спорния имот след 15.07.2021 г.

Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а според ал. 2 ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.

Намерението за своене на вещта -добросъвестно или недобросъвестно, изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически действия, за да се установи фактическа власт и начене владение.

За правилно приложение на материалния закон по въпроса за наличието на владение, респективно установено ли е такова по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ЗС, от ответницата по противопоставеното от нея възражение за изтекла придобивна давност, е нужно да се анализира какво е основанието на фактическата власт на К. Р., за която се доказа, че от 1996 г. е допусната в имота със съгласието на наследодателя на ищците, за да живеят на съпружески начала.

Съдът приема, при така установените фактически положения, че ответницата е започнала да упражнява фактическа власт върху имота като държател, а не като владелец. Този извод за начина на установяване на фактическата власт се извежда от причината тя да се настани в имота – личните отношения, както и облигационни с В. П.. в контекста на сключен с него безвъзмезден заем за ползване на вещта по смисъла на чл. 243 от ЗЗД.

Съгласно чл. 68 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, без да притежава вещни права, но упражнява тяхното съдържание. Държането е упражняване на фактическа власт /не право/ върху вещ, която лицето не държи като своя.

Лице, което пребивава в чужд имот поради наличие фактическо съпружеско съжителство със собственика (владелец) на вещта, е държател на чуждата вещ. Тези отношения носят характеристиките на търпимо действие.

Търпимите действия се състоят в добрите съседски, приятелски или роднински отношения, поради което се търпи едно действие върху имот, действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право. Съгласно разясненията, дадени с Решение № 483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о. – касае се за фактическо състояние, което води до незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемото му съгласие и за които може да се допусне, че той би търпял да се извършват от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения, каквото е фактическото съпружеско съжителство, и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Търпимите действия не могат да служат за основание на владение, годно да породи правни последици, макар да съставляват въздействие спрямо вещта.